Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 26.07.2018 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: Галина Тонева Петя Шишкова при секретар Кр. Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Атанас Гебрев, като изслуша докладваното от съдия Шишкова КД № 307/18г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от защитниците на подсъдимите Н. И. и С. С. срещу решение № 481 от 18.10.2017г., постановено по ВНОХД № 959/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд. С атакуваното решение присъда № 1 от 20.01.2017г. по НОХД № 203/16г. на Софийски окръжен съд е изменена в гражданско-осъдителната част, като са увеличени обезщетенията за претърпени неимуществени вреди, дължими на всеки един от гражданските ищци и частни обвинители Р. В. и София В. от С. и И. по отделно, съответно от 55 000лв. на 75 000лв. и от 45 000лв. на 60 000лв. Подсъдимите са осъдени да заплатят допълнителна държавна такса. В жалбата от името на подсъдимия И. се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Иска се преквалификация на деянието в такова по чл.343а от НК, като се твърди, че независимо от настъпилата на място смърт на И. З. и И. Т., той е оказал своевременна и необходима помощ на други пострадали – св.К. и подс.С.. Възразява се срещу налагането на еднакво наказание на двамата подсъдими, тъй като приносът на И. е по-малък. С жалбата от името на С. се релевират и трите касационни основания. Излагат се съображения, че няма нарушение на ЗДвП и деянието е случайно, че не е осъществен дължимият анализ на доказателствата, който би довел до извод за изключителна вина на И.. Алтернативно на оправдаването се иска приложение на чл.55 от НК и се оспорва становището, че подсъдимият се е отнесъл с безразличие към смъртта на пострадалите. Обжалва се и гражданско-осъдителната част на решението, като се иска отхвърляне на гражданските искове или намаляване на присъденото обезщетение. В съдебно заседание защитниците на двамата подсъдими поддържат касационните жалби по съображенията, изложени в тях. Дъщерята на подсъдимия С., конституирана като негов защитник, също поддържа жалбата. Изтъква терзанията, преживени от баща й след катастрофата. Счита, че вината за нея е на подсъдимия И., който е трябвало своевременно да забележи препятствието на пътя. Представителят на прокуратурата изразява становище, че няма основание за приложение на привилегирования състав и че допуснатите и от двамата водачи нарушения са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Моли решението да бъде оставено в сила. Наследниците на И. З. – Р. В. и София В., са конституирани като граждански ищци и частни обвинители. Повереникът им пледира решението да бъде оставено в сила и в наказателната и в гражданската част. В. изтъква, че докато И. е поднесъл извиненията си, С. не е изказал съболезнования. Наследниците на А. Т. - У., Т. и Миндикова, са конституирани като частните обвинители в производството по делото. Техният повереник също поддържа, че няма основания за отмяна или изменение на решението. Подсъдимият И. се присъединява към становището на защитника си, изразява съжаление за извършеното и моли съда за справедливост. Подсъдимият С. се счита за невинен, защото е спрял на знака „Стоп“, но когато е потеглил, автомобилът му се повредил и спрял. Изказва съжаление за случилото се. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Софийски окръжен съд е признал подсъдимия С. С. за виновен в това, че на 13.10.2013г. на кръстовище, образувано от първокласен път № 6 в участъка между П. и Д. Б. и третокласен път № 105 в участъка от Е. П. към [населено място], при управление на МПС – л.а. марка "Ф.“, нарушил правилата за движение - Чл. 50 ал.1 от ЗДвП и чл. 46 ал.2 от ППЗДвП, и по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване с Н. И., причинил смъртта на повече от едно лице - на И. З. и на А. Т., поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.2, алт.2, б."б", пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години. Изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години. Лишен е от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Оправдан е по обвинението за осъществяване на нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП. Подсъдимият Н. И. е признат за виновен в това, че по същото време и на същото място, при управляване на моторно превозно средство – л.а. марка "П.", е нарушил правилата за движение - чл. 21 ал.2 от ЗДвП и чл. 47 ал. 3 от ППЗДвП, като в зоната на действие на пътен знак „В26" с означение „60" се е движил със скорост от 116 км/ч., и по непредпазливост, и при условията на независимо съпричиняване със С. С., причинил смъртта на повече от едно лице – И. З. и А. Т., поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.2, алт.2, б."б", пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от четири години. Лишен е от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. И. е оправдан по обвинението за осъществено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Доводите, че деянието на подсъдимия С. е случайно и по отношение на него е приложен неправилно материалния закон, са свързани с твърдение за процесуални нарушения, изразяващи се в некоректен анализ на доказателствата, установяващи, че той е изпълнил задължението си да спре при знака „Б2“. Приложението на материалния закон се предхожда от дейността по установяване на фактите, относими към обвинението, която следва да е извършена в съответствие с процесуалните изисквания. Конкретните оплаквания в касационната жалба касаят аналитичната дейност на въззивния съд във връзка с изясняването на въпроса дали С. е спрял на знака „Стоп“, както и непосредственото му поведение след това. Следва да се изтъкне, че съществува известно разминаване в тезите на защитника и на подсъдимия. Според защитника, той е потеглил, след като се е убедил, че може безпрепятствено да пресече пътя с предимство, а появата на И. е била внезапна поради високата му скорост, и С. не е могъл и не е бил длъжен да я предвиди. Според самия подсъдим, след като е навлязъл в кръстовището, двигателят на автомобила му се е повредил и изгаснал, и той бил в невъзможност да се изтегли веднага. Настоящият съдебен състав не констатира наличието на допуснати процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствата, както и при изграждане на фактическите изводи на апелативния съд. Напълно аргументирано в решението е възприето, че С. е преминал „стоп-линията“ без да спре със скорост от около 5 км/ч., след което е ускорил до 21 км/ч. Вярно е, че този механизъм е посочен от експертите като най-вероятен, а не като единствено възможен, но съдът правилно е съобразил, че липсата на реакция от страна на И. в продължение на повече от две секунди и половина при така възникналата сериозна опасност за движението е в пълно противоречие с елементарната житейска логика, а пътуващите в автомобила не са съобщили за наличието на причина, отклонила вниманието му. От същественото значение е обстоятелството, че изводите на съда относно механизма се основават, освен на автотехническите експертизи, и на показанията на свидетели-очевидци, следователно не са изградени на предположения. За пълнота на изложението и във връзка с правилното приложение на закона, следва да бъде изключено всякакво съмнение относно правното значение на обсъждания факт, и да бъде подчертано изрично, че спирането на „стоп-линията“ не е равнозначно на липса на нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП. Задължението за преустановяване на движението преди знак „Стоп“ не е самоцелно, а е свързано с необходимостта да се избегне опасността от отнемане на предимството на водачите, движещи се по другия път. То е въведено кумулативно със задължението за пропускане на движещите се по пътя с предимство. Водач, който е спрял при знак „Б2“, но след това е потеглил, без да осигури предимство на приближаващия по пътя с предимство автомобил, също управлява МПС в нарушение на правилата за движение. Тезата за изключителна вина на подсъдимия И. се опровергава от установеният с помощта на експертно изследване факт, че двамата водачи са станали видими един за друг при отстояние 140 м., когато л.а.“Ф.“ все още не бил пресякъл „стоп-линията“. При разпита в съдебно заседание вещите лица са разяснили точния начин, по който са извършили измерването, при което неговата достоверност остава неразколебана. От своя страна подсъдимият е твърдял, че видимостта е дори значително по-голяма. Когато към установената обективна възможност на С. да възприеме своевременно приближаващия се с висока скорост И., се прибави задължението да предвиди, че ако му отнеме предимството, е възможно да настъпи ПТП, става ясно, че институтът на случайното деяние е неприложим в случая. Навлизането на С. в кръстовището при описаната ситуация означава, че или не е изпълнил задължението си да се огледа, преди да предприеме пресичане на пътя с предимство, или че субективната му преценка, че ще успее да премине безпрепятствено е била погрешна. И в двата случая поведението му се определя като виновно. Такъв извод може да бъде направен и при съпоставка на реакцията му с тази на друг участник в движението без предимство – св.Д., наблюдавал приближаването на И. от сходно разстояние. Той е преценил, че следва да изчака, преди да предприеме ляв завой. Опровергана е и версията за правомерно навлизане на С. в кръстовището и внезапно възникнала последваща невъзможност да го напусне поради повреда. Подобно развитие на събитията е несъвместимо с установения по несъмнен начин факт, че автомобилът е бил технически изправен и към момента на удара се е движел ускорително. Този извод на въззивния съд е мотивиран подробно и ясно с обективните находки, отразени в огледния протокол и анализирани от вещите лица – спирачни следи и позиции на автомобилите след катастрофата. Механизмът, описан в обясненията на подсъдимия е проверен от експерти, включени в състава на три отделни експертизи, бил е предмет на изследване и в нарочно назначена в хода на съдебното следствие допълнителна експертиза, и е отхвърлен по категоричен начин като невъзможен. Касационната жалба не съдържа аргументи, които да внасят съмнение в правилността на експертното заключение. Искането за приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление по отношение на И. е основателно. То се основава на приетото за установено от въззивния съд обстоятелство, че след като той подал сигнал на тел.112 и на място пристигнали екипи на СМП, двамата подсъдими и св.К. били откарани в МБАЛ „Св. А.“, там ги прегледали и взели кръвни проби от водачите. Констатирана била контузия на главата на Д. К., довела до мозъчно сътресение, без загуба на съзнание. С. имал охлузвания по дясната лицева половина, контузия на гръден кош, счупване на осмо ребро с минимален плеврален излив и контузия на корема. Уврежданията и на двамата се определят като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При така установените факти, апелативният съд е неправилно е отказал преквалификация по чл.343а от НК, поради настъпилата още на място смърт на З. и Т.. Изразеното в жалбата становище, че за приложението на привилегирования състав е достатъчно да е оказана помощ само на част от пострадалите, следва да бъде споделено. Същественото е подсъдимият да е направил всичко зависещо от него, за да помогне на тези, които са живи. Това тълкуване на закона е задължително за съдилищата след приемането на ППВС № 1/83г., което отменя разбирането от ППВС № 6/69г., че ако пострадалите са повече от едно лице, деецът следва да е оказал помощ на всички. Основателна е и тезата, че в случаите, когато от вида на ранените не е възможно да се определи какви увреждания са претърпели и когато подготовката на водача не включва медицинско образование, най-адекватното действие за спасяване на живота и здравето на пострадалите е именно сигнализирането на телефона за спешна помощ. С. и К. са претърпели вреди от транспортното произшествие, поради което имат качеството на пострадали по смисъла на чл.343а, ал.1 от НК. За тях помощта е била своевременна и необходима. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. По отношение на съдържащите се в двете жалби искания за констатиране на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, ВКС намери следното: Наложеното на двамата подсъдими наказание лишаване от свобода е за срок, равен на специалния минимум. Постановено е наказанията да не се изтърпяват ефективно, като изпитателният срок е в средния размер. Срокът на лишаване от правоуправление надхвърля лишаването от свобода с една година. Така индивидуализираните наказания кореспондират на констатацията за категоричен превес на смекчаващи вината обстоятелства. По отношение и на двамата подсъдими като такива правилно са отчетени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и фактът на независимо съпричиняване. Преценката за ниска степен на обществена опасност на извършителите при С. е съобразена с обстоятелството, че става въпрос за възрастен човек /79г./ със здравословни проблеми, а при И. със сравнително младата му възраст /23г./, трудовата му ангажираност и намерението му да създаде семейство. Пред настоящата съдебна инстанция подсъдимият С. изказа съжаление за смъртта на двете пострадали и положи усилия да разсее съмнението, че се отнася с равнодушие към тежкия резултат от престъплението. С оглед на така изразената позиция, неуместното му поведение следва да се отдаде на желанието да демострира съзнание за липса на вина, като част от защитната позиция, а не на негативни черти в характера му, и да не се цени като отегчаващо обстоятелство. Същевременно, апелативният съд правилно е посочил, че смекчаващите обстоятелства не надхвърлят обичайните при непредпазливи престъпления по своята многобройност, нито сред тях се констатира изключително такова и липсва основание за приложение на чл.55 от НК. Аргументът, изразен в жалбата от името на И., че наказанието му е несправедливо, защото е идентично с това на С., а той има по-малък принос, не може да бъде споделен. При осъществяване дейността по индивидуализация на наказанията, съдът е достигнал до решение за налагане на еднаква санкция, но по различни съображения за всеки един от двамата подсъдими. Действително, за С. степента на съпричиняване е по-висока, доколкото в резултат на неговото нарушение би могло да настъпи произшествие и при правомерно движение на И., докато обратното не е вярно, но от друга страна не следва да се пренебрегва и тежестта на допуснатото нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. То е особено тежко, поради драстичното превишаване на разрешената скорост, тъй като ограничението от 60 км/ч. е надхвърлено почти двойно. В обобщение се установява превес на смекчаващите обстоятелства, а единственото отегчаващо е миналото административно наказание на С.. За да са адекватни на така направената констатация, наложените основни наказания следва да са в минимален размер, което с оглед направената преквалификация изисква намаляване наказанието на подсъдимия И. на две години. Допълнителното намаляване на срока на лишаването от правоуправление или на изпитателния срок би създало в обществото впечатление за прекалена снизходителност и би попречило за постигане на генералната превенция. Искането за отмяна на решението в гражданско-осъдителната част не следва да бъде обсъждано, тъй като се основава на тезата за липса на вина, която беше отхвърлена. Алтернативното искане за намаляване размера на присъдените обезщетение е лишено от обосновка. Мотивите във въззивното решение са изчерпателни и от тях е видно, че принципите на справедливостта са спазени и не е допуснато нарушение на чл.52 от ЗЗД. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 и 2 от НПК, съдът Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 481 от 18.10.2017г., постановено по ВНОХД № 959/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, като преквалифицира деянието на подсъдимия Н. И. И. в такова по чл.343а, ал.1, б.“г“, вр. чл.343 ал.3 пр.2, алт.2, б."б", пр.1, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК и намалява срока на наложеното му наказание лишаване от свобода на две години. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.