Р Е Ш Е Н И Е
№ 337
София, 1 септември 2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни 2010 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Севдалин Мавров
при секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП Руско Карагогов като изслуша докладваното от съдията.. С. Мавров НОХД № .. 357 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХІІІ НПК.
В срока по чл. 421, ал.3, вр. чл. 422, ал.1, т.5 НПК е постъпило искане от осъдените Г. В. и Ц. П. за възобновяване на неподлежащо на проверка по касационен ред и влязло в сила решение № 701 от 22.05.09 год. по ВНОХД № 2740/08 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдена присъда от 20.11.07 год. по НОХД № 2830/07 год. на Софийски районен съд. Сочат се основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК, но се излагат доводи и за необоснованост на съдебния акт. Иска се възобновяване на делото с отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно се прави искане за възобновяване на делото с отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава. Осъдените и техните защитници поддържат искането пред касационната инстанция. Защитата на П. представя писмени бележки.
Прокурорът намира искането за основателно във връзка с конституирането на частен обвинител, който не е пострадал от престъплението и лишаването на П. и В. от самостоятелна пледоария.
Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилите искания, сочните основания и доводи и становищата на страните, намира следното:
С цитираната присъда подсъдимите са признати за виновни в това, че на неустановена дата през м. август 2005 год. в гр. София, в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили заблуждение у В. С. и дъщеря му С. С., че последната ще бъде приета за студент, редовно обучение в Стоматологичния факултет към Медицинска академия в гр. София за учебната 2005/2006 год. и с това са причинили имотна вреда на В. С. в размер на 3 500.00 евро, с левова равностойност 6 845.41 лв., поради което и на осн. чл. 209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 и чл. 54 НК са осъдени на по ТРИ години лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал.1 НК е отложено за срок от пет години. Съдът се е произнесъл и по разноските.
С въззивното решение присъдата е потвърдена.
Настоящата инстанция се солидаризира със защитата, че незаконосъобразно С. С. е конституирана в качеството на частен обвинител. По делото не е установено, част от инкриминираната парична сума да е нейна. Това изрично е изтъкнато и с атакуваната присъда, където е отразено, че имотна вреда от измамата е претърпял единствено нейния баща В. С.. С. не е претърпяла и неимуществена такава, тъй като никой не може да черпи права от неправомерното си поведение, изразило се в случая да бъде записана като студент в Стоматологичния факултет на Медицинска академия не по установения ред. От друга страна, обаче, конституирането й не е нарушило правото на защита на двамата подсъдими, доколкото те са упражнили пълните си права в процеса, регламентирани в чл. 55 НПК. Ето защо не е реализирано основанието по чл. 348, ал.3, т.1 НПК.
Не се споделя и следващият довод, свързан със същото основание. Правото на лична защита е основно право, закрепено в закона. Елемент от него е правото на последна дума, разписано в чл. 55, ал. 2 НПК и доразвито в чл. 291, ал.2 НПК. То гарантира на подсъдимия възможност П. да вземе отношение по доводите на всички други страни в процеса, самостоятелно и независимо от упълномощената или назначена защита. Подчертавайки това основно право, правната теория е направила разграничение между пледоарията на защитата и пледоарията на подсъдимия, съответно между тях двете и последната дума, с която подсъдимият изразява отношението си към обвинението. Безспорно това са две различни процесуални действия, но формалното разграничение между тях не трябва да се абсолютизира. Такова разграничение не прави и закона. С чл. 291, ал.2 НПК очертава обхвата и последователността на съдебните прения. П. има думата подсъдимия. В тази последна дума той има право както да изрази съображенията си по фактите, доказателствата, доказателствените средства, правото и исканото наказание, така и отношението си по обвинението. Формално, обаче, законът не ги разграничава като две различни задължения на съда или протоколно. Достатъчно е да са разяснени правата на подсъдимия, което по настоящото дело е направено в съдебното заседание от 03.10.2007 год. /л. 40/, отразено в протокола с изрични изявления на П. и В.. В този смисъл са Р № 145/07.04.99 год. на ВКС по н.д. № 97/99 год., ІІІ н.о. и Р № 343/20.06.01 год. на ВКС по н.д. № 278/01 год. на ІІ н.о.
По отношение на соченото нарушение на материалния закон доводите на защитата са едни и същи, но с различна насоченост. В зависимост от подзащитния се прехвърля вината върху другия. В тази насока инстанциите по фактите са посочили убедителни мотиви за общност на умисъла и участие в самото изпълнение на престъплението и на двамата подсъдими. Съображенията на районния съд и на окръжния съд в тази насока се възприемат изцяло от настоящата инстанция като законосъобразни. Същите не следва да се преповтарят.
Във връзка с горното исканията са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Г. В. и Ц. П. за възобновяване на НОХД № 2830/07 год. на Софийския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |