Р Е Ш Е Н И Е № 358 София, 18 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: М. ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 1081 / 2013 год. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. А. В. срещу решение № 50 от 11. 04. 2013 год. постановено по ВНОХД № 40 / 2013 год., по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание, се релевират доводи за наличие на касационните основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, поради и което се претендира от касационната инстанция, за упражняване на правомощията й по чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК. В последната си дума подс. В. моли, делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. След преценка доводите и съображенията на страните и проверка на въззивното решение на Апелативен съд – гр. Бургас в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав, намери следното: С присъда № 17 от 24. 01. 2013 год. постановена по НОХД № 27 / 2013 год. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас, подс. Д. А. В. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата била обжалвана от подс. В. с бланкетна жалба, в която липсват посочени оплаквания срещу акта, нито пък са били изложени искания, насочени към въззивната инстанция. В пренията пред апелативния съд, подсъдимият и неговата защита пледират за явна несправедливост на наложеното наказание и молят за намаляване на неговия размер. С атакуваното въззивно решение № 50 от 11. 04. 2013 год. постановено по ВНОХД № 40 / 2013 год., по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, първоинстанционната присъда била потвърдена. Касационната инстанция намира, релевираните доводи в касационата жалба на подс. В. за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанциите по фактите, в частност от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Това е така, поради следните съображения: Липсва допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Видно от материалите по делото, съдебното следствие пред първоинстанционният съд е протекло по реда на глава 27-ма от НПК – при цялостно признаване от подс. В. на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като решаващия съд е сторил надлежна констатация, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Обсъдени са правнорелевантните факти и извършеното деяние, е било правилно квалифицирано. Наложеното на подс. В. наказание, е определено съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК. В рамките на инициираното от подсъдимия въззивно производство, апелативния съд е извършил цялостна проверка на първоинстанционната присъда съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК. Била е обсъдена сторената от първостепенния съд процесуална дейност и обосновано е бил споделен извода, че приетите за установени фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от касатора деяние, в такова по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, т.е., материалния закон, е бил приложен правилно. При това положение, не може да бъде уважено имплицитното искане за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, тъй като в настоящия случай, хипотезата на чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК, не е налице – безсъмнено подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а не това, по чл. 129 от НК – непосредствено след като се е заканил на С., подсъдимия е нанесъл удар със средство годно да причини травма с летален изход, в шията на пострадалия, в непосредствена близост да жизнено важни магистрални съдове и нерви и единствено случайността, е попречила на настъпването на смъртта на жертвата/в.ж. експертните заключения/. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие не е налице. Извършеният от съдилищата анализ на релевантните за наказателната отговорност на подс. В. обстоятелства е правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Наложеното на подсъдимия наказание, законосъобразно определено при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК /при превес на смекчаващите наказателната отговорност на деееца обстоятелства като същите не са в необходимия обем да обусловят приложението на чл. 58а, ал. 4/, след сторената законова редукция, като размер, се явява напълно адекватно и кореспондиращо с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето му са спазени законовите правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Поради и това, наложеното на подс. В. наказание се явява справедливо, вследствие на което, не може да бъде уважено искането за неговото смекчаване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, а подадената касационна жалба, за неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 50 от 11. 04. 2013 год. постановено по ВНОХД № 40 / 2013 год., по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.