Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 04 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 25 януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 2173 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане на главния прокурор на РБ, за отмяна по реда на възобновяването, на присъда от 31. 05. 2012 год., постановена по НОХД № 137 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Девня, в частта й, касаеща осъдения В. Д. Д.. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт в частта касаеща осъдения Д., е постановен в нарушение на материалния закон, поради и което се претендира за отмяната му в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на съда. Осъденият В. Д. Д. не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Защитникът му изразява становище за основателност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, е процесуално допустимо, тъй като съдебния акт чиято отмяна се иска по реда на възобновяването, е влязъл в законна сила, не е проверен по касационен ред, а искането е постъпило във ВКС на РБ в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от НПК срок. Разгледано по същество, искането е и основателно. Това е така поради следните съображения: С присъда № 40 от 31. 05. 2012 год. постановена по НОХД № 137 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Девня, осъденият В. Д. Д. /заедно с подс. А. М. И. и подс. М. В. И./ бил признат за виновен, в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2, т. 5 и т. 7 о от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 66, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което било отложено с четиригодишен изпитателен срок. Съдът постановил осъдения Д. да изтърпи през изпитателния срок пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година с периодичност три пъти седмично. По жалба на подс. А. М. И. било проведено въззивно производство, като с решение № 258 от 02. 10. 2012 год. постановено по ВНОХД № 978 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, първоинстанционния съдебен акт бил потвърден. При извършената служебна проверка на присъдата, въззивният съд констатирал, че изпълнението на наложеното на осъдения Д. наказание „лишаване от свобода” неправилно било отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като касателно този подсъдим, били налице условия за приложение на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК. Горепосочената присъда на Районен съд – гр. Девня в атакуваната по реда на възобновяването си част, действително е постановена при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Това е така защото, видно от справката за съдимост на осъдения Д. /л. 79-85 от дос.пр-во/, с определение постановено по ЧНД № 1702 / 2009 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, /влязло в сила на 11. 02. 2010 год./, предходно наложено му наказание „пробация” било заменено с наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на съдебния акт в сила. Престъплението в чието извършване осъдения е бил признат за виновен с атакуваната по реда на възобновяването присъда, е било извършено /на 07/08. 02. 2011 год./ в рамките на изпитателния срок определен му от Окръжен съд – гр. Варна с посоченото по-горе, определение. Като е наложил на осъдения Д. наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, изпълнението на което е отложил с четиригодишен изпитателен срок, първоинстанционният съд е допуснал от една страна нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.п 1 от НПК тъй като в случая хипотезата на чл. 66, ал. 1 от НК е била неприложима поради отсъствие на визирана в разпоредбата материалноправна предпоставка /дееца да не е осъждан на лишаване от свобода/, а от друга, са били нарушени и процесуалните правила /чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК/ с оглед неизпълнение на задълженията на решаващия съд по чл. 301, ал. 1, т. 8 от НПК. Налице са необходимите основания за възобновяване на наказателното дело по отношение на осъденият В. Д. Д., обстоятелство налагащо отмяна на първоинстанционната присъда и потвърдителното въззивно решение по отношение на това осъдено лице, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, където именно, са били допуснати нарушенията на материалния закон и процесуалните правила. Воден от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от във вр. с чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 258 от 02. 10. 2012 год. постановено по ВНОХД № 978 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна и присъда № 40 от 31. 05. 2012 год. постановена по НОХД № 137 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. Девня, по отношение на осъденият В. Д. Д.. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – гр. Девня за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание, по отношение на осъдения В. Д. Д.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.