Р Е Ш Е Н И Е № 173 С., 22.03.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на десети декември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретаря НАТАЛИЯ ТАКЕВА………………………..……. и с участието на прокурора…………….…….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 939 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 555/6.VІІ.2012 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат по отношение на онази част от въззивното решение № 818 на Пловдивския ОС, ГК, 14-и с-в, от 2.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 765/2011 г., с която е бил отхвърлен иск на [фирма] с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, предявен срещу [фирма] от А., за разликата над присъденото обезщетение от 2 200 лв. и до претендираното такова от 12 222 лв. - за осъществено ползване без основание на незастроената част от терен, представляващ УПИ VІІІ-3588 от кв. 306 по плана на А. с пространство от 670 кв. м., след прекратяване на договор за наем - в периода от 1.ІХ.2006 г. и до 30.VІ.2008 г. или за 22 месеца и ведно с мораторна лихва за разликата над присъдения размер от 560 лв. за същия исков период и до претендирания такъв от 844.49 лв. Констатирано е било наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване в посочената отхвърлителна част на въззивния съдебен акт по материалноправния въпрос: „за базата, върху която следва да бъде определен размерът на дължимо на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД обезщетение - като договорената наемна цена по вече прекратеното наемно правоотношение или според средната пазарна цена за ползване на същия имот през исковия период”. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните не са били представлявани, с оглед което, като съобрази единствено оплакванията и доводите на д-вото касатор, изложени в жалбата му и след като извърши проверка относно процесуалната и материална законосъобразност по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК на постановеното от Пловдивския ОС въззивно решение в атакуваната негова отхвърлителна част по обективно кумулативно съединените осъдителни искове с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на [фирма] е основателна. Налице са били най-малко три постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от гражданската и търговската колегии на ВКС, предхождащи издаването на атакуваното въззивно решение на ОС-Пловдив, които поради това се ползват със статута на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационната инстанция и тези съдебни актове еднопосочно са в смисъл, че размерът на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД не съставлява аритметична величина, изчислена като стойността на последната наемна вноска по договора, бъде умножена по броя на месеците, за които се претендира обезщетението. Доколкото последното се определя с оглед вида на засегнатото благо, същото може да има различни по естеството си стойности, а понеже имуществените вреди и размерът на обезщетяването им са оценими в пари, определянето им става не според субективната преценка на носителя на правото, а според пазарната цена. Това са решение № 18/5.ІІІ.2010 г. на І-во т.о. на ВКС по т. д. № 527/09 г.; решение № 422/21.V.2010 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 981/09 г., както и решение № 391/26.V.2010 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС по гр. дело № 765/09 г., които отговарят на материалноправния въпрос, по който в настоящия случай е било допуснато касационно обжалване, в смисъл че за времето, през което продължава да се ползва имота въпреки противопоставянето на наемодателя, а именно след прекратяването на наемния договор и до връщането на наетата вещ, размерът на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД е „съизмерим със средния пазарен наем за подобни обекти за процесния период, но не може да е по-малко от уговорената наемна цена”. С оглед изложеното и като се има предвид, че въззивното решение е влязло в сила в останалата му (осъдителна) част, с която е било прието, че за исковия период от 22 месеца едноличният търговец ответник Н. В. П. дължи на настоящия касатор обезщетение за ползването на незастроената част от терена, предмет на прекратеното наемно правоотношение помежду им, поради това, че ползването му от страна на ЕТ е продължило и след прекратяване на този наемен договор и при изричното противопоставяне на касатора бивш наемодател, налице е задължение за настоящия съдебен състав на ВКС досежно зачитане на този съдебен акт, произтичащо от императивното изискване на чл. 297 ГПК. От това нормативно положение следва, че при съобразяване обективните предели на силата на пресъдено нещо на въпросната част от въззивното решение, в другата, обжалваната негова отхвърлителна част, същото ще следва да бъде касирано и вместо това в полза на ищцовото [фирма] да бъде присъдена разликата над уговорената между страните по спора наемна цена и средният пазарен наем за ползването на вещта през исковия период от 22 месеца, възлизаща в случая - според приетото по делото заключение на ССЕ, на сума в размер на 10 002 лв. /десет хиляди и два лева/. Ще следва ЕТ Н.В. П. от А. да заплати на д-вото настоящ касатор и мораторна лихва върху така определеното като дължимо обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер на разликата над присъдената такава от 560 лв. за исковия период от 1.ІХ.2006 г. и до 30.VІ.2008 г. /вкл./ и до определената в приетото по делото заключение на в. л. М. Г. А., а именно 284.49 лв. /двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/. В заключение, при този изход на спора в настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично направеното искане за това от процесуалния представител на търговеца касатор с приложената по делото молба с вх. № 11787/7.ХІІ.2012 г., ответникът ЕТ Н.В. П. от А. ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма] сумата 230.44 лв. /двеста и тридесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща направени от търговското дружество разноски за касационната производство. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 818 на Пловдивския окръжен съд, ГК, 14-и с-в, от 2.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 765/2011 г. В ЧАСТТА, с която искът на [фирма]-А. с правно основание по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, предявен срещу ЕТ Н. В. П. от същия град, е бил отхвърлен за разликата над присъденото обезщетение от 2 200 лв. /две хиляди и двеста лева/ и до предявения по делото размер - след допуснатото в първата инстанция увеличение, от 12 222 лв. /дванадесет хиляди двеста двадесет и два лева/, КАКТО И В ЧАСТТА, с която претенцията за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата на дължимото обезщетение по чл. 236, ал.2 ЗЗД е била отхвърлена за разликата над 560 лв. и до претендирания по делото размер от 844.49 лв. /осемстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: О С Ъ Ж Д А едноличния търговец Н. В. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], действащ с фирмата „НИКОЛА П.”, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 236, АЛ. 2 ЗЗД, допълнително СУМА в размер на 10 002 лв. /десет хиляди и два лева/ за периода от 1.ІХ.2006 г. и до 30.VІ.2008 г. /вкл./. О С Ъ Ж Д А едноличния търговец Н. В. П. ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], действащ с фирмата „Н. П.”, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД, допълнително СУМА в размер на 284.49 лв. /двеста осемдесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ - мораторна лихва върху главница от 10 002 лв. за периода от 1.ІХ.2006 г. и до 30.VІ.2008 г. /вкл./. О С Ъ Ж Д А едноличния търговец Н.В. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], действащ с фирмата „Н. П.”, да заплати на [фирма] /ЕИК[ЕИК]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 1 ГПК, СУМА в размер на 230.44 лв. /двеста и тридесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща разноски, направени от дружеството за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2