Р Е Ш Е Н И Е № 257 гр.София, 19.12.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Стаменова като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4902 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК. С определение №728/28.06.2017 г., по подадената касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество – София, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 77/29.06.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 187/2016г. на Апелативен съд - Б., с което като е потвърдено решение №82/11.03.2016г. по гр.д. №867/ 2012 г. на Окръжен съд – Бургас, е отхвърлено изцяло искането на Комисията за отнемане от ответниците Я. М. П. и [фирма] на недвижимо и движимо имущество на обща стойност 452 816 лв., сумата от 43 850 лв. - получена по реализирани възмездни сделки от Я. П. и наличните суми по две банкови сметки. К. контрол е допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите - при формиране на преценката си за наличие на законни доходи, следва ли съдът да съобрази начина и времето на придобиване на всяко от имуществата, чието отнемане се иска, както и възможностите на лицето към този момент, или е достатъчно да се установи, че размерът на доходите на проверяваното лице общо за изследвания период надхвърля стойността на придобитото имущество; при определяне размера на разходите за издръжка на лицето, трябва ли да се преценява действителния му начин на живот и личен стандарт; както и длъжен ли е съдът да събере доказателства за разполагаемите доходи на лицата, предоставили средства на ответника, към момента на предаването на сумите. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна. Ответните страни по касационната жалба, чрез процесуалните си представители, в писмени отговори и в съдебно заседание поддържат, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение следва да се потвърди. Представителят на прокуратурата изразява становище, че въззивното решение следва да се отмени, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния и процесуалния закон. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. По правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: С ТР№7/2014г. на ОСГК се прие, че придобиването на имуществото от извършителя на престъплението може да е пряко или косвено /опосредено/ от престъпната дейност, но във всички случаи връзката между причината /престъпното деяние/ и следствието /придобиването на имущество/ трябва да бъде установена, или основателно да може да се предположи. Предположението /разбирано като вероятност, възможност/ е основателно, когато от осъществяването на твърдените факти, с оглед сочената зависимост между тях, по правилата на логиката, науката и опита, може да се направи заключение за връзката между причината и следствието. Заключението за връзката се прави въз основа на преценка за вида и характера на престъплението, респ. броя на престъпленията, придобивният способ на имуществото, евентуалните последващи трансформации и всички други твърдяни факти и логически взаимовръзки. Относно момента, към който се установява дали имуществото е придобито от престъпната дейност, в тълкувателното решение е разяснено, че отговорът зависи от вида на конкретното престъпление и от установената или предполагаема връзка с облагодетелстването на извършителя, както и от начина на придобиване. Преценката за доходите на извършителя и евентуално на неговото семейство, разходите, съответно влагането на средства от законен източник в конкретното придобиване, се извършва също към момент, който се определя от горните обстоятелства. В постановените по реда на чл.290 ГПК решение №381/06.01.2015г. по гр.д.№5379/2013г., IV г.о., решение №82/10.08.2015г. по гр.д.№1597/ 2014г., IV г.о., решение № 481/23.04.2013 г. по гр. д. № 99/2012 г., IV г. о. на ВКС е прието, че стойността на имуществото, за което е направено искане по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ е от значение едновременно за преценката дали то е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ и за съпоставката на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество, с оглед обосноваване или отхвърляне на презумпцията по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./. За разлика от преценката дали имуществото е на значителна стойност по смисъла на закона, която се формира от сборната цена на цялото имущество към момента на проверката, преценката дали то е придобито със средства от законен източник се извършва на база действителната му придобивна стойност при изследване начина и момента на придобиването. Тази стойност се изследва поотделно за всяко конкретно имущество и се съпоставя с възможностите на лицето към този момент да го придобие със средства от законен източник, т.е. трябва да се установи размера на приходите му след приспадане на съответните разходи по времето на придобиване на конкретния актив. Възможността да се формира предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност е изключена тогава, когато е установено поотделно за всяко имущество, че към релевантния момент лицето е разполагало със средства от законен източник, а не когато съпоставката между приходи и разходи се базира на сумарни изчисления за доходите на лицето общо за целия проверяван период. При оценката на обичайните за домакинството на проверяваното лице разходи, трябва да се анализира действителния му начин на живот и личен стандарт, а не като база да се прилага направо средния разход по данни на НСИ. Такъв унифициран подход прави невъзможно установяването на конкретния размер разходи за всяко лице. Когато ответникът, за да обоснове законен източник на средства за придобиване на имуществата, се позовава на предоставени му от трети лица парични суми /обикновено дарения или заеми от близки/, съдът следва да събере доказателства относно разполагаемите доходи и способите за придобиването на средствата от тези лица. При преценка на разполагаемите им доходи, съдът следва да съобразява и разходите на лицата, направени преди и към датата на предоставянето на средствата, като в някои случаи това може да наложи и назначаване на съдебно-икономическа експертиза /в т.см. - решение № 316/26.02.2015 г. по гр. д. № 1109/2012 г., решение № 131/4.05.2012 г. по гр. д. № 755/2011г., IV г. о., решение № 213/06.02.2017 г. по гр. д. № 1611/2016 г., III г. о. на ВКС/. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал.2 ГПК, намира следното: По делото е установено, че по силата на одобрено от съда и влязло в сила на 04.04.2012 г. споразумение по нохд № 113/2012 г. на Специализирания наказателен съд, ответникът Я. М. П. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал.3 вр. ал.2, вр. с чл.20 ал.2, чл.93 т.20 от НК и по чл. 195, ал.1, т.4, предл. първо и второ, т.9, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.20 ал.4 вр. с чл.23 ал.1 от НК, които са от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./. Престъпленията са свързани с участие в организирана престъпна група от 12 лица в периода от 01.01.2009 г. до 20.08.2010 г., създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.195 НК – кражби на горива от системата на [фирма]; както и че през нощта на 19.08.2010г. срещу 20.08.2010 г. от продуктопровода на [фирма], действайки в изпълнение на решение на организираната престъпна група, са откраднати горива на стойност 3 613.40 лв. За да отхвърли изцяло искането за отнемане на посоченото в исковата молба имущество, придобито от осъденото лице и свързаното с него търговско дружество, въззивният съд е приел, че имуществото е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./ но, че общо за проверявания период доходите на лицата надхвърлят значително разходите за придобиването му; че са установени достатъчно законни източници на средства – от трудова и стопанска дейност, от получени от роднини суми и заеми; както и че с оглед приетите за доказани законни източници на доходи, не се установява пряка или косвена връзка между извършваната престъпна дейност и имуществото, чието отнемане е поискано. От представените по делото различни варианти на експертните заключения e кредитиран този, при който разликата между доходи и разходи е положително число, като в тази връзка за законен източник на средства съдът е посочил, че приема доходите на Я.П. от трудови възнаграждения като моряк /25 608 щ.д./ в периода 1996 г. – 1999г., като търговец /22 570 лева/ и предоставената през 2002 г. сума от брат му в размер на 40 000 щ.д. При определяне разходите за издръжка на ответника П. като база са възприети направо средните статистически разходи по данни на НСИ, намалени за почти целия проверяван период с корекционен коефициент от 20%. В заключение и като е препратил към мотивите на първата инстанция, въззивният съд е направил извод, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обосновано предположение, че в придобиването на процесното имущество са вложени средства от осъществената от ответника Я.П. престъпна дейност, тъй като общо за проверявания период доходите му надвишават разходите. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се поддържа, че съдът е определил неправилно приходите и разходите на ответниците за изследвания период; зачел е за законни източници приходите от трудова дейност и средствата от предоставени парични суми от брата на ответника Я.