РЕШЕНИЕ     № 272     София, 25.06.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА     при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4804/2008 година по описа на бившето І г.о.     Производството е по чл.290 ГПК. С определение №231/13.3.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №161/30.7.2008 г. по гр.д. №530/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4 състав, по подадена от адвокати В. К. , Д. П. и И. М. – процесуални представители на ответниците по исковата молба К. Е. К. - Д. , Е. Д. Х. и Д. Е. Д. касационна жалба, вх. №6290/18.9.2008 г. С решението на Софийския апелативен съд е оставен в сила решение от 15.12.2000 г. по гр.д. №3513/1998 г. на СГС, ГК, І-4, с което са уважени предявените от В. М. Р. и Р. М. Р., и двамата от град С., против К. Е. К. - Д. , Е. Д. Х. и Д. Е. Д., и тримата от град С., обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26 ЗЗД и чл.7 ЗВСОНИ. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по поставените от касационните жалбоподатели материалноправни въпроси – “За прилагането на чл.117, ал.1 НДИ/отм./ ?”, както и “За приложението на чл.5 ЗНО/отм./, във връзка с чл.117, ал.6 НДИ/отм./ ?”. Представените с изложението към касационна жалба ППВС №5/23.9.19976 г. и решения №89/19.02.1979 г. по гр.д. №807/1979 г. на ВС, ІІІ г.о. и №478/14.6.1979 г. по гр.д. №19/1979 г. на ВС, ІІІ г.о., са неотносими към настоящия спор, тъй като визират съответно проблеми на неоснователен отказ за закупуване на предложено държавно жилище, хипотезата за закупуване на две самостоятелни жилища, и хипотеза на наемни отношения, възникнали между бивши съпрузи по силата на чл.26 ЗНО/отм./. Поради това въззивното решение следва да се счита допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По точното приложение на закона по поставените в изложението въпроси: Разпоредбата на чл. 117, ал.1 НДИ/отм./ в редакцията от ДВ, бр.77 от 1983 г. гласи:”Жилища заемани от наематели, членове на едно семейство, могат да бъдат продавани на съпруга и съпругата, или само на един от съпрузите – наематели”. Тази норма по категоричен начин установява субектите - наематели, на които могат да бъдат продавани жилища – държавни имоти. Това са съпругът и съпругата, или само един тях, когато същите имат качеството на наематели ведно с членовете на семейството си. Разпоредбата на чл.117, ал.6 НДИ/отм./ предвижда, че “Жилища, в които са свободни отделни помещения, се продават на наемателя на останалата част от жилището, ако той поиска това и жилището отговаря на неговите и на членовете на семейството му жилищни, професионални и здравни нужди по нормите на Правилника за прилагане на Закона за собствеността на гражданите”. Разпоредбата на чл.5 ЗНО/отм./ установява норми за използване на жилища по раздел втори от посочения закон, съобразно числеността на семейството. Освен това визираната норма определя кои помещения не се считат за стаи, както и други критерии за използване на жилища с оглед квадратурата, разпределението на жилището, семейното положение, пола и възрастта на обитателите, Двете цитирани правни норми имат самостоятелно съществуване и не са обвързани една с друга, макар и да определят правила. ЗНО/отм./ урежда настаняването в държавни жилищни помещения, в жилищни помещения на кооперативни и други обществени организации, както и в помещения и места в границите на населените места, предназначени за стопански и административни нужди под наем – арг. от чл.1, ал.1 ЗНО/отм./, редакцията от ДВ, бр.88 от 1986 г., а НДИ/отм./ - придобиването, управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането с тях – арг. от чл.1, ал.1 наредбата. Следователно двата нормативни акта имат различен предмет, поради което пряка обвързаност между двете визирани правни норми не е налице. По съществото на спора. В обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че в процесния случай е налице нарушение на чл.117, ал.1 НДИ/отм./, тъй като спорният имот е продаден на единия от съпрузите и на малолетното дете, като в заповедта за продажба изрично е отразено, че в жилището живее съпругата К. Съдът е стигнал до извод с оглед цитираната норма, че нарушението се изразява в това, че нормативният акт не предвижда възможност за закупуване на жилището от други лица, извън съпруга и съпругата, които изчерпателно са посочени. Прието е, че визираното нарушение води до нищожност на договора поради противоречие със закона. Въззивната инстанция е приела също така, че продажбата е извършена в противоречие с изискванията на чл.117, ал.6 НДИ/отм./, във връзка с чл.10 ППЗСГ, тъй като продаденото жилище е надхвърляло жилищните и професионални нужди на семейството. Изводът е обоснован с нормите за жилищно задоволяване по чл.10, ал.ал.2 и 6 ППЗСГ, които в процесния случай сочат на задоволяване на жилищната нужда с четиристайно жилище, а спорното е петстайно. В касационната жалба против въззивното решение на Софийския апелативен съд се твърди, че разпоредбата на чл.117, ал.1 НДИ/отм./ дава възможност за закупуване на жилище от цялото семейство едновременно, както от съпруга или съпругата, така и от отделни негови членове. Навежда се довод, че нормата не е изключила като възможни купувачи и децата, които макар и малолетни и непълнолетни са субекти на правото по смисъла на чл.1 ЗЛС и те не могат да бъдат лишени от възможността да са носители на права и задължения, включително и правото на собственост върху жилище. В случая се прави паралел и с разпоредбите на чл.2, ал.ал.2 и 3 ЗСГ/отм./, с който се обосновава законова възможност за придобиване на имот от ненавършило пълнолетие лице. Прави се оплакване за неправилно приложение на чл.117, ал.6 НДИ/отм/, подробно изложени в касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационната жалбоподателка К. К. - Д. – адв. К, и процесуалните представители на касационните жалбоподатели – Е. Д. Х. и Д. Е. Д. – адвокати В. и П. Депозирани са писмени защити от посочените адвокати. Ответниците по касация – В. М. Р. и Р. М. Р., посредством процесуалните си представители – адвокати П. и П. , оспорват касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Депозирани са и писмени защити от двамата адвокати. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание, писмените им защити и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Софийския градски съд частично е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че процесният договор е нищожен поради нарушение на чл.117, ал.1 НДИ/отм./ - редакцията на ДВ, бр.77 от 1983 г. за ½ идеална част от имота. Този извод се налага от дадения от съда отговор на първия въпрос. Към момента на сключването на договора за покупко-продажба на процесния имот вторият купувач – касационен жалбоподател в настоящото производство е бил непълнолетен, бил част от семейството на своите родители и не е сключил граждански брак. Поради това за същия са неприложили разпоредбите на чл.117, ал.ал.2 и 3 от посочената наредба, и той не е имал право да бъде купувач на процесния имот. Ето защо в тази част решението на въззивната инстанция е правилно и следва да бъде оставено в сила. В останалата част решението на Софийския апелативен съд е неправилно. В нарушение на материалния закон и необосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че и за останалата част от сделката е налице нарушение на закона. Закупената ½ идеална част от имота от касационният жалбоподател Е. Д. Х. представлява съпружеска имуществена общност. Тази идеална част не нарушава закона по смисъла на чл.10, ал.1, ал.2, изречение трето и ал.6 ППЗСГ/отм./, тъй като се касае до тричленно семейство със законова преференция за допълнителна площ за член на творчески съюз. Поради това решението на САС в тази част следва да бъде отменено и постановено друго, с което исковете по отношение на К. Е. К. – Д. и Е. Д. Х. следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода от спора разноските следва да се понесат от страните така както са направени. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза втора ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ решение №161/30.7.2008 г. по гр.д. №530/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4 състав, в частта, с която е оставено в сила решение от 15.12.2000 г. по гр.д. №3513/1998 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., І-4 състав, в частта, с която е признато за установено по иска на В. М. Р., ЕГН – 3304266649, действащ лично за себе си и като настойник на брат си Р. М. Р., ЕГН – 3908176648, и двамата от град С., бул.”Х” №36, по отношение на Е. Д. Х. и К. Е. К. – Д. , и двамата от град С., бул.”Х” №36, партера, че недвижим имот, представляващ ½ идеална част от апартамент, находящ се на ул.”Х” №36, партера, състоящ се от четири стаи, дневна, вестибюл и кухня и обслужващи помещения /по договора на продажба от 02.3.1988 г./, застроен на 162,32 кв.м, с принадлежащо избено помещение №1 с площ от 11,47 кв.м, избено помещение №2 с площ 5,98 кв.ми съответните 20,13% идеални части от общите части на сградата и е придобит в нарушение на закона, и в частта, с която е възстановена на основание чл.7 ЗВСОНИ собствеността върху процесния имот за същата идеална част, и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. М. Р., ЕГН – 3304266649, действащ лично за себе си и като настойник на брат си Р. М. Р., ЕГН – 3908176648, и двамата от град С., бул.”Х” №36, против Е. Д. Х. и К. Е. К. – Д. , и двамата от град С., бул.”Х” №36, партера, искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.7 ЗВСОНИ, за ½ идеална част от апартамент , находящ се в град С., бул.”Х” №36, ет.1, състоящ се от четири стаи, дневна, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 162 кв.м, с принадлежащо избено помещение №1 с полезна площ от 11,47 кв.м и избено помещение №2 с площ от 5,98 кв.м, ведно със съответните 20,13% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, като неоснователни. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №161/30.7.2008 г. по гр.д. №530/2008 г. по описа на Софийския апелативен съд, г.о., 4 състав, в останалата част. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: