9 Р Е Ш Е Н И Е № 50057 София, 12.06. 2023 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДЕДАТЕЛ: Евгений Стайков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д №961/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. П. срещу решение № 79 от 26.11.2021 г., постановено по в.т.д. № 224/2021 г. на Апелативен съд Бургас, в частта му, с която е потвърдено решение № 27А от 27.10.2020 г., по т.д. № 3/2019 г. на Окръжен съд Ямбол, за осъждането на П. П. да заплати на „Трейс Ямбол" АД сумата 24 843.01 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2019 г. В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Недопустимостта на въззивното решение е обоснована с твърдението, че по договорите с „Алверс комерс" ООД със „Стройпарк" ЕООД, с „Плант консулт" ЕООД и с „Дендро протект" ЕООД, П. П. не е процесуално легитимирана да отговоря по исковете за претендираните лихви за забави. Неправилността на решението до степен на очевидна неправилност се аргументира с довода, че въззивният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС не е направил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, както и че не е изложил собствени мотиви, препращайки бланкетно и формално към мотивите на първоинстанционното решение. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил във въззивното решение следните доводи, направени от въззивника П. П. във въззивната жалба, а именно: - че П. П., в качеството й на изпълнителен директор на „Трейс Ямбол" АД, е имала право да сключва всякакви сделки, извън ограниченията на действията в Устава на „Трейс Ямбол" АД и в договора за управление и че дори да е налице нарушение на някое от изискванията на чл. 17, ал. 3 от Устава и чл. 7.4 от договора за управление на П. П. от 13.01.2017 г. от изпълнителния директор, то само по себе си това нарушение не води автоматично до настъпването на вреди за дружеството, нито прави конкретната сделка неизгодна за дружеството; - че от събраните доказателства се установява цялостното изпълнение на заложените показатели в бизнес програмата на ответницата за 2017 г. и за 2018 г. към договора й за управление от 2017 г.; - че при управлението на П. П. дружеството е реализирало печалба в размер на 1 514 000 лв.; - че с приемането на годишният финансов отчет на общо събрание на акционерите, дружеството се е съгласило с факта, че то е било управлявано правилно, законосъобразно, с грижата на добър стопанин; - че от публикуваните в търговския регистър отчети става ясно, че същите са приети от общото събрание на дружеството без възражения, без вписани особени мнения на членовете му; - че допълнителните възнаграждения на П. П. за 2017 г. са й били изплатени по договора за управление от 2017 г.; - че съгласно договора на П. П. за управление и бизнес програмата към него за 2017 г. и 2018 г., тя няма задължение по всяко перо от всеки договор, който се изпълнява за конкретен обект, да постигне определен резултат, а такова задължение е предвидено за цялостно изпълнение на конкретния обект; - че спазването на сроковете за изпълнение по основния договор, както и качественото изпълнение на възложената работа, предполагат да се сключат договори с подизпълнители, които поставят различни изисквания за цената на извършваната от тях работа; - че договорите, които са били сключени между „Трейс Ямбол" АД и подизпълнителите "Свои-2000" ООД, „Стини" ООД, „Д. 48" ЕООД и „Галис" ЕООД са били сключени по единични цени и поради това не попадат в ограничението, предвидено в чл. 7.4 от договора за управление на П. П. от 13.01.2017 г. - 50 000 лева при възлагане на СМР; - че дружествата „Свои - 2000" ООД, „Стини" ООД и „Д. - 48" ООД са работили и по трите позиции от основния договор с АПИ; - че в комбинираната експертиза е направена и количествена съпоставка за процентното съотношение на всеки от изпълнените СМР от подизпълнителите поотделно и общо по шифри; - че цените за спорните видове СМР по договор с подизпълнеителите са изготвени на база коригирани утвърдени от АПИ анализи, с приспадане на стойността на материала -трошен камък и транспорта му до обекта; - че по отношение на претенцията на ищеца за вреди от превъзлагане на работата от АПИ по Договор РД 38-7 от 27.11.2014 г. на процесиите подизпълнители по една конкретна позиция от основния договор с АПИ, не може и не следва да се отделя и разглежда изолирано от изпълнението на целия пътен участък и обект; - че четирите договора с „Алверс комерс" ООД със „Стройпарк" ЕООД, с „Плант консулт" ЕООД и с „Дендро протект" ЕООД са били напълно действителни и са имали своето основание - ремонт на евентуално възникнали СМР в гаранционния срок по основните договори с [община] и са действали в гаранционния срок по основните договори; - че лихва за забава не се дължи, тъй като извършените плащания са върнати, не защото договорите са били нищожни /симулативни/, а защото работата, предмет на сключването им не е била извършена, тъй като не са настъпили дефекти в гаранционния срок и е нямало никакви претенции от възложителя [община] в тази връзка; - че във всички спогодби по посочените дела е налице признание, че договорите са действителни, т. е. В случая не са налице симулативни сделки. В спогодбите е налице признание, че договорите не са били изпълнени и затова парите по тях са били върнати на ищеца „Трейс Ямбол" АД, поради липса на извършено СМР; - че „Трейс Ямбол" АД се е отказало от търсенето на законна лихва от страните по сделките; - че „Трейс Ямбол" АД не е представило по делото взето решение на Общото събрание на акционерите за водене на процеса срещу П. П.. С касационната жалба се иска обезсилване като недопустимо въззивното решение в обжалваната му част, а при условията на евентуалност – неговата отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искове с присъждане на разноски на П. П. за всички съдебни инстанции. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от „Трейс Ямбол" АД. С определение №50691/30.12.2022 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас, в обжалваната му от П. П. част във връзка със следния правен въпрос: „ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички доводи, твърдения и възражения на въззивника във въззивната жалба, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност при постановяване на въззивното решение?“. В проведеното открито заседание на 22.05.2023 г. пълномощникът на касаторката поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове и присъдени разноските по делото. В заседанието се не явява представител за ответното по касация дружество - „Трейс Ямбол" АД. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният състав от Апелативен съд Бургас (след частична отмяна на решение № 27А от 27.10.2020 г., по т.д. № 3/2019 г. на Окръжен съд Ямбол и отхвърляне на иска за разликата от 24 843.01 лв. до 26 875.81 лв.), е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която ответницата П. П. П. е осъдена да заплати на ищеца „Трейс Ямбол" АД на осн. чл. 240, ал. 2 и сл. ТЗ, вр. с чл. 5.4 от договор за възлагане на управление от 13.01.2017 г. общо сумата от 24 843,01 лв. представляваща обезщетение за виновно причинени на дружеството вреди от сключени неизгодни сделки от ответницата, като законен представител на „Трейс Ямбол"АД през периода 01.01.2017 г. - 05.09.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.01.2019 г., до окончателното й изплащане. Въззивното решение като необжалвано от ищцовото дружество е влязло в сила в отхвърлителната му част за посочената по-горе разлика от 2 032.80 лв. Предмет на касационната жалба са присъдените в полза на ищеца вреди по следните две отделни пера в исковата молба: 1. ) по претенцията за вреди, произтичащи от плащанията, разпоредени от ищцата по сключените от нея договори със "Свои-2000" ООД, „Стини“ ООД, „Д. 48“ ЕООД и „Галис" ЕООД, уважена от първоинстанционния съд общо до размер на сумата от 6 570.14 лв. и 2.) по претенцията за вреди, произтичащи от плащанията, разпоредени от ищцата във връзка с договорите и последващите спогодби, сключени с „Алверс комерс " ООД, „Стройпарк" ЕООД, „Плант консулт" ЕООД и „Дендро протект" ЕООД, уважена от първоинстанционния съд общо до размер на сумата от 18 272.87 лв. Въззивният състав е приел за безспорно между страните, че : - в периода 01.01.2017 г. - 05.09.2018 г. ответницата П. П. е била член на Съвета на директорите на ищцовото дружество „Трейс Ямбол"АД и негов изпълнителен директор; - съгласно чл. 17, ал. 3 от Устава на дружеството изпълнителният директор е имал право да сключва сделки за покупка и продажба на ДМА, да поема обезпечителни задължения с имущество на дружеството и менителнични задължения само след решение на Съвета на директорите (СД); - СД е бил тричленен и е взимал решения с обикновено мнозинство (чл. 15, ал. 2 от Устава). Съдът е посочил, че между дружеството и изпълнителния директор П. П. е бил сключен договор за възлагане на управлението от 13.01.2017 г., в който е било предвидено (чл. 7.4), че изпълнителният директор няма право без предварително взето решение на СД да сключва договори с предмет: - изпълнение на СМР, услуги, продажба на продукция и материали на стойност над 100 000 лв.; - възлагане на СМР, покупка на материали и други външни услуги на стойност над 50 000 лв.; - покупко-продажба на активи на стойност над 5000 лв., като ограниченията на стойностите се отнася за всеки контрагент с натрупване. Съдът е приел за безспорно установено, че с решение на общото събрание на акционерите (ОСА) от 25.06.2018 г. членовете на СД са били освободени от отговорност за дейността им през 2017 г. Във връзка с исковата претенция на акционерното држество по чл. 240, ал. 2 ТЗ за вреди от договорите със "Свои-2000" ООД, „Стини“ ООД, „Д. 48“ ЕООД и „Галис" ЕООД, препращайки към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК, въззивният състав е отразил като релевантни за спора следните обстоятелства:, - на 27.11.2014 г. е бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка за „Определяне на изпълнител за извършване на поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на Югоизточен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата”, за обособена позиция № 4 - ОПУ Ямбол с възложител Агенция „Пътна инфраструктура” и изпълнител Обединение “Ямбол”, в което участник е „Трейс Ямбол"АД; - възложените на изпълнителя дейности са описани в приложенията към договора за възлагане на ОП. В приложение № 6.1 в Сметка № 2 са посочени “земни работи”, а видовете “земни работи” и цените им са описани приложение № 6.1.2, в т.ч. Шифър 2007 по следния начин: - попълване на банкети - машинно, с одобрен материал, вкл. доставка на материала с цена 34,99 лв./куб.м. и Шифър 2008: - попълване на банкети - машинно, с материал на възложителя, вкл. транспорт на материала с цена 9,99 лв./куб.м. Съдът е акцентирал, че цената на дейностите 2007 г. и 2008 г., които като краен изработен резултат са идентични, са зависили от това, дали изпълнителят ще разходва средства за закупуване и транспорт на материала или този материал ще е придобит и доставен от 11 възложителя; - с допълнително задание към договора на изпълнителя са били възложени ремонтни дейности на път Ш-536 Ямбол - Роза - Ботево - Скалица - Овчи кладенец - граница с ОПУ Стара Загора, като за дейностите по шифър 2007 е посочена единична цена от 34,99 лв./куб.м. - в решението е отразено, че между страните не е спорно, а и от заключението на вещото лице по извършената по делото ССЕ се установява, че за дейностите по шифър 2007 от страна възложителя АПИ е платена цена от 34,99 лв./куб.м. 1. с договор от 16.10.2017 г. ищецът е възложил на подизпълнителя „Свои - 2000” ООД част от дейностите по договора за обществена поръчка, като дейностите са описани в приложение № 1, в т. ч. под № 2 - Попълване на банкети - машинно, с одобрен материал, вкл. доставка на материала на цена от 24,32 лв./куб.м. и под № 3 - Попълване на банкети - машинно, с одобрен материал, без доставка на материала на цена от 19,32 лв./куб.м.. В договора от 16.10.2017 г. е било уговорено, че за нуждите на обекта подизпълнителят се задължава да купува трошен камък единствено от кариера на възложителя “Трейс Ямбол” АД, но от извършените по делото експертизи не са установяват счетоводни данни за такива сделки; - на 23.04.2018 г. е бил подписан Протокол обр. 19 за установяване на извършените от този подизпълнител и подлежащи на плащане от възложителя СМР на обща стойност 41 005,32 лв. без ДДС, в т.ч. за Попълване на банкети - машинно, с одобрен от възложителя материал: 1411 куб.м. по единична цена от 19,32 куб.м. или 27 602,52 лв. без ДДС като на същата дата ищецът-възложител извършил плащане на сумата по протокола на подизпълнителя. 2. - с договор от 14.05.2018 г. ищецът е възложил на подизпълнителя „Галис” ЕООД част от дейностите по договора за обществена поръчка, като дейностите са описани в приложение № 1, в т.ч. под № 2 - Попълване на банкети - машинно, с одобрен материал, вкл. доставка на материала на цена от 15,60 лв./куб.м. В договора е било уговорено, че за нуждите на обекта изпълнителят се задължава да купува трошен камък единствено от кариера на възложителя “Трейс Ямбол” АД, но от извършените по делото експертизи не са установяват счетоводни данни за такива сделки; - на 12.07.2018 г. е бил подписан двустранно сертификат за окончателно плащане, с който са установени извършени от този подизпълнител и подлежащи на плащане от подизпълнителя дейности, в т.ч. под № 2: Попълване на банкети - 12 машинно, с одобрен от възложителя материал, вкл. доставка на материала: 588 куб.м. по единична цена от 15,60 куб.м. или 9172,80 лв. без ДДС, като част от обща сума по сертификата 71 679,15 лв. без ДДС, която е платена на 12.07.2018 г. Въззивният състав се е позовал на заключението на комплексната съдебна експертиза в нейната техническа част, от което е видно, че изпълнените от подизпълнителите дейности, макар и описани като “Попълване на банкети - машинно”, фактически и реално включват съгласно сертификати от №№ 54 и 65 от 16.10.2018 г. на АПИ както СМР по позиция 2007 “Попълване на банките долен пласт”, така и СМР по позиция 8001 ”Доставка и полагане на трошен камък с подбрана зърнометрия за подосновен и основен пласт”. Съдът е формирал извод, че в резултат на горното неправилно са били отчетени, приети и заплатени като дейности по позиция 2007 дейности по позиция 8001, които са с по-ниска единична цена. Поради това, отчитайки реално извършените дейности по позиции и различните единични цени, съдът е кредитирал изчисленията, направени в експертизата, според които на подизпълнителя “Свои - 2000” ООД е платена в повече от реално престираното сума в размер на 5 547,02 лв., а на подизпълнителя “Галис” ЕООД - повече в размер на 1 023,12 лв. Въззивният състав, аналогично на първата инстанция, е приел, че с тези суми (общо в размер на 6 570.14 лв. ) е увредена имуществената сфера на дружеството-ищец, поради което ищцата, наредила плащанията, следва да възстанови сумите. Съдът не е споделил виждането на въззивницата, че за договора със „Свои - 2000” ООД “, тя е освободена отговорност, доколкото договорът е сключен през 2017 г.и с оглед факта, че П. П. е била освободена от отговорност за 2017 г. с решение на общото събрание на акционерите (ОСА) от 25.06.2018 г. Според съда меродавно за ангажиране на нейната отговорност по чл. 240, ал. 2 ТЗ е обстоятелството, че процесното плащане е извършено през 2018 г., когато е увреден патримониумът на дружеството. Във връзка с исковата претенция на акционерното држество по чл. 240, ал. 2 ТЗ за вреди, произтичащи от договори с „Алверс комерс" ООД, „Стройпарк" ЕООД, „Плант консулт" ЕООД и „Дендро протект" ЕООД, представляващи лихви от датата на съответното плащане по договорите до датата на връщане на платените суми по силата на сключени впоследствие спогодби, въззивният състав също е извършил препращане по чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение. Посочил, е че по всеки един от договорите, сключен между възложителя „Трейс Ямбол"АД, представляван от ответницата като изпълнителен директор, и всяко едно от посочените четири дружества, са извършени плащания от страна на възложителя въз основа на двустранно подписани протоколи обр. 19 за извършени от дружествата -изпълнители СМР. Акцентирал е, че между ищеца и всяко едно от изпълнителите, са били сключени впоследствие съдебни спогодби, като дружествата -изпълнители са се съгласили, че по договорите с „Трейс Ямбол"АД “ има пълно неизпълнение, което означава, че изпълнителите не са престирали описаните в протоколите СМР, а възложителят не е имал основание да заплаща тези СМР. Като релевантни за спора обстоятелства съдът е отразил, че страните по спогодбите са се съгласили издадените от изпълнителите фактури да бъдат анулирани, а получените суми да бъдат върнати на възложителя, което е станало. На базата на тези факти, въззивният състав е обосновал извода, че на дружеството – възложител, е била причинена вреда от неговия законен представител П. П., която е приела за изпълнени едни реално неизпълнени СМР, поела е от името на дружеството задължение те да бъдат заплатени и е наредила недължимите плащания. Според съда тази вреда в размер на 18 272.87 лв. е равна на законната лихва върху платената без основание сума от датата на съответното плащане до връщането на всяка от сумите. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. В константата практика на ВКС по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК – т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; решение №212/01.02.2012. г по т.д. №1106/2010 г. на ВКС, II т.о.; решение №815/15.02.2010 г. по гр.д. №1713/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №178/24.04.2017г. по т.д.№1340/2015г. на ВКС, І т.о., решение № 222/27.03.2018 г. по т.д. №505/2017 г. на ІІ т.о; решение № 55/03.04.2014 г. по т.д. №1245/2013г. на І т.о., решение №63/17.07.2015 г. по т.д. №674/2014 г. ІІ т.о., решение №263/24.06.2015 г. по т. д. №3734/2013 г. на І т. о., решение №111/03.11.2015 г. по т.д. №1544/2014 г. на II т.о. и др., се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди в мотивите на решението си въведените от страните доводи и възражения като прецени всички относими за спора доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Тази практика на ВКС се споделя изцяло от настоящия касационен състав. Обсъждането в мотивите на въззивното решение на всички оплакванията и твърденията, относими към правния спор, изложени във въззивната жалба, е гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. По правилността на въззивното решение в обжалваната му част. Във въззивната жалба на П. П. във връзка с частично уважената от първата инстанция претенция (до размер на сумата 6 570.14 лв.) на акционерното дружество по чл. 240, ал. 2 ТЗ за вреди от договорите със "Свои-2000" ООД, „Стини“ ООД, „Д. 48“ ЕООД и „Галис" ЕООД, се съдържат оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на ответницата и че не е анализирал доказателствата за това: - че съгласно договора на П. П. за управление и бизнес програмата към него за 2017 г. и 2018 г., тя не е имала задължение по всяко перо от всеки договор, който се изпълнява за конкретен обект, да постигне определен резултат, а такова задължение е било предвидено за цялостно изпълнение на конкретния обект ; - че спазването на сроковете за изпълнение по основния договор, както и качественото изпълнение на възложената работа, предполагат да се сключат договори с подизпълнители, които поставят различни изисквания за цената на извършваната от тях работа; - че дружествата „Свои - 2000" ООД, „Стини" ООД и „Д. - 48" ООД са работили и по трите позиции от основния договор с АПИ; - че в комбинираната експертиза е направена и количествена съпоставка за процентното съотношение на всеки от изпълнените СМР от подизпълнителите поотделно и общо по шифри; - че по отношение на претенцията на ищеца за вреди от превъзлагане на работата от АПИ по Договор РД 38-7 от 27.11.2014 г. на процесните подизпълнители по една конкретна позиция от основния договор с АПИ, не може и не следва да се отделя и разглежда изолирано от изпълнението на целия пътен участък и обект. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че въззивният състав не е дал отговор на част от направените оплаквания във въззивната жалба, посочени по-горе. Съдът се е задоволил да изложи аргументи за неоснователност единствено на възражението на ответницата, че за вредите от договора със „Свои - 2000” ООД “, сключен през 2017 г., тя не е освободена от отговорност, тъй като плащането е извършено през 2018 г., когато е увреден патримониумът на дружеството и за която година до датата на прекратяване на договора за управление, тя не е освободена от отговорност. В обжалваното решение не е обсъдено и не е даден отговор дали твърдението на ответницата за взаимовръзка на договорите със "Свои-2000" ООД, „Стини“ ООД „Д. 48“ ЕООД и „Галис" ЕООД с оглед характера и изпълнението на основния договор за възлагане на обществена поръчка от 27.11.2014г. е относимо за правния спор и в тази връзка дали становището на жалбоподателката, че плащанията по отделните договори не следва да се отделят и да се разглеждат изолирано от изпълнението на целия пътен участък, има значение за въпроса за наличието на вреда за дружеството и респективно за нейния размер. Аналогично, във въззивното решение липсват мотиви и отговор на направените от ответницата оплаквания във въззивната жалба, относими към уважените от първата инстанция искове до размер на 18 272.87 лв. за вреди, произтичащи от договорите с „Алверс комерс" ООД, „Стройпарк" ЕООД, „Плант консулт" ЕООД и „Дендро протект" ЕООД, представляващи лихви върху сумите от датата на съответното плащане, наредено от ответницата, до датата на връщане на платените суми по силата на сключени впоследствие съдебни спогодби между страните по договорите. Съдът не е обсъдил (основателността, респ. неоснователността на) становището на П., че тя не дължи възстановяване на процесните лихви, тъй като според нея, сумите са били платени авансово и са върнати, не защото договорите са били нищожни /симулативни/, а защото работата, предмет на сключването им не е била извършена, тъй като не са били настъпили дефекти в гаранционния срок и е нямало никакви претенции от възложителя [община] в тази връзка. В мотивите на въззивното решение не е даден отговор и на възражението на касаторката за неоснователност на тези претенции с оглед обстоятелството, че и по четирите съдебни спогодби, сключени по заведените дела против Алверс комерс" ООД, „Стройпарк" ЕООД, „Плант консулт" ЕООД и „Дендро протект" ЕООД, ищцовото дружество „Трейс Ямбол" АД е било представлявано от нов изпълнителен директор като самото дружество се е отказало по тези дела да търси лихва за периода от датата на извършените плащания до датата на връщане на сумите, поради което П. П. не следва да носи отговорност за евентуалните вреди от неполучени лихви с оглед процесните плащания. Отклонявайки се от константната практика на ВКС по приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният състав е допуснал постановяване на неправилно решение поради съществено противоречие с процесуалните правила - предпоставка за неговата отмяна на основание чл. 281, т. 3 ГПК. Липсата на произнасяне по съществени оплаквания и възражения, както и на обсъждане на релевантни за спора доказателства, прави невъзможна проверката от касационната инстанция на правилността на решението в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск по чл. 240, ал. 2 и сл. ТЗ, до размер на сумата общо от 24 843,01 лв. В тази връзка, след отмяната на въззивното решение на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд от фазата на устните състезания, за да бъдат обсъдени релевираните от страните твърдения, доводи и възражения по повод спорното право, както и да бъдат изложени съображения, основани на съвкупната преценка на събраните и включени в доказателствения материал по делото. Разноските по делото, включително и тези, направени пред настоящата касационна инстанция, ще следва да бъдат присъдени с новото въззивно решение в зависимост от изхода на делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 79 от 26.11.2021 г., постановено по в.т.д. № 224/2021 г. на Апелативен съд Бургас в обжалваната му част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: .