П. и от трети лица, без това да се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото. При обсъждането на вариантите от експертните заключения са изложени вътрешно противоречиви мотиви – приет е вариант на заключението, при който в приходите са включени всички суми, за които П. е твърдял, че са му предоставени от трети лица, а същевременно съдът е посочил, че зачита като законен източник на средства само сумите, предоставени от брат му; че като средства за придобиване на имоти през 2009 г. са включени доходи, получени от ответниците през 2010 г. - 2012 г.; че на практика глобално са изчислени приходите и разходите за целия проверяван период, без да се анализира наличността на разполагаеми доходи към момента на придобиване на всяко от имуществата. Поддържа се, че изобщо не е обсъдено придобиването на имоти от ответника Я.П. в съсобственост с други две лица от осъдените за участие в организираната престъпна група и през време, съвпадащо с периода на престъпна дейност и извършване на престъплението, за което са осъдени. Оплакванията в касационната жалба са основателни. При дадения отговор на правните въпроси, по които е допуснат касационния контрол, въззивното решение е неправилно. В нарушение на процесуалните си задължения като съд по съществото на спора да обсъди всички доказателства по делото и да отговори на всички доводи и възражения на страните, като изложи мотиви относно наличието или отсъствието на предпоставките, обуславящи основателността на искането по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, въззивният съд не е изложил същински собствени решаващи мотиви, от които да е видно кои конкретни факти и обстоятелства приема за установени и въз основа на кои представени по делото доказателства, за да формира крайния си извод за неоснователност на претенцията на КОНПИ. Същевременно, макар формално съдът да се е позовал на създадената практика на ВКС, приетите в нея разрешения не са съобразени и приложени при разрешаването на правния спор. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилен подход на съда при определяне на приходите и разходите на проверяваните лица. На практика липсва извършена конкретна преценка за средствата, вложени в придобиването на всяко имущество при изследване начина и момента на придобиването, съпоставени с възможностите на лицата към този момент да се придобие актива със средства от законен източник, след приспадане на обичайните разходи. Доколкото въззивното решение съдържа мотиви по този въпрос, те са общи и вътрешно противоречиви. Както се посочи по-горе в отговора на правния въпрос, изчисленията на доходите на ответниците като обща сума за проверявания период и установяването на положителен баланс между приходи и разходи при такова изчисление, поначало не изключва възможността за формиране на основателно предположение по чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, защото преценката за разполагаеми доходи от законен източник и налице ли са условия за отнемане на определено имущество, следва да се извършва поотделно за всяко конкретно придобито имущество. За да счете, че общият размер на доходите на ответника Я.П. съществено надвишава разходите за придобиване на имуществото, посочено в искането по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, въззивният съд, включително по силата на препращането по чл.272 ГПК, в мотивите си е приел, че като доказани законни източници на средства следва да се приемат – 25 608 щ.д. от трудови възнаграждения за периода 1996 г. – 1999г. и предоставената през 2002 г. сума от брат му П.П. в размер на 40 000 щ.д. по представения договор за съвместна дейност. За втората сума от 35 000 щ.д., която ответникът е твърдял, че е получил на 28.05.2008 г. отново от брат си, е прието, че не следва да се взема предвид, тъй като не е установено реалното й предаване. Въпреки така изложените съображения, при обсъждане размера на доходите от законен източник на ответника Я.П. и за да обоснове извода си за значително превишение на доходите спрямо направените разходи, съдът е възприел вариант V-ти от допълнителното експертно заключение /л.1242 от делото на БОС/, като е посочил, че той отразява най-достоверно движението на паричните средства и е „съобразен с възприетия метод в съдебната практика по този вид дела, а именно за исковия период да се съпоставят приходите и разходите със съответното натрупване по години”. В цитирания вариант обаче, общият сбор на доходите на проверяваното лице е формиран освен от признатите от съда за доказани законни източници на средства – 25 608 щ.д. от трудови възнаграждения и 40 000 щ.д. предоставени от брата на ответника П. по договора за съвместна дейност от 2002 г. , още и от приходи, за които преди това съдът е изложил мотиви, че не следва да се имат предвид /втората сума от 35 000 щ.д. по разписката от 2008 г., както и получени парични заеми от трети лица през 2003 г. в размер на 10 000 лв. от Г.Ф. и през 2004 г. в размер на 20 000 лв. от Д.Ч. – л. 646 – л.656 от делото на БОС/. В същото време, в мотивите на решението на окръжния съд, които апелативният съд е направил свои по реда на чл.272 ГПК, е посочено, че „дори и да се изключат” последните две суми от приходите, „излишъкът е толкова съществен – 159 606 лв., че това няма да окаже влияние върху крайния извод на експертизата, че ответникът е разполагал със законни доходи, достатъчни за закупуване на проверяваното имущество”. Като се остави настрана това, че изводът дали ответникът „е разполагал със законни доходи” е правен въпрос, а не е от компетентността на икономическата експертиза, не става ясно на каква база и по какъв начин се формира сумата от 159 606 лв., обозначена като излишък / представените от вещото лице варианти на заключения не са в табличен вид и цифрово записаните в тях стойности не са обяснени как се формират/. В тази връзка, в нарушение на материалния закон пресмятанията на доходите и разходите на ответника Я.П. са извършвани в равностойност в щатски долари за едни от имуществата и в лева за други. При положение, че съдът приема за доказани доходи в щатски долари към определен момент /1996 г. -1999 г. и 2002 г./, към който момент следва да се определи и левовата им равностойност, защото те са вложени в покупка на имущество, заплатено с български лева, не е ясно защо пресмятанията за придобитото и отчуждено от ответниците имущество, в т.ч. разходите им, са приравнявани като равностойност в щатски долари. Изводите на съда, че с получените от ответника Я.П. през 1996 г. -1999г. 25 608 щ.д., е придобивано имущество 10 години по-късно, както и че сумата 22 570 лв. – деклариран доход за 2010 г., е вложена в закупуване на имущество, което съгласно писмените доказателства е придобито до 2009 г., са нелогични. За сумата от 40 000 щ.д., извън представения по делото частен писмен документ – договор за съвместна дейност между ответника и брат му, липсват обективни данни както за предаването на средствата, така за размера им и влагането им в придобиването на имущества след 2002 г. Твърденията на Я.П., че сумата му е дадена, за да я „инвестира” в придобиване на имоти, които във вътрешните отношения между договарящите се считали за общи, са възприети безкритично от съда, доколкото подобен факт не може да бъде установен от представените нотариални актове, където титуляр на правото на собственост е само ответникът П.. В обобщение, по въпросите за доказателственото значение на записвания, направени от страната в съставени и представени от нея документи /частни документи, създадени в отношенията между ответника и трети лица/, в т.ч. за доказването на договори за заем, предвид реалния им характер и правното им значение в производството по иск за отнемане на незаконно придобито имущество, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. По делото липсват събрани доказателства относно разполагаемите доходи и способите за придобиването на средствата от лицата, за които ответникът е твърдял, че са му предоставили парични суми за придобиване на имуществото. Липсва извършена преценка за разполагаемите им доходи, при отчитане на разходите на тези лица, направени преди и към датата на предоставянето на средствата. В решението си съдът е посочил, че при оценката на обичайните за домакинството на ответника Я.П. разходи, трябва да се анализира действителния начин на живот и личния стандарт на проверявания, а не направо да се прилага средния разход по данни на Националния статистически институт. Въпреки това по делото освен, че е възприет директно като базов разход – средния статистически разход, анализа на начина на живот и личен стандарт на ответника се е изразил в намаляване на хипотетичните статистически разходи с необосновано висок корекционен коефициент от 20 % за почти целия проверяван период и в изцяло изключване на разходи за издръжка за други години. Използваният от съда подход не би могло да се приеме, че отразява действителния начин на живот и личен стандарт на лицето, доколкото данните по делото за придобитото движимо и недвижимо имущество, паричните средства и развиваната стопанска дейност, са показатели за по-висок от средния стандарт на живот. На следващо място, изобщо не е обсъдено придобиването на имоти от ответника Я.П. в съсобственост с други две лица от осъдените за участие в организираната престъпна група и през време, съвпадащо с периода на престъпна дейност и извършването на престъплението. От представените по делото нотариални актове се установява, че ответникът Я.П. е придобил два недвижими имота в съсобственост с останалите осъдени за участието си в организираната престъпна група / Ж. А. и С. З.; и с Ж. А., К. А. и Г. И./. Имотите са закупени по времето на осъществяване на престъпната дейност на групата - м. август 2009 г. – м.ноември 2009 г. Вида на престъплението, за което са осъдени ответникът и останалите участници в групата - квалифицирана кражба на горива е резултатно и е от категорията генериращи финансов ресурс. С оглед начина и момента на придобиване на имуществото може основателно да се предположи връзка между реализираното в условията на продължавано престъпление престъпно деяние и инвестирането на имотните облаги в закупуване на процесните имоти / в с.см. е и служебно известното на настоящия състав - решение № 237/22.02.2017 г. по гр. д. № 5459/2015 г., IV г. о. на ВКС/. Предвид изложеното, изводите на въззивния съд, че в случая не може да се направи основателно предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, са изградени в противоречие със закона и са необосновани. Трайната практика на ВКС приема, че във всеки отделен случай трябва да се изхожда от установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото имущество и само така ще е ясен и периода от време, в който ще се установяват доходи, разходи и съответно придобиване на имущество. Предвид това, съдът следва да изгражда изводите си за това налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая, въз основа на фактите, свързани не само с вида на престъплението, но и с цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. При разглеждането на делото, приключило с постановяване на обжалваното решение, съдът е допуснал да бъдат приети неясни, непрецизно изготвени и взаимно изключващи се варианти на заключения на съдебно-икономическата експертиза, които освен това са коментирани извадково и едностранчиво, което е довело до необоснованост на правните изводи на въззивната инстанция. Съдът е извършил просто констатиране на отделни факти, без да ги обсъди в тяхната взаимна връзка и зависимост, без да изложи съображения за характера и естеството на извършваната от ответника престъпна дейност в условията на продължавано престъпление - участието му в организирана престъпна група, създадена да се извършват кражби на горива с цел имотна облага, придобиването на някои от имуществата в съсобственост с участниците в групата. Не са изложени мотиви защо се приемат като приходи предоставени средства и заеми от трети лица без анализ реално ли са получени, за какво са използвани и кога са върнати, както и без да са събрани доказателства за произхода на разполагаемите доходи и способите за придобиването им от лицата към момента на даването на средствата. Фактическите и правни заключения на съда са направени само на базата на принципни постановки, без да е извършена самостоятелна оценка на конкретните данни по делото, на престъпната и легалната дейност на Я. П. и на търговското дружество-ответник, на начина, по който е придобита всяка една от вещите по искането на Комисията и възможностите към него момент на приобретателя, респ. съществува ли пряка или косвена връзка с престъпната дейност, а също дали такава може да се установи по пътя на обосновано предположение Предвид всичко изложено, обжалваното въззивно решение противоречи на материалния и процесуалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК. Нарушенията на приложимия материалния закон са довели до съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Крайният резултат по делото е постановен в нарушение на процесуалните норми на чл.235, ал.2, и ал.3, чл.259 и чл.272 ГПК, в каквато насока са и оплакванията на касатора за необсъждане на всички доводи и възражения, изтъкнати във въззивната му жалба, за липса на съвкупен анализ на доказателствата, за избирателен подход при оценката им и отсъствие на мотиви по основните елементи на правния спор за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Делото следва да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания, свързани с тълкуването и прилагането на закона и с необходимостта от събиране на доказателства. По исканията на страните за присъждане на разноски за касационното производство, следва да се произнесе въззивният съд, съгласно нормата на чл.294, ал.2 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл.293, ал.1 и ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 77 от 29.06.2016г., постановено по възз.гр.д. № 187/2016г. на Апелативен съд – Б.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.