Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр.София, 10.02.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА светла бояджиева при секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 592 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 09.03.2012г. по гр.д.№ 1000/ 2011г., с което ОС Плевен е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо и е върнал делото за ново разглеждане от същия съд. С определение от 06.02.2013г. е допуснато касационно обжалване по процесуалния въпрос за правомощията на въззивният съд при констатация за нередовност на исковата молба свързана със същността на спора – трудов или гражданскоправен такъв, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят Е. П. З., чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът [фирма] -В., не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е обезсилил първоинстанционното решение като недопустимо е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът е взел предвид, че в исковата молба се поддържа, че между страните е сключен трудов договор № 22/09.08.2010 г., който е прекратен със заповед № 6/13.09.2010 г. на основание чл. 32, т. 4 КТ. Посочено е също, че по време на съществуващото трудово правоотношение между страните Е. П. е работил на длъжност „шофьор” в ищцовото /въззивно/ дружество и управлявайки камион, собственост на фирмата, е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата на територията на Р Ф, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 6 540 евро, която е заплатена от френския партньор на дружеството ищец. Дружеството е поддържало, че заплащайки задължението, е претърпяло вреда в размер на сумата от 6 823,80 евро, поради което претендира същата в левовата й равностойност от 13 346,20 лв, заявявайки, че въпреки поканата за доброволно изпълнение ответникът не е заплитил същата доброволно, е поискало последната да му бъде присъдена по съдебен ред При преценка на обстоятелствата, посочени в исковата молба и така заявеното искане, въззивният съд, я е счел за неясна. Приел е, че с молба от 09.01.2012г., в изпълнение на указанията на съда, дружеството-ищец “Д. – Т. ”-В. Е., е уточнило, че отговорността на ответника следва да бъде реализирана по реда на непозволеното увреждане, а не по реда на пълната имуществена отговорност. С оглед на направеното уточнение въззивният съд е приел, че с оглед фактическите твърдения изложени в исковата молба правната квалификация на предявения иск е чл. 74 ЗЗД, а не чл. 45 ЗЗД или чл. 211 КТ. Съдът е изложил съображения, за това че съгласно тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС, когато въззивният съд констатира за първи път нередовности по исковата молба, той може да остави без движение исковата молба при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора, но в конкретният случай нередовността на исковата молба се отнася до наличие на противоречие между изложени фактически обстоятелства и петитум на предявения иск, за която нередовност съгласно чл.7 ГПК съдът следи служебно. Въззивният съд е счел, че в конкретната хипотеза определянето на точната правна квалифиция на предявения иск от въззивния съд и изготвянето на нов доклад по делото не би спомогнало за разглеждането на спора по същество, тъй като ответната страна би била лишена от възможността да организира ефективно защитата си в триинстанционно производство именно по действително предявения иск. Съдът е счел, че при условията на чл. 270, ал.3, изр.3 ГПК следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото на същия съд за произнасяне по предявения иск. По поставения при допускане на касационното обжалване процесуален въпрос за правомощията на въззивният съд при констатация за нередовност на исковата молба, свързана със същността на спора – трудов или гражданскоправен такъв към настоящия момент даден отговор в решение по ТД №1/2013г. ОСГТК на ВКС. В точка 5 от същото е прието, че Постановките на т. 4 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС не са актуални само когато касационния съд констатира, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В останалите хипотези на нередовност на исковата молба ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължава да е актуално. В точка 3 от същото тълкувателно решение е прието също така, че “когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.” С оглед на така дадения отговор на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно следва да се отмени. След като в случая първоинстанционния съд се е произнесъл по предмета на делото така, както е индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, но е определил неправилно правната квалификация, то въззивният съд няма правомощия да обезсили обжалваното решение на основание чл.270, ал.3, изр.3 ГПК. Въззивният съд неправилно не е разгледал спора по същество и неговото решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и като определи правната квалификация на иска, след подробно обсъждане на ралевантните за спора факти и доказателства, да изложи мотиви за наличието на елементите на фатическия състав на предявения иск. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : О Т М Е Н Я решение от 09.03.2012г. по гр.д.№ 1000/ 2011г. на ОС Плевен . В Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: