Р Е Ш Е Н И Е №118 С о ф и я , 01 юли 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 м а й 2016 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 422/2016 година. С касационен протест от Апелативна прокуратура-Пловдив се атакува решение № 31 от 08.02.2016 г., постановено по ВНОХД № 220/2015 г. от Апелативен съд-Пловдив с доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и „необоснованост” на съдебния акт с искане за отмяната му и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Подсъдимата Б. Щ. С. не се явява, като производството пред касационната инстанция се провежда в нейно отсъствие поради напускане на посочения от нея адрес, а защитникът й адв.Д.Г. от АК-Хасково оспорва протеста и моли да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 13 от 30.04.2015 г., постановена по НОХД № 654/2014 г. Окръжен съд-Хасково е признал подсъдимата Б. Щ. С. от Хасково, в производство, проведено в нейно отсъствие на основание чл.269, ал.3, т.4, б.”а” от НПК поради напускане пределите на РБ с неизвестно в чужбина местоживеене, за виновна в това, че в периода от 22.08.2012 г. до 19.07.2013 г. на ГКПП „К.А.”, област Хасково на четири пъти без знанието и разрешението на митниците е пренесла стоки – тютюневи изделия – цигари на обща стойност 1 522,60 лв, като деянието е извършено от лице, което системно се занимава с такава дейност и на основание чл.242, ал.1, б.”а” от НК при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъдена на 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим и не е наложено кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба в полза на държавата. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното й с присъда (споразумение) по НОХД № 736/2012 г. на Окръжен съд-Хасково наказание от 1 година лишаване от свобода, в изпитателния срок на което е извършеното новото престъпление, което същата да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.242, ал.7 от НК е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението – тютюневите изделия. В тежест на подсъдимата са присъдени направените по делото разноски общо в размер на 65 лева, както и 200 лева разноски за назначения й служебен защитник. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв.Д.Г. с оплаквания за неправилно приложение на закона и искане за отмяната й и прекратяване на воденото срещу нея наказателно производство на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК, със съответните последици от това. С решение № 31 от 08.02.2016 г. по ВНОХД № 220/2015 г. Апелативен съд-Пловдив е отменил първоинстанционната присъда и на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК е прекратил наказателното производство срещу подсъдимата Б. С., без да се е произнесъл по въпроса за разноските и за предмета на предявеното й обвинение. С касационния протест апелативният прокурор възразява срещу разбирането на въззивния съд за наличие на процесуална пречка за провеждане на наказателно преследване срещу подсъдимата С. с оглед предявеното й обвинение за системно извършване на митнически нарушения с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на същия съд с указания по правилното приложение на закона. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира протеста за подаден в законоустановения срок, от страна, имаща право на протест и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на редовна касационна проверка, поради което е допустим, а по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Акцентът в протеста е поставен върху приложението на материалния закон с коментар върху елементите от състава на престъплението по чл.242, ал.1, б.”а” от НК и разбирането за приложимостта към настоящия случай на принципа ne bis in idem, вложен в разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, съобразно разясненията в ТР № 3/2015 г. по т.д.№ 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал. Според касатора, подсъдимата е извършила „квалифицирано правонарушение”, различаващо се съществено от административното нарушение по чл.233 от ЗМ при еднократното пренасяне на стоки през границата на страната без разрешение на митниците, но за каквото е била наказана 4 пъти с НП и съобразно правната теория и ТР № 47/21.12.1981 г. по н.д.№ 37/1981 г. на ОСНК на ВС, ТР № 29/29.11.1984 г. по н.д.№ 20/1984 г. на ОСНК на ВС е довело до „качествена фактическа промяна” на отговорността й като усложнено престъпление на системно извършване, назовано в случая „квалифицирана контрабанда” и доказуемо именно с доказателствата, събрани по административно-наказателните преписки на митниците. На тази основа се претендира за неправилен прочит на разясненията в цитираното ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС и липса на съображения по отношение на трите критерия за приложението на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, водещо до съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост на решението и налагащо отмяната му и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд. Доколкото проверката за правилното приложение на материалния закон е последваща тази за процесуалната изрядност на дейността по събиране, проверка и анализ на доказателствените материали и по формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, на първо място следва да се разгледа наведеното в протеста основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при извеждане на трите критерия за преценка приложението на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и „необоснованост” на въззивния съдебен акт. Безспорно, последното не е касационно основание и не следва да бъде разисквано. Упрекът за „пълна липса на мотиви” пък не намира опора в изложеното в мотивите (стр.7-9) на решението. И доколкото няма спор по възприетата за установена фактическа обстановка, проверката на ВКС следва да се съсредоточи върху съображенията на съда относно коментираните критерии и допустимостта на наказателното преследване на подсъдимата С.. За разлика от изложеното в обвинителния акт, където прокурорът си е „спестил” да посочи крайните актове (влезлите в законна сила наказателни постановления) по образуваните срещу подсъдимата 4 административно-наказателни преписки за митнически нарушения, а само сложилите началото им 4 бр.АУМН, съдът коректно е посочил кога тези производства са приключили с наказването й с глоби за митнически нарушения по чл.233, ал.1 от ЗМ в актуалната му редакция, съответно с отнемане на предмета на контрабандата. Установено е, че след последно влязлото в сила НП на 20.11.2013 г., досъдебното производство е било образувано по сигнал на началника на митница Свиленград от прокурор от РП-Димитровград на 17.03.2014 г., като Б. Щ. С. е била привлечена като обвиняема за четирите случая на митническа контрабанда за „квалифицирана контрабанда” по чл.242, ал.1, б.”а” от НК на 09.05.2014 г. и след приключване на разследването, на 27.05.2014 г. делото е било внесено в Окръжен съд-Хасково за разглеждането му по повдигнатото й обвинение, по което се е стигнало до осъждането й с отменената от въззивната инстанция присъда. Не отговаря на истината, че апелативният съд не е извършил дължимия се правен анализ на критериите за приложение на принципа ne bis in idem, вложен в разпоредбата на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, съобразно разясненията, дадени в ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС във връзка и с чл.6, § 1 от ЕКПЧОС и чл.4 от Протокол № 7 към нея. Именно изхождайки от тези разяснения са съобразени фактите (фактическото обвинение) в обстоятелствената част на обвинителния акт и е прието, че те са безпротиворечиво изяснени от събраните по делото в приложените АНП и на ДП доказателства, идентичността на изпълнителните деяния, времето и мястото на осъществяването им, застрашените обществени отношения, защитавани от разпоредбите на чл.233, ал.1 от ЗМ и чл.242, ал.1 от НК, за наказателния характер на проведените АНП и първи влезлите в законна сила НП за наказването на подсъдимата и тежестта на предвидените санкции. И без да се влиза в теоретичен спор относно същността на деянията на системно извършване (дали системността касае качество на деянието като цяло или е качество на субекта – „от лица, които системно се занимават с такава дейност”), същественото в случая е верността на крайния извод на съда подс.С. да е понесла вече отговорност в производства с „наказателен характер” за едни и същи деяния с влезли в сила актове за наказването й и дали е било допустимо образуване и повторно ангажиране на отговорността й по настоящето наказателно производство. В тази връзка следва да се посочи неотносимостта на разрешението, дадено в цитираното решение по н.д.№ 433/2015 г. на ВКС-ІІІ н.о., по което след първоначалното ангажиране на отговорността на нарушителя за подобно митническо нарушение, за следващи извършени от него нови идентични митнически нарушения, документирани в АУМН, същите са били изпратени на прокурора и е било образувано ДП. Друг е въпросът, че даденото в това решение разрешение за приложение на института за възобновяване на АНП по реда на ЗАНН за отмяна на влязлото в сила НП след, а не преди започването на ДП е в зависимост от броя на деянията, включени в системността, за които деецът не е привлечен към административно-наказателна отговорност. В случая, и за четирите административни нарушения за митническа контрабанда подс.С. е получила административно наказание с влезли в законна сила НП, поради което до отмяната им не е било допустимо наново ангажиране на отговорността й за осъществяване на престъплението по чл.242, ал.1, б.”а” от НК, поради което правилно апелативният съд е отменил осъждането й и е прекратил наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК (като процесуална норма относно допустимостта на ново наказателно преследване за едно и също деяние), а не е постановил „оправдаването й”, до какъвто извод е стигнал прокурорът, подал касационния протест. Решението на Пловдивския апелативен съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от 08.02.2016 г., постановено по ВНОХД № 220/2015 г. от Апелативен съд-Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :