Р Е Ш Е Н И Е № 64 гр.София 22.05.2019 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №1414 по описа за 2018 год. Производството е по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Поделение за товарни преводи – София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.С., срещу решение от 08.12.2017г., постановено по в.гр.д.№446/2017г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение от 21.07.2017г. по гр.д.№456/2017г. на Районен съд – Дупница, за уважаване на предявените от И. Б. Щ. срещу Поделение за товарни преводи – София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата И. Б. Щ., чрез процесуален представител адв. А., оспорва жалбата като неоснователна, като съобразженията си излага в писмен отговор. Претендира разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 869 от 12.12.2018г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по поставения от касатора въпрос / уточнен в съответствие с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС/: „ може ли съдът да основе решението си на факти, които опорочават оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба“. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в решението по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението; с иска за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право, поради което ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. В този смисъл решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1532/2010 г. ІV г.о. ВКС и др. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от И. Б. Щ. срещу Поделение за товарни преводи – София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №20/16.01.2017г. на директора на Поделение за товарни превози София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „пазач“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1 т.3 КТ. Посочено е във въззивното решение, че оплакванията в исковата молба, касаещи законността на извършеното прекратяване на трудовото правоотношение, са се заключвали в две основни тези. Според първата, работодателят не е могъл да уволни ищеца, поради изтичане на уговорения срок, тъй като въпреки изтичането на същия Щ. е продължил да се явява на работа и да полага труд в периода от 19.01.2017г. до 28.01.2017г., включително, с което, на основание чл.69 ал.1 КТ, трудовото правоотношение се е превърнало в безсрочно. Според втората, уволнението е незаконосъобразно, тъй като клаузата за срок за изпитване във втория трудов договор е недействителна, като противоречаща на закона, забраняващ в нормата на чл.70 ал.5 КТ сключването на повече от един договор със срок за изпитване за една и съща работа, с един и същ работник или служител и в едно и също предприятие. Въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение – чл. 325, ал.1, т.3 КТ – изтичане на срока, по съображения, че за работодателя не е съществувало законово основание за сключване на срочен трудов договор с ищеца - поради липсата на основания по чл.68 ал.3 и ал.4 КТ и трудовият договор от 18.07.2016г. следва да се счита сключен за неопределено време. Безсрочното трудово правоотношение не може законосъобразно да бъде прекратено на основание чл.325 ал.1 т.3 от КТ. Отразено е във въззивното решение, че във въззивната жалба се сочи от работодателя, че първоинстанционният съд е уважил иска на основание, което не се е поддържало в исковата молба. Въззивният съд е посочил, че действително, районният съд, очертавайки предмета на спора в доклада по делото и разпределяйки доказателствената тежест между страните, не е посочил, че ще преценява действителността на клаузата за срок на трудовия договор, сключен между страните на 18.07.2016г. и ще изследва наличието или липсата на предпоставките за сключване на срочен трудов договор, предвидени в чл.68 ал.3 и ал.4 КТ. Посочено е също, че това процесуално нарушение на първостепенния съд е обусловило във въззивно производство допустимостта на заявеното от страна на въззивника доказателствено искане за приобщаване на документи, които, според него удостоверяват наличието на изключение за сключване на срочен трудов договор по смисъла на чл.68 ал.4 КТ. Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че районният съд е допуснал процесуално нарушение, като е разглеждал действителността на клаузата за срок, при липса на спор между страните по този въпрос, произтекъл от твърденията на ищеца в исковата молба. Посочено е, че безспорно, ищецът не е навел подобно възражение и е отбелязано от въззивния съд, че възраженията, които ищецът е направил срещу законността на уволнението в исковата си молба, отчасти нямат отношение към основанието, на което трудовото правоотношение е било прекратено /действителността или недействителността на клаузата за срок за изпитване е без значение за спора, тъй като уволнението не е извършено на основание чл.71 КТ/, а отчасти са неоснователни /чл.69 ал.1 КТ не може да се приложи, именно поради издаването на заповедта за уволнение/. Прието е от въззивния съд, че при решаването на правния спор, дори при липса на оплакване било в исковата молба, било във въззивната жалба, съдът е длъжен да се произнесе служебно по приложението на императивна материалноправна норма /в т.см.ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/, каквато е нормата на чл.68 КТ, в частност – приложимите за случая ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 КТ, като съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието на клаузата за срок на договора с императивните законови правила. С оглед отговора на поставения от касатора-работодател правен въпрос и след преценка на въведените от ищеца в исковата молба доводи за незаконност на уволнението, настоящият касационен състав намира, че изводите на въззивния съд, че може да основе решението си на факти, които опорочават оспорваното потестативно право на работодателя да прекрати трудовия договор, но не са посочени от ищеца в исковата молба, са неправилни. Както се посочи, съгласно установената практика на Върховния касационен съд, в решението по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението. Действително, прекратяването на срочния трудов договор по чл.325, ал.1, т.3 КТ предпоставя сключването на валиден срочен трудов договор за определено време по чл.68, ал.1, т.-3 КТ. Недействителността на трудовия договор, респ. на негови клаузи, може да бъде релевирана с иск или възражение – чл.74 КТ. В случая от съдържанието на исковата молба не е видно съдът да е сезиран с доводи в тази насока, поради което неправилно се е занимал с проверка валидността на договора и е основал решението си на изводите от тази проверка. Правилно във въззивното решение е прието, че основанията, на които ищецът е оспорил законността на уволнението в исковата си молба са неоснователни, тъй като първото от тях няма отношение към основанието, на което трудовото правоотношение е прекратено /т.к. действителността или недействителността на клаузата за срок за изпитване е без значение за спора, тъй като уволнението не е извършено на основание чл.71 КТ/, а второто е неоснователно /т.к. чл.69 ал.1 КТ не може да се приложи, именно поради издаването на заповедта за уволнение/. Основанието за прекратяване на трудовият договор по чл.325 ал.1 т.3 КТ е изтичането на срока на договора, сключен за определено време по чл.68, ал.1, т.1 КТ. В случая е установено сключването на срочен трудов договор за определено време и изтичането на срока на договора. Между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на срочен трудов договор, сключен за определено време, за длъжността „пазач“, което правоотношение е прекратено с изтичане срока на договора. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ищеца, че срочният трудов договор се е трансформирал в безсрочен, т.к. е продължил да престира работна сила след изтичане на уговорения от страните срок на договора, без да е налице изрично възражение от страна на работодателя. В случая работодателят е изразил изрично волята си за прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане срока на договора като е връчил на работника заповед №20/16.01.2017г. на директора, именно за да избегне прилагането на чл.69, ал.1 КТ. Поради това явяването на ищеца на работа след прекратяване на трудовото правоотношение е без значение за изхода на спора за законност на уволнението. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора-работодател основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК то трябва да се отмени и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ да се отхвърлят като неоснователни. С оглед изхода на делото на касатора-работодател следва да бъде уважено направеното искане за присъждане на направените в инстанциите разноски по делото, които са в размер на 214,08лв. - за държавни такси. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 08.12.2017г., постановено по в.гр.д.№446/2017г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение от 21.07.2017г. по гр.д.№456/2017г. на Районен съд – Дупница, за уважаване на предявените от И. Б. Щ. срещу Поделение за товарни преводи – София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, както и в частта за разноските и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявените от И. Б. Щ. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.Дупница, обл.Кюстендил, срещу Поделение за товарни преводи – София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК 1754038560016, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Владимир Минков-Лотко“ №41, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №20/16.01.2017г. на директора на Поделение за товарни превози София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД на основание чл.325, ал.1, т.3 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „пазач“ и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1 т.3 КТ. ОСЪЖДА И. Б. Щ. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.Дупница, обл.Кюстендил, да заплати на Поделение за товарни преводи – София към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, ЕИК 1754038560016, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Владимир Минков-Лотко“ №41, сумата 214,09 лв. – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: