Р Е Ш Е Н И Е № 428 гр. София, 01 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Любенов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2149 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Г. А. М. за възобновяване на ВНОХД № 540/2011 г. на Плевенския окръжен съд и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 278/07.07.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 158/07.04.2011 г. по НОХД № 138/2009 г. на Плевенския районен съд. С тази присъда подсъдимият Г. А. М. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК за това, че на 14.04.2008 г., в с....., обл. Плевен, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, отнел компютър, монитор, уеб камера, стерео усилвател и две тонколони на обща стойност 952 лв. от владението на А. И. М., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Плевенският районен съд е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец М. 952 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и в негова тежест е присъдил направените по делото разноски. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Иска се преквалификация на деянието по чл. 196 ал. 1, т. 1 от НК и съответно намаляване на наказанието или връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Гражданският ищец не се явява в с. з. пред ВКС. В последната си дума осъденият моли за смекчаване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество, то е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: За да отхвърли като неоснователна въззивната жалба на подсъдимия и потвърди осъждането му за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3 от НК, Плевенският окръжен съд е приел в мотивите си, че взломяването на входната врата на жилището на св. А. М. е било извършено от подсъдимия, тъй като тя изрично е заявила този факт в показанията си. По тази причина е обявил дадените от подсъдимия обяснения в частта им, че вратата е била отворена, за недостоверни и целящи облекчаване на положението му с оглед претенцията за преквалификация на деянието по по-леко наказуем състав. Фактическите констатации, относими към правилното квалифициране на деянието и конкретно дали кражбата е била извършена при наличие на квалифициращия признак по чл. 195 ал. 1, т. 3 от НК, почиват на невярна интерпретация на показанията на св. М., а от друга – на непълна оценка на всички обстоятелства, значими за разрешаването на този въпрос, което представлява нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК и е основание за възобновяване. От съдържанието на проведения пред първата инстанция разпит на св. М., инкорпориран в съдебен протокол от 07.04.2011 г., е съвсем видно, че тя изобщо не е съобщавала, а още по-малко изрично, данни за състоянието на вратата на жилището си по повод установената кражба на вещи, за което е заподозряла подсъдимия, впоследствие направил признания за това и дори я е ориентирал къде да ги търси. В досъдебното производство тя е била разпитвана, но тези й показания не са приобщавани по предвидения в НПК ред. По делото отсъства и извършен оглед, при който да е установено, че входната врата е била разбивана. Същевременно, при разпита си пред Плевенския окръжен съд подсъдимият, макар да е признал всички други обстоятелства, относими към кражбата, то е отрекъл да е взломявал входната врата, сочейки, че е намерил същата отворена. Противоречието в доказателствените източници е налагало тяхното пълно и прецизно обсъждане в контекста на изискванията по чл. 13, 14 и чл. 107 ал. 3 от НПК и направените пред въззивния съд възражения. Като не е сторил това и дори е интерпретирал невярно показанията на св. М. (като единствено ценимите са били дадените в съдебното производство) Плевенският окръжен съд е допуснал соченото в искането за възобновяване на делото процесуално нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, което е непоправимо от ВКС. За отстраняването му е необходимо по реда на чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК въззивният акт да бъде отменен и делото върнато на Плевенския окръжен съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане въззивната инстанция следва да проведе допълнителен разпит на св. М. и подсъдимия с цел изясняване на въпроса дали входната врата на жилището е била разбита или не, като използва предвидените в НПК способи за проверка и отстраняване на противоречията (вкл. по чл. 281 и чл. 143 от НПК). В мотивите си следва да посочи кои от тях приема за достоверни, като по този повод изложи подробни и убедителни съображения. На основата на приетите фактически положения следва да се произнесе по възраженията на защитата за квалификацията на деянието и следващото се за него наказание. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 540/2011 г. на Плевенския окръжен съд, КАТО ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 278/07.07.2011 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВА РАЗГЛЕЖДАНЕ на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.