Р Е Ш Е Н И Е № 214 гр. София, 04 декември 2018 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1043 по описа за 2018 г Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения А. Н. Ж., депозирано на 25.09.2018 г, за възобновяване на ВНОХД № 324/17 по описа на Пернишки окръжен съд, по което е постановено решение № 13 от 23.03.2018 г, с което е изменена присъда на Пернишки районен съд № 597 от 12.10.2017 г, по НОХД № 1795/15, като наложеното наказание е увеличено, при условията на чл. 54 НК, на две години „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от четири години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият А. Н. Ж. е признат за виновен в това, че на 1.09.2011 г в [населено място], в съучастие като подбудител умишлено е склонил Р. М. Х. в качеството му на свидетел по ДП № 165/11 по описа на Следствен отдел при СГП, устно съзнателно да потвърди неистина пред водещия разследването следовател С. С. И., като по отношение на св. Х. е налице хипотезата на чл. 292, т. 2 НК, с оглед на което и на основание чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от осем месеца. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят е задочно осъден и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с негово участие. В искането е посочено и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и алтернативно се иска делото да бъде изпратено на Софийски апелативен съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият пледира за уважаване на искането. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК / молителят е узнал за присъдата на 12.04.2018 г, когато е подал касационна жалба срещу въззивния акт /. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура от 10.02.2012 г е образувано наказателно производство срещу А. Н. Ж. за престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК. На 12.07.2012 г молителят е депозирал саморъчно изготвена декларация, с която е заявил, че не желае да вземе участие в планирано следствено действие: разпознаване. Разследващият орган е положил усилия за призоваването му, които не са дали резултат. В справките за настоящ и постоянен адрес е отбелязан адресът в [населено място],[жк], [жилищен адрес] но там не е намерен, за да бъде призован. Проведено е местно издирване, което не е дало резултат. С постановление от 19.09.2012 г А. Ж. е обявен за общодържавно издирване: бюлетин № 263/12, телеграма 32376 от 19.09.2012 г на ДНСП. Изяснено е, че молителят е действащ адвокат от САК, но въпреки положените усилия, не е открит в кантората, за да получи съобщение. Последвало е поредно изпращане на призовки на известния адрес в[жк], върнати в цялост с отбелязване, че лицето не е намерено. Приложени са докладни записки, че адресът е посещаван многократно, но без резултат. На 14.07.2014 г е изготвена докладна записка от полицейския инспектор по местоживеене в[жк], в която е отразено, че при случайна среща с А. Ж., последният е уведомен за усилията да бъде призован. На 11.04.2013 г е депозирана молба от Ж. относно невъзможността му да се яви за освидетелстване по назначена Съдебнопсихиатрична експертиза. Приложено е пълномощно, изготвено от А. Ж., в полза на адвокат В. З., датиращо от 9.04.2013 г. Разследващият орган е направил опит да призове лицето чрез защитника му, но е установил, че междувременно пълномощията на защитника са оттеглени / в тази насока е приложен констативен протокол /. С постановление от 22.01.2015 наказателното производство е спряно поради това, че извършителят не е установен. А. Ж. е задържан на 25.03.2015 г по повод на това, че е извършил хулигански действия в Съдебната палата, [населено място]. На същата дата наказателното производство е възобновено, а на 26.03.2015 г, лично му е повдигнато обвинение по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 НК. Обвиняемият Ж. е отказал да подпише постановлението за привличане, което е удостоверено с подписите на двама свидетели. Проведен е разпит на обвиняем, но и този протокол не е подписан поради отказ, удостоверен по съответния процесуален ред. На 9.04.2015 г Софийска градска прокуратура се е произнесла по поредна молба на обвиняемия Ж.. По делото са приложени призовки, адресирани до молителя, които отново са върнати в цялост, с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. На 21.07.2015 г разследващият орган е изготвил мнение за предаване на обвиняемия на съд. Делото е разгледано като първа инстанция от Районен съд, Перник, където е образувано НОХД № 1795/15. Съдът е положил сериозни процесуални усилия за призоваване на подсъдимия и връчване на препис от обвинителния акт, останали без резултат. Подсъдимият Ж. е включен в бюлетина за общодържавно издирване, но след щателно издирване не е установен. Ход на делото е даден в негово отсъствие, с участието на служебен защитник, в съдебно заседание, проведено на 4.07.2017 г, а присъдата е произнесена на 12.10.2017 г. По протест на прокурора и жалба на служебния защитник присъдата е проверена от Пернишки окръжен съд, постановил решение № 13 от 23.03.2018 г, по ВНОХД № 324/17, с което изменил присъдата в частта относно наказанието и я потвърдил в останалата й част. Във въззивното решение е посочено, че не подлежи на обжалване, но на 12.04.2018 г, подсъдимият Ж. подал касационна жалба срещу въззивния акт. С разпореждане на съдия от Пернишки окръжен съд от 18.04.2018 г тази жалба е върната като недопустима. Разпореждането е обжалвано с частна жалба от А. Ж. пред ВКС, който се произнесъл с определение № 74 от 6.06.2018 г, по ч. н. д. № 527/18 по описа на ВКС, с което е оставил в сила разпореждането от 18.04.2018 г. При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело, молителят е привлечен лично към наказателна отговорност, откогато се счита, че е узнал за воденото наказателно производство. В случая, от материалите по делото е видно, че той е знаел за досъдебното производство от значително по-ранен момент, което следва от факта, че е подавал молби по същото дело, по които е налице произнасяне на компетентните органи. Не е взел участие в съдебната фаза, тъй като е препятствал усилията на съда да му осигури участие в процеса. Това е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, при условията на задочно производство. Осъденият не е участвал в производството и пред въззивната инстанция, но е останал недоволен от решението на окръжния съд, поради което е депозирал касационна жалба, макар и тя да е недопустима. От изложеното е видно, че молителят е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие, в какъвто случай искането му за възобновяване не следва да бъде уважено. Делото следва да бъде изпратено на Софийски апелативен съд, за произнасяне по основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения А. Н. Ж. за възобновяване на производството по ВНОХД № 324/17 по описа на Пернишки окръжен съд, по което е постановено решение № 13 от 23.03.2018 г, с което е проверена присъда на Пернишки районен съд № 597 от 12.10.2017 г, по НОХД № 1795/15. Решението не подлежи на обжалване. Делото да се изпрати на Софийски апелативен съд, за произнасяне по основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: