Р Е Ш Е Н И Е № 243 гр. София, 22 ноември 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Илияна Петкова и с участието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 912/2016 г. по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Г. Д.- повереник на частните обвинители М. Д. и Н. Т. срещу решение от 17.06.2016 г., постановено по внохд № 281/2016 г. по описа на АС – Пловдив. В жалбата е релевирано касационно основание по чл. 348 ал. 1 т. 3 от НПК , като се твърди, че наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото на въззивната инстанция за да бъде увеличено наказанието лишаване от свобода и за да се изтърпи то ефективно. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателите, редовно призовани не се явяват, за тях се явява повереникът им- адв. Д., която поддържа изцяло касационната жалба с развитите в нея доводи. Подс. С. А. и защитникът му- адв. Т. не се явяват. Прокурорът от ВКП изразява становище, че не е налице визираното в касационната жалба основания за отмяна на решението на АС- Пловдив. Според него наложеното наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода е справедливо, съобразено с обществената опасност на деянието и на дееца, като е правилна преценката на съда, че то не следва да бъде изтърпявано ефективно. Върховният касационен съд след като обсъди доводите на страните и в пределите на своите правомощия по чл. 347 ал. 1 от НПК намери следното : С присъда № 34 от 28.03.2016 г. постановена по нохд № 384/2016 г. ОС- Пловдив е признал подс. С. Д. А. за виновен в това, че на 14.06.2014 г. в [населено място] при управление на МПС /марка/ с ДК№ /номер/ нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 119 ал. 1 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Т. Т. , като деянието е извършено на пешеходна пътека , поради което и на основание чл. 343 ал. 3 вр. ал. , б. В вр. чл. 342 ал. 1 вр. чл. 58 а ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода , като е оправдан за нарушения по чл. 6 т. 1 и чл. 116 от ЗДП. На основание чл. 66 ал. от НК ОС е отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от пет години. Подс. А. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и разноските и тези направени от частните обвинители. Присъдата е била атакувана пред АС- Пловдив по жалба на подс. А. и по жалба на частните обвинители. С решение № 156 от 17.06.2016 г. АС- Пловдив е изменил присъдата, като е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода, което след редукцията по чл. 58 А от НК е определено на две години и шест месеца, като е намалил изпитателния срок от пет години на четири години и е потвърдил присъдата в останалата и част. Недоволството на частните обвинители изразено в жалбата им касае размера на наказанието на подс. А., както и обстоятелството, че същото е отложено при условията на чл. 66 ал. 1 от НК. Според изложеното при индивидуализация на наказанието въззивният съд не е отчел всички отегчаващи отговорността обстоятелства и надценил смекчаващите такива, поради което е определил наказание, което е явно несправедливо. Основното несъгласие на касатора с контролираната съдебна инстанция се състои в застъпеното от последната становище, че в процедурата по глава 27 от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК не можело да бъде обсъждана справка за налагани административни наказания по ЗДП на подс. А., тъй като информацията, съдържаща се в нея не била намерила място в обстоятелствена част на обвинителния акт и не е била обхваната от изявлението на подсъдимия за признание на фактите. Според настоящия съдебен състав отказът на въззивния съд да обсъди при индивидуализиране на наказанието изисканата от ОС справка за наложени по административен ред наказания за нарушения по ЗДП е неправилен. Диференцираната процедура по глава 27 от НПК – чл. 371 т. 2 от НПК, по която се е развило производството пред ОС- Пловдив дава възможност на подсъдимия да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Признанието на фактите в обвинителния акт цели по- облекчена процедура и налагането на по- ниско наказание, в сравнение с това, което би било наложено при разглеждане на делото по общия ред. Производство по този ред, обаче не изключва възможността съдът да събира и приобщава доказателства и доказателствени средства, които са извън описаните и признати от подсъдимия факти в обвинителния акт, които имат значение при решаване на въпросите по чл. 301 ал. 1 от НПК, в това число и характеристични данни за подсъдимия, данни за съдебното му минало, доказателства за претърпени неимуществени вреди от частите обвинители и граждански ищци и др. Не би следвало да съществува процесуална пречка при формиране на вътрешното си убеждение въззивната съдебна инстанция да ползва изисканата от първоинстанционния съд / постъпила след постановяване на решението/ справка от началника на сектор Пътна полиция при МВР –ОД- Пловдив, изх. № 103000-9520 от 29.03.2016 г. Информацията, която се съдържа в нея / посочване на две НП, с които подс. А. е санкциониран за нарушения по ЗДП /не установява нов съставомерен факт от деянието по чл. 343 ал. 3 от НК, невключен в обстоятелствената част на обвинителния акт, по който той е направил самопризнание, поради което тя може и следва да бъде обсъдена от съда като допустим и годен доказателствен източник при индивидуализиране наказанието на подсъдимия. Разгледана по същество обаче тя не води до споделяне на становището на касатора за това, че ако беше взета предвид от решаващия съд би довела до необходимостта от по- строга санкция, поради наличието на предишни наказания за нарушения по ЗДП на подс. А.. Подс. А. е бил санкциониран по административен ред за нарушения по чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДП и по чл. 137 А ал. 1 от ЗДП, за които са издадени две Наказателни постановления: НП № 914 от 1.08.2011 г. и НП № 14 от 5.11.2014 г. С първото му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв./ и по второто -глоба в размер на 100 лв. Наложените санкции по административен ред в двете НП са за това, че подс. А. е управлявал МПС без предпазен колан и без свидетелство за правоуправление. Подс. А. е дългогодишен водач на МПС считано от 1984 г. Нарушенията, за които подс. А. е наказан по административен ред касаят отдалечен период от време - 2011 г. и 2014 г. На следващо място по своето естество те не сочат на висока обществена опасност на дееца и не го разкриват като недисциплиниран водач на пътя, спрямо когото следва да се въздейства с по- високо наказание лишаване от свобода и чрез ефективното му изтърпяване, каквото искане се съдържа в касационната жалба. Несподеляемо е становището в касационната жалба, че съдът е надценил значението на смекчаващите отговорността обстоятелства – семейното положение и направеното от подсъдимия самопризнание. Контролираната съдебна инстанция е направила изключително детайлен прочит на фактите, които имат значение при индивидуализиране на наказанието, като не е надценила или подценила нито един от тях. Съобразила е, че подсъдимият е оказал съдействие при разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното производство /като е дал подробни обяснения/ и този факт правилно е интерпретиран като смекчаващо отговорността обстоятелство съгласно ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС. Съдът правилно не е третирал самопризнание по чл. 371 т. 2 от НПК, повторно като смекчаващо отговорността обстоятелство, с оглед приложението на чл. 58 а от НК, поради което жалбата на касатора е лишена от основание в тази част. Според настоящия съдебен състав определеното от въззивната инстанция наказание / което по жалба на частните обвинители е било увеличено от две на две години и шест месеца лишаване от свобода след редукцията му с една трета/ е справедливо с оглед личността на дееца и степента му на обществена опасност. Съдът е поставил акцент върху осъществяването на индивидуалната превенция над генералната , като е приел, че за поправянето на подс. А. не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и настоящият съдебен състав се солидаризира с него. Ето защо настоящият съдебен състав прие, че при индивидуализиране на наказанието на подс. А. съдилищата по фактите са оценили всички обстоятелства по чл. 54 от НК - степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и са наложили справедливо наказание в съответствие с целите по чл. 36 от НК, поради което касационната инстанция не намери основания да упражни правомощията си по чл. 354 ал. 3 т. 1 от НПК. В съдебното заседание пред ВКС повереникът на частните обвинители направи искане подс. А. да заплати направените от тях разноски в размер на 1 200 лв. за защитата им пред ВКС, съгласно предоставения договор за правна помощ, поради което са налице основанията на чл. 189 ал. 3 от НПК за осъждане на подсъдимия да заплати тази сума. Поради всичко изложеното до тук касационната инстанция не намери, че е налице явна несправедливост на наказанието на подс. А. обуславящо наличието на касационно основание по чл. 348 ал.1 т. 3 от НПК , с оглед на което и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 17.06.2016 на Апелативен съд - Пловдив постановено по внохд № 281/16 г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА подс. С. Д. А. да заплати на частните обвинители направените от тях разноски пред ВКС за възнаграждение на повереника в размер на 1 200 лв. Решението е окончателно. Председател : Членове : 1 2.