Р Е Ш Е Н И Е № 251 гр. София, 05 декември 2016 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1157 по описа за 2016 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Н. В. срещу решение на Софийски апелативен съд № 364 от 14.09.2016 г, по ВНОХД № 332/16, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд, Монтана, от 21.01.2016, по НОХД № 108/15, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 2/3.10.2014 г в [населено място], умишлено е умъртвил К. М. Г., като деянието е извършено по начин, особено мъчителен за убития, и с особена жестокост, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 и чл. 54 НК, е осъден на осемнадесет години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно чрез настаняване в затвор, при „строг” режим. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че доказателствените изводи са произволни, че при анализа на доказателствата е допуснато нарушение на процесуалните правила, че авторството не е доказано, че въззивният акт не съдържа дължимите мотиви, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се прави искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят моли да му бъде намалено наложеното наказание. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Неоснователно е твърдението за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК. В него е даден правилен отговор на възраженията на защитата срещу правилността на първоинстанционната присъда. Доводът на жалбоподателя, че не е извършил престъплението, е отхвърлен убедително, като е направен подробен анализ на доказателствените източници, подкрепящи обвинителната теза. Вярно е, че преки доказателства, уличаващи подсъдимия, не са събрани, но в съдебната практика е изяснено, че осъдителната присъда може да бъде основана и само на косвени доказателства, когато те отговарят на определени условия, а именно: когато същите формират такава логическа верига / система /, при наличието на която следва единствено възможен правен извод относно авторството на деянието. В случая, такава система е налице и тя се извежда от гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, сред които са показанията на св. Н., св. Д., св. И., св. И., протоколите за оглед, за обиск, претърсване и изземване, за доброволно предаване, СМЕ, СМЕ на веществени доказателства, Дактилоскопна експертиза, Комплексна, ДНК-експертиза. При съвкупния анализ на косвените доказателства е изяснено следното: На 2.10.2014 г, следобед, подсъдимият е посетил дома на пострадалия, където е заварил св. Н., и тримата заедно употребили голямо количество алкохол. Избухнал конфликт на свидетеля с подсъдимия, при който двамата се сбутали и се ударили в стъклото на вратата към терасата, което се счупило, но никой не се порязал. Пострадалият се ядосал и излязъл. Отишъл в игрална зала, където се видял със св. Д., на когото дал ключ от жилището си, за да си вземе оттам чадър. Св. Д. взел чадър и се върнал до игралната зала, но пострадалият си бил тръгнал. Междувременно, св. Н. също отишъл в игрална зала и там продължил да употребява алкохол, а когато станало време да се прибира, бил придружен до дома си от св. И.. Към 22, 00 часа, от жилището на Г. се чули мъжки гласове и силни шумове, които наподобявали цепене на дърва, които били възприети от съседката, св. И.. Подсъдимият останал цялата нощ в града. Посетил игрална зала „Дебит”, а след това, и зала „Л. В.”, където останал до сутринта. Престоят му бил заснет от охранителните камери. На следващия ден, преди обяд, св. Н. се срещнал с подсъдимия и му напомнил да поправи счупеното стъкло, за което получил утвърдителен отговор. Направило му впечатление, че около очите на А. има следи от белези и даже го запитал дали не се е бил с някого, но нямало насрещна реплика. По-късно, св. Н. отишъл до жилището на Г.. Заварил входната врата отворена и влязъл. Забелязал тялото на пострадалия на земята, потънало в кръв. Обадил се на органите на МВР. От местопроизшествието били иззети следи, впоследствие подложени на експертно изследване. Подсъдимият бил издирен и установен в дома си в [населено място], общ. Б.. Той бил задържан и отведен в РПУ. От дома му били иззети дрехите и обувките, които е носил предния ден. По обувките и по сакото са намерени следи от кръв, която произхожда от пострадалия / СМЕ и ДНК-експертиза /. По тялото на Г. са открити множество увреждания, образуващи множествена травма, предизвикана от не по-малко от 40 удара, нанесени приживе. Ударите попаднали в различни части на тялото: в областта на главата, шията, гърдите, корема, горните и долни крайници. При изследването на намерените в жилището на Г. пръстови отпечатъци и следите от обувки върху балатума в дома на убития било открито съвпадение със следите от пръстите и обувките на подсъдимия. При освидетелстването на последния било констатирано, че е получил телесни увреждания, каквито не е имал предния ден. СМЕ е посочила, че при освидетелствания А. В. са намерени разкъсно-контузна раничка и охлузване в горната част на челото, охлузна рана на ръба на дясна ушна мида, разкъсно-контузна рана към външния край на дясна вежда, охлузване по дясна предмишница, охлузна рана по дясна подбедрица. Травмите в областта на лицето са възприети от св. Н. на 4.10.2014 г, преди откриването на трупа. С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е анализирал косвените доказателства, в тяхната логическа последователност и взаимна връзка, и е извел верния извод, че те формират система, обвързваща подсъдимия с извършеното престъпление. В тази система, от приоритетно значение са доказателствата, произтичащи от обективните находки / следите от кръв, от подметка на мъжка обувка, пръстовите отпечатъци, нараняванията по тялото на подсъдимия, резултат от отбранителните действия на жертвата /, които са пряко отражение на обективната действителност и не могат да се считат повлияни от субективни фактори. Следователно, при анализа на доказателствата не е допуснато нарушение по чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК, поради което липсва необходимост от отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, а искането в тази насока не може да бъде уважено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Престъплението е съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 НК и правилно е квалифицирано по този текст. Неоснователно е възражението, че поради тежката степен на алкохолно повлияване пострадалият не е могъл да изживее предсмъртните страдания, имащи значение за признака „особено мъчителен начин”. Това е така, защото, независимо от намаления праг на чувствителност на болката, жертвата е била в състояние да почувства и преживее болезнено настъпващата смърт / в такъв смисъл е заключението на СМЕ /. Многобройността на ударите, тяхната локализация и интензитет, обуславят и признака „особена жестокост” на извършителя. Ето защо, материалният закон е приложен правилно, тъй като едновременно са налице двата признака от състава по чл. 116, ал. 1, т. 6 НК / убийството е извършено по начин, „особено мъчителен за убития”, и с „особена жестокост” /. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност, която произтича от проявената от дееца безчовечност към лице, което го е приело в дома си, и чието състояние на алкохолно опиване обективно не му е позволявало да се отбранява. Налице е завишена степен на обществена опасност и на дееца, който е с обременено съдебно минало и отрицателни характеристични данни. При индивидуализацията на наказателната отговорност е определена най-леката алтернатива на санкцията по чл. 116, ал. 1 НК: „лишаване от свобода”, която е съобразена с възрастта на извършителя и семейния му статус / на 56 години, вдовец /. Превесът на отегчаващи обстоятелства правилно е довел до определяне на наказание, близко до максималния размер от двадесет години, а именно: осемнадесет години „лишаване от свобода”. Това наказание съответства на съвкупността от обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност, и на целите по чл. 36 НК, тоест, е справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По-нататъшното му смекчаване би било проява на неоправдано снизхождение, поради което искането в тази насока не може да бъде уважено. По тези съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 364 от 14.09.2016 г, по ВНОХД № 332/16. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: