Р Е Ш Е Н И Е № 80 гр. София, 19.03.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 февруари, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Жанина Начева Бисер Троянов при участието на секретаря Н. ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора П. ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1897/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения С. П. Ж. от гр.Р., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 863/2014 г., на Русенския районен съд Твърди се, че влезлият в сила съдебен акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, наложеното наказание – явно несправедливо и се иска да бъде възобновено производството, присъдата отменена и подс. Ж. оправдан или наложено справедливо наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 118/06.06.2014 г., постановена по нохд № 863/2014 г., Русенският районен съд, 10-ти наказателен състав, е признал подс. С. П. Ж. за виновен в извършено на 10.04.2014 г. в гр.Р., престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като му е определил на основание чл. 60 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС „строг” първоначален режим и затворническо общежитие от „закрит” тип. Приспаднал е предварителното задържане по реда на чл. 59 НК и на основание чл. 68 НК е привел в изпълнение и наказанието от две години лишаване от свобода по нохд № 1310/2012 г. на същия съд при „строг” първоначален режим в затворническо общежитие от „закрит” тип. Присъдил е направените разноски и се е произнесъл за вещественото доказателство приложено по делото. С решение № 153/17.10.2014 г., Русенският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. По довода в искането за допуснато нарушение на закона: Основанието за възобновяване релевирано в искането – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, относно съставомерността на деянието, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество, по този довод се свеждат до твърдения за липса на обективната и субективна страна на това престъпление. При приетите за установени от съдилищата фактически положения, които не подлежат на контрол и по реда на това производство, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, че подс. С. Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което е бил обвинен и осъден, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя частично от кредитираните му обяснения и изцяло от показанията на св. Г. П., В. Д., П. М., П. У. И. И., Д. Р., С. Х. и Л. Н., от експертното заключение по техническата експертиза, приложените писмени и веществено доказателство – подробно изброени в мотивите и на техния сериозен и задълбочен анализ. Наличните противоречия са били обсъдени обстойно, кредитираните доказателствени материали кореспондират помежду си и взаимно се допълват. При така установените и приети факти и обстоятелства относими към предмета на доказване изводът, че се касае за извършено престъпление по посочения текст от НК, е напълно законосъобразен. Налице е както субективната, така и обективната страна, на състава му. Предходните съдилища в мотивите си, подробно и задълбочено са обсъдили всички събрани доказателства, както и направените възражения от подсъдимия и неговата защита, и в тази връзка са изложили убедителни, логични и законосъобразни съображения, защо не възприемат последните, които се споделят и от настоящата инстанция Изложеното в подкрепа на извода за виновността на подс. Ж., представлява изчерпателен анализ на доказателствата и същевременно излага ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Законосъобразно в тази връзка не е дадена изцяло вяра на обясненията му отчитайки, че от една страна са доказателствено средство, а от друга средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Затова достоверността им е била преценена с оглед на всички събрани доказателства и направеният краен извод, че същите следва да бъдат изключени в посочените части е напълно законосъобразен. Основателно съдебните инстанции са кредитирали изцяло показанията на св. П., Д., М., У., И., Р., Х. и Н., като еднозначни, детайлни, изчерпателни и взаимно допълващи се. Всеки един пресъздава личните си възприятия относно фактите свързани с предмета на доказване. Липсват логически противоречия, непълноти и несъответствия. Тези показания са подкрепени и от приобщеното като доказателства ДВД с видеозаписи от трите охранителни камери в обекта. В заключение по този направен довод, настоящата инстанция следва да отбележи, че е точен направения извод от предходните съдилища за наличието на съставомерност на деянието от обективна и субективна страна. Подс. Ж. на инкриминираната дата и място при условията на повторност, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, отличаващи се с изключителна дързост и е било съпроводено със съпротива срещу орган на властта изпълняващ задължения по охрана на обществения ред. В тази връзка съдилищата са изложили много подробни и убедителни съображения за поведението на Ж., отправените непристойни изрази, цинични забележки, лични обидни квалификации, закани за саморазправа и предприети действия по отношение на св. Г. П., служителите на С. и полицейските служители, на публично място в присъствие на много хора. Посочените действия са противоправни, скандализирали се присъстващите на мястото на инцидента, в много груба форма засягат интересите на обществото, като с оглед на техния интензитет и продължителност изразяват изключително пренебрежително отношение към установения обществен ред и лични интереси, грубо нахалство и тежко оскърбление. Посочените в искането възражения във връзка с направения довод са напълно идентични с поддържаните и пред въззивният съд. Същият в мотивите си подробно ги е обсъдил и е изложил убедителни и законосъобразни съображения, подкрепени от събраните и кредитирани доказателства по делото, защо не ги възприема, включително и искането за приложение на УБДХ и за нарушения по чл. 281, ал. 4 НПК, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция и не се нуждаят от преповтаряне. С оглед на изложеното, доводът за допуснато нарушение на материалният закон и искането за възобновяване на наказателното производство на това основание, следва да бъде отхвърлен. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. В искането се повтарят същите възражения направени по довода за допуснати нарушения на материалния закон. Твърди се, че изводите за виновност на подсъдимия са необосновани и че са направени, на основа на неправилна преценка на събраните доказателства. Както би посочено и по - горе, необосноваността не е основание за възобновяване. Такъв подход е недопустим, тъй като настоящата инстанция по реда на посоченото производство не може да събира нови доказателства и да приема фактически обстоятелства, различни от приетите от предходните съдилища. В нейните правомощия е да провери спазени ли са правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, въз основа на които са приети за установени фактическите обстоятелства и са направени правните изводи. Съдебните актове на страдат от пороците визирани в чл. 348, ал. 3 ТПК, наличието на които са само основания за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, от експертното заключение, от приложените писмени и веществено доказателство, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че подс. Ж. е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа си да приеме, че деянието е изцяло несъставомерно. Поради това настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, за възобновяване на наказателното производство. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Лишени от основание са и лаконичните възражения по този направен довод. При определяне вида и размера на санкцията за извършеното престъпление, са били отчетени всички обстоятелства, които по смисъла на закона имат значение за това. Правилно е било прието, че тя следва да бъде наложена при условията на чл. 54 НК. И според настоящият съдебен състав по реда на посоченото производство, наложеното по вид, размер и начин на изтърпяване наказание е напълно справедливо. То изцяло съответства на тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на целите му по чл. 36 НК. Видно от събраните доказателства не са налице нито многобройни, нито изключителни /о/ смекчаващи вината обстоятелства, а такива не се сочат в искането, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, за да могат да се приложат разпоредбите на чл. 55 НК. По нататъшно снизхождение няма да съответства на задачите, на наказателната репресия. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. Ж. от гр.Р., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 863/2014 г., на Русенския районен съд, 10-ти наказателен състав. Председател: Членове: