5 5 Р Е Ш Е Н И Е № 146 София, 05 юли 2016 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 516/2016 година. Производството е образувано по касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия М. Ш. М. против решение № 188 от 17.12.2015год. постановено по внохд № 480/2015год. на Апелативен съд-гр. Пловдив. В нея се твърди, че при индивидуализиране на наказанието са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и в резултат на това на подсъдимия е наложено наказание, което е явно несправедливо. Макар да са релевирани всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, доводите са развити в подкрепа на последното от тях - явна несправедливост. Оспорва се като незаконосъобразен изборът на вида наказание на касатора - доживотен затвор, замяната му с лишаване от свобода и определеният му размер, който е наложен без да е отчетено правилното съотношение на обстоятелствата за индивидуализирането му. Излагат се аргументи, че подсъдимият е млад човек, направил е пълни самопризнания, което сочи, че целите на наказанието могат да се постигнат спрямо него и с по-малко дозирана по размер наказателна санкция. По изложените основания се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно-изменяване на въззивното решение и намаляване на определеното наказание и на присъдените на гражданските ищци обезщетения. Пред касационната инстанция служебният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по доводите и съображенията в нея. Процесуалните представители на гражданските ищци и частни обвинители Е. Ф. Ю., А. А. Ю. и О. Ш. Р. изразяват становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и молят обжалваното решение да се остави в сила. Прокурорът също даде заключение, че жалбата на касатора е неоснователна, тъй като релевираните в нея основания за отмяна /изменяване/ не са налице. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 13 от 25.08.2015год. по нохд № 105/2015год. на Кърджалийския окръжен съд подсъдимият М. Ш. М. е признат за виновен в това, че на 22.04.2014год. в [населено място], обл. К., в апартамент № 3, находящ се на [улица], бл.//, ет. //, отнел чужди движими вещи/подробно описани в присъдата/ на обща стойност 1015.00/хиляда и петнадесет/лв. от владението на Д. Е. Ю. от [населено място], обл. К. и грабежът е придружен с убийството на Д. Е. Ю. и Д. О. Р., поради което и на основание чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 58а, ал. 2 и ал. 3, във вр. чл. 54 от НК е осъден на 28/двадесет и осем/ години лишаване от свобода, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на М. М. едно общо най-тежко наказание от двадесет и осем години лишаване от свобода, от наказанията наложени му по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 128/2014 г., НОХД № 188/2014 г., НОХД № 190/2014 г., НОХД № 215/2014 г. - всички по описа на РС- Мадан, по НОХД № 92/2014 г. на Окръжен съд – Кърджали, с наказанието, определено по нохд № 105/2015год. на ОС-Кърджали в размер на 28/двадесет и осем/ години лишаване от свобода, като на основание чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС е постановено да го изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор. На основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание на М. Ш. М. е увеличено с 2 /две/ години лишаване от свобода, като му е определено наказание от 30/тридесет/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим в затвор. На основание чл.23, ал.3 от НК към определеното наказание лишаване от свобода съдът е присъединил наказанието „глоба” в размер на 260 лева, наложено по НОХД № 92/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, както и наказанието „глоба” в размер на 2000 лева, наложено по НОХД № 215/2014 г. по описа на РС- Мадан. Съдът е постановил подсъдимият да изтърпи отделно наказанието „пробация”, наложено му с присъда № 35/20.03.2014 г. по НОХД № 47/2014 г. по описа на РС – Мадан, с определени пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца, с периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 /шест/ месеца. На основание чл. 59, ал.1 т.1, и ал.2 от НК от общото наказание „лишаване от свобода” на М. М. е приспаднато времето, през което той е бил задържан за срок до 72 часа с постановление на Окръжна прокуратура - Кърджали от 27.04.2014 г.; както и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” с определение № 418/29.04.2014 г. по чнд № 70/2014 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали, считано от 27.04.2014 год., до влизане на присъдата в сила. С присъдата М. Ш. М. е осъден да заплати: - на Е. Ф. Ю. от [населено място], об. К., сумата от 150 125 /сто и петдесет хиляди сто двадесет и пет/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени и имуществени вреди, от които 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. - неимуществени вреди и 125 /сто двадесет и пет/ лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.04.2014 г. до окончателното им изплащане; както и да заплати на ищеца сумата от 1500 / хиляда и петстотин/ лв. представляваща направени по делото разноски, като за разликата до пълния предявен размер от 200 125 /двеста хиляди сто двадесет и пет/ лв. гражданският иск за обезщетение за претърпени от престъплението имуществени и неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан; - на А. А. Ю. от [населено място], обл. К., сумата от 150 125 /сто и петдесет хиляди сто двадесет и пет/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени и имуществени вреди, от които 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв. - неимуществени вреди и 125 /сто двадесет и пет/ лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.04.2014 г. до окончателното им изплащане; като й заплати и сумата от 1 500 / хиляда и петстотин/ лв., представляваща направени по делото разноски, като за разликата до пълния му предявен размер от 200 125 /двеста хиляди сто двадесет и пет/ лв. гражданският иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан; - на О. Ш. Р. от [населено място], обл. К., сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.04.2014 г. до окончателното й изплащане, както и 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща направени по делото разноски, като за разликата до пълния предявен размер от 300 000 /триста хиляди/ лева гражданският иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия. С решение № 188 от 17.12.2015год. по внохд № 480/2015год. Бургаският апелативен съд е изменил присъдата като: - отменил я в частта, с която на основание чл.23 ал.3 от НК към определеното на основание чл.25, вр. с чл.23 от НК общо най - тежко наказание „ лишаване от свобода” е присъединил наказанието „Глоба” в размер на 260 лева, наложено по НОХД № 92/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали; - изменил е правното основание за приспадане на изтърпените части от отделните групирани наказания от посоченото в присъдата чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК на чл.25 ал.2 от НК; - приспаднал е от наложеното с присъда № 35/20.03.2014 г., постановена по НОХД № 47/2014 г. по описа на РС - Момчилград наказание „Пробация” изтърпяната част в размер на 10 / десет/ дни. В останалата част присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Доводът на подсъдимия за явна несправедливост на определеното наказание е било предмет на проверка от въззивната инстанция, която е изложила подробни съображения, защо не приема направеното оплакване за основателно. Нови доводи в тази насока не се съдържат в касационната жалба като настоящият съдебен състав счита, че възраженията на подсъдимия по този довод са лишени от основание. За извършеното престъпление законодателят е предвидил алтернативните наказания лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Делото е разгледано от съда по диференцираната процедура по гл. ХХVII НПК- чл. 371, т. 2 от НПК. При нея подсъдимият е признал обстоятелствата изложени в обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства и в съответствие с изискванията на съкратеното съдебно следствие в производство пред първата инстанция, и на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 НПК наказанието му е определено при условията на чл. 58а, ал. 2 от НК, при съобразяване на указанията, дадени от ВКС в ТР № 2/2015 год. на ОСНК. Съгласно посочената разпоредба, в случаите на чл. 57, ал. 1 НК, когато съдът определи като най-подходящо по вид наказанието доживотен затвор без замяна, не го налага, а наказанието доживотен затвор заменя с наказание лишаване от свобода от двадесет до тридесет години лишаване от свобода. Спазвайки разпоредбата и изискванията в чл. 57, ал. 1 от НК, първоначално Кърджалийският окръжен съд е определил на подсъдимия М. М. наказание „доживотен затвор”, което по реда на чл. 58, ал. 2 от НК заменил с наказание „лишаване от свобода”. Съдът е съобразил неговия размер с разпоредбата на чл. 58а, ал. 3 НК, съгласно която наказанието се определя в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 и наказанието лишаване от свобода, предвидено в Особената част на този кодекс. Прилагайки този законоустановен начин за определяне на наказанието, съдът е постановил наказание от 28 години лишаване от свобода/ в границите между 15 години - най-ниският размер на наказанието лишаване от свобода предвиден в чл. 199, ал. 2, т. 2, предл. 1, във вр. чл. 198, ал. 1 НК и 30 години-най-високият размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2 на чл. 58а от НК, като е отчел обстоятелствата за индивидуализирането му по чл. 54 НК. Обсъдени са подробно данните за начина на извършване на деянието и за личността на дееца, както и направеното самопризнание. Твърдението в жалбата, че част от смекчаващите отговорността обстоятелства не били взети предвид, не отговаря на действителното положение. В случая липсват обстоятелства, които да не са били отчетени от инстанционните съдилища и които да налагат допълнително смекчаване на наказанието. Обсъждайки справедливостта на наказанието по повод въззивната жалба на подсъдимия, Апелативният съд-Пловдив е приел, че младата възраст на подсъдимия и изразеното съжаление и самопризнания още при задържането на подсъдимия, което е спомогнало при разследване на престъплението, не могат да надделеят над отегчаващите вината обстоятелства. Подсъдимият е с отрицателни характеристични данни и обремененото съдебно минало, като за кратък период от време и въпреки младата си възраст е извършил множество престъпления срещу собствеността /макар, че за пет от деянията са налице условията за групиране по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК на наложените с отделни присъди наказания „лишаване от свобода”/, сочещо за създадени престъпни навици. Съдът е съобразил и начина на вземане на решението за извършване на престъплението - при една спокойна обстановка с обмисляне на мотивите за и против; предварителната подготовка - чрез набавянето на средства улесняващи самото изпълнение на престъплението и такива, прикриващи уликите, по които подсъдимият би бил лесно разкрит като автор на деянието; проявената жестокост при умъртвяването на жертвите с нанесените множество удари по телата и главите на жертвите с брадва, при което всякаква възможност за друг изход освен смъртния е била изключена; постигане на желаната престъпна цел с упражнена принуда и умъртвяването на две лица /едното от които е осемгодишно момиче/, което, макар, да не е елемент от квалификацията на деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, представлява също отегчаващо обстоятелство наред с останалите такива. Посочените обстоятелства са довели съда до правилния извод за високата обществена опасност на подсъдимия, очертана от личностната му характеристика и на извършеното престъпление като изключително тежко, по смисъла на чл. 38, ал. 1 от НК. С оглед на изложеното съставът на Върховния касационен съд счита, че няма допуснати нарушения от съдилищата при индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК, редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК. Направените самопризнания още във фазата на досъдебното производство, правилно са преценени от въззивния съд, че те са признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и представляват необходима процесуална предпоставка за проведеното съкратено съдебно следствие, но самопризнанието на подсъдимия не е решаващо доказателство в основата на постановената присъдата, което следва да намери отражение при определяне наказанието по реда и условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК/, тъй като по делото са събрани други обилни доказателства, при които разкриването на обективната истина би се постигнало и без съдействието на М. М.. Тези изводи не противоречат, а са в съответствие с ТР № 1/2009 год. на ОСНК в частта по дадените указания за преценката, при каква хипотеза направеното самопризнание, освен от значение за провеждането на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, следва да се приеме и като обстоятелство, при което наказанието на дееца може да се индивидуализира при хипотезата на чл. 58а, ал. 4 от НК. С оглед на изложеното съставът на Върховния касационен съд счита, че няма допуснато нарушение от първоинстанционния съд при индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК, редуцирано по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК, като въззивният съд също не е допуснал нарушение на закона и на процесуалните правила в ущърб на подсъдимия при потвърждаване на присъдата в санкционната й част, за което изложил съображения съгласно изискванията по чл. 339, ал. 2 от НПК. Определеният размер от двадесет и осем години лишаване от свобода е справедлив, съобразен с тежестта на конкретното посегателство и начина на осъществяването му, със степента на обществената опасност и с всички други обстоятелства, имащи значение за това, както и с целите на наказанието по чл. 36 НК. В заключение – при индивидуализация на наказанието са отчетени всички обстоятелства от значение за вида и размера му, без някои от тях да са били надценени или подценени. Изводите на въззивния състав за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимия за явна несправедливост на наложеното му наказание се споделят и от касационната инстанция. По оплакването за незаконосъобразност на решението в гражданската му част, в жалбата и в пледоарията на защитника пред настоящата инстанция липсват изложени, каквито и да било доводи. Според ВКС, при определяне размера на гражданските искове за причинените от деянието неимуществени вреди на гражданските ищци не са нарушени принципите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е отдадена необходимата тежест на преживените от тях болки и страдания от настъпилата преждевременна, жестока и нелепа смърт на пострадалите в резултат на оказаното над тях насилие от подсъдимия при извършения грабеж. Доказани са по основание и размер и предявените искове за обезщетения за причинените от подсъдимия на ищците имуществени вреди, поради което в установения размер, съдът законосъобразно ги е уважил. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прие, че не са налице наведените от защитата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, като определеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 3 НПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 188 от 17.12.2015год. постановено по внохд № 480/2015год. по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: