3 Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 15.07.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 13/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С решение № 30 от 16.06.2015г. по гр.д.№ 97/2015г. Окръжният съд [населено място] е отменил решението на Районния съд [населено място] от 07.01.2015 г., по гр.д. № 291/ 2014 г. в частта, с която съдът е отхвърлил иска за извършване на съдебна делба на постройка на допълващо застрояване /плевня/ с идентификатор 48489.10.280.2 , разположена в поземления имот с идентификатор 48489.10.280 със застроена площ от 78 кв.м. и е решил делото по същество като е допуснал съдебна делба на тази сграда при приетите в диспозитива на обжалваното съдебното решение права за страните. Съдът е оставил без уважение като неоснователно искането на съделителката И. Г. Ц. за прогласяване нищожност на първоинстанционното решение в частта, в която е допусната делба на прилежащото към първия етаж избено помещение и на гараж, находящ се под този етаж и е потвърдил обжалваното пред него решение с което е отхвърлен иска за делба на един гараж с площ от 20.80 кв.м. под първия етаж на двуетажната жилищна сграда и на прилежащо към първия етаж избено помещение. И. Г. Ц. чрез процесуалния пълномощник адв. Кр.Б. е обжалвала въззивното решение на Окръжния съд [населено място] в частта, в която е отхвърлен иска за делба на избените помещения под първия етаж, по допускане на делбата на един гараж и едно мазе и в отхвърлителната част за другото мазе и другия гараж. С насрещна касационна жалба , въззивното решение е обжалвано и от С. И. Ж. чрез процесуалния пълномощник А. М. в частта, в която е допусната делбата на гараж под първия етаж на сградата, три недовършени помещения в таванския етаж и постройка на допълващо застрояване /плевня/, построена в дворното място. Касационното обжалване е допуснато с определение по чл. 288 ГПК № 121 от 29.02.2016г. на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по жалбата на И. Г. Ц. и по насрещната касационна жалба на С. И. Ж. по правния въпрос за съдържанието на диспозитива на решението по чл. 344 ГПК и конкретно дали съдът е длъжен да опише имотите , предмет на делбата , по начин, който позволява да бъдат индивидуализирани. По така поставения правен въпрос следва да бъде възприета практиката на ВКС, І г.о. в решение № 49/2013г. по гр.д.№ 549/2012 г. , с което се приема, че в решението по допускане на делбата делбеното имущество се описва според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. Съгласно разпоредбата на чл. 344 ГПК в решението по допускане на делбата съдът следва да се произнесе по въпросите между кои страни, за кои имоти и при какви квоти се допуска делбата. Това решение се ползва със сила на пресъдено нещо и с влизането му в сила тези спорове се преклудират, тяхното разрешаване не може да се отлага за втората фаза на делбеното производство. Във втората фаза на делбата съдът би могъл да съобрази само промените , които са настъпили в имота след влизане в сила на решението по чл. 344 ГПК. По основателността на касационните жалби: 1. По отношение на допуснатите до делба гараж и избено помещение. По изложените съображения по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на двамата касатори, че съдът е бил длъжен да индивидуализира гаража и избеното помещение, за които допуска делбата. В нарушение на процесуалните правила и разясненията в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК е и приетото от съда, че след като още с исковата молба ищцата не е индивидуализирала намиращите се под първия жилищен етаж помещения /гаражи и мазета/ , не може да черпи права от собствените си пропуски с твърдение, че решението е нищожно. Съгласно т.5 от тълкувателното решение, въззивният съд дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случая исковата молба е била нередовна, защото ищцата не е индивидуализирала двата гаража, за които е поискана делба. Независимо че всичките гаражи са два , посочване на границите им е било необходимо, защото всеки един от тях е самостоятелен обект на собственост. Освен това между страните има влязло в сила решение по предходно дело, с което съсобствеността на единия от жилищните етажи и принадлежащите му избено помещение и гараж е отречена и съдът е бил длъжен да зачете силата на пресъдено нещо по отношение на единия от гаражите и едното избенот помещение като допусне делба на другите помещения от същия вид при надлежната им индивидуализация. В нарушение на процесуалните правила е и изводът на съда, че не следва да се произнесе по възражението за нищожност на влязлото в сила решение на Окръжния съд М. по гр.д.№ 380/2007г., с което е разгледан отрицателен установителен иск за собственост на сградата и е уважен само за втория етаж с едно мазе и един гараж, обозначени като „прилежащи“ към етажа без да са описани с граници. След като искът за прогласяване нищожност на влязло в сила решение не е ограничен със срок, то и възражението на ищеца по висящия процес, по който ответникът се позовава на сила на пресъдено нещо на влязло в сила решение по друг спор между същите страни, не се преклудира в първото заседание по делото. 2. По отношение на функционално обособените избени помещения, решението на въззивния съд е постановено при спазване на процесуалните правила. За тях установителният иск за собственост по гр.д.№ 380/2007г. на Окръжния съд М. не е уважен, с което съсобствеността е отречена и не би могъл този спор да бъде пререшаван в делбеното производство на основание чл. 299 ГПК. Ето защо в тази част касационната жалба на И. Г. Ц. е неоснователна. 3. За таванските помещения въззивният съд не се е произнасял , защото срещу първоинстанционното решение, с което за тях е допусната делба не е подадена въззивна жалба, поради което в тази част доводите на касаторката С. И. Ж. не следва да се разглеждат. 4. По отношение на сградата на допълващо застрояване решението е правилно. Разпитаните по настоящото дело свидетели Л. Я., Д. А. и В. В. не са установили факти, относими към владението на стопанската сграда от ответниците, поради което обосновано и при съблюдаване на съдебната практика за придобивната давност между съсобственици включително и ТР1/2012г. на ВКС, ОСГК и ТК , въззивният съдът е приел, че не е доказано възражението на ответницата С. И. Ж. за придобиване на тази сграда по давност. По изложените съображения на основание чл. 281 ал.1 т.3 поради допуснато нарушение на процесуалните правила обжалваното решение следва да се отмени само в частта, в която е допусната делба на избено помещение и гараж и в частта, в която е отхвърлен иска за делба на един гараж и избено помещение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане, исковата молба следва да се остави без движение с указание до ищцата да индивидуализира тези помещения с посочване на техните граници. Съдът следва да се произнесе и по възражението на И. Г. Ц. за нищожност на решението по гр.д.№ 380/2007г. на Окръжния съд М. като отдели спорното от безспорното между страните относно начина на ползването на тези помещения до настоящия момент, така както са посочени на изготвената от вещото лице скица, като при необходимост се допусне изготвяне на допълнително заключение за установяване кои са принадлежащите мазета към всеки от етажите и обозначено ли е по одобрените проекти извън представените по делото, разпределянето на гаражите към всеки един от етажите. Ако въпреки това не се установи кои са принадлежащите избено помещение и гараж към всеки от етажите и точната воля на съда по гр.д.№ 380/2007г. не може да се установи, делбеният съд следва да разреши спора за съсобствеността на двата гаража и двете избени помещения в настоящото производство като в решението посочи границите на обектите, за които допуска съответно отхвърля иска за делба. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжния съд [населено място] № 30 от 16.06.2015г. по гр.д.№ 97/2015г. в частта , в която е отменено частично решението на Районния съд [населено място] от 07.01.2015 г. по гр.д. № 291/ 2014 г. и е допусната делба на постройка на допълващо застрояване , както и в частта, в която е потвърдено решението, с което е отхвърлен иска за делба на функционално обособени помещения под първия етаж на сградата. Отменя въззивното решение на Окръжния съд [населено място] № 30 от 16.06.2015г. по гр.д.№ 97/2015г. в частта , в която е потвърдено решението на Районния съд [населено място] от 07.01.2015 г., по гр.д. № 291/ 2014 г. по допускане на делбата на избено помещение и гараж и в частта в която е отхвърлен иска за делба на другия гараж и другото избено помещение и в тази част Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд [населено място]. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: