О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 118 София 12.03.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 668 по описа за 2020 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Д. Е. К. и А. Ж. К., двамата от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Амуждиев против въззивно определение № 766 от 6.12.2019г. по в.ч.гр.д. № 576 по описа за 2019г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 591 от 10.07.2019г. по гр.д.№ 218/2019г. на ДОС за спиране на производството по делото до приключване на гр.д.№ 2469/2014г. на ОС Варна, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Считат същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което искат, след като бъде допуснато касационно обжалване, въпросът да бъде разрешен по същество като се приеме, че производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. В представеното към жалбата изложение, жалбоподателите се позовават на три групи основания за допустимост. Първата е свързана с евентуалната недопустимост на постановения въззивен акт, като поставят следните въпроси : Допустимо ли е извършването на проверка по чл.107 ЗПКОНПИ, след като вече е извършена такава за 10-годишен период, част от който съвпада с процесния? Допустим ли е иск, основан на факти, по които вече е налице висящо производство за установяване и отнемане на незаконно придобито имущество? и Какви са последиците от направени частични откази от предявени от Комисията искове? Втората група въпроси са поставени на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК и касаят наличието на връзка на преюдициалност между образувани дела, като се позовават на противоречие с определение по ч.т.д.№ 987/2018г. на І т.о. Въпросите са: Кога е налице субективен и обективен идентитет между две дела, за да са налице предпоставките за обусловеност по чл.229, ал.1, т.4 ГПК?, Налице ли е такъв в конкретния спор, като се има пред вид, че КПКОНПИ претендира отнемане на имущество и за установяване на несъответствието се позовава на вече проверяван период, за който е предявила иск? Съществува ли връзка на преюдициалност между първия и последващия иск? Твърдят противоречие и с т.5 от ТР № 7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС и ТР № 8/7.05.2014г. по т.д.№ 8/2013г.на ОСГТК на ВКС. Третата група въпроси, жалбоподателите поставят на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК :Дали заведеното по-рано дело е преюдициално по отношение на заведеното по-късно или второто е недопустимо и какви са задълженията на съда, когато установи това? Допустимо ли е извършването на проверка на вече проверяван период в производство по ЗПКОНПИ, приключило с решение за предявяване на иск? Какъв е предметът на първото и последващото от образуваните дела? Как действат в този случай обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо? Срещу подадената частна касационна жалба е постъпил отговор от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител С., с която се изразява становище за недопустимост на жалбата. Позовава се на мотивите на ТР № 1/2017г. по т.д.№ 1/2017г.на ОСГТК на ВКС, съгласно които: съдът е длъжен да спре делото и без страните да са поискали това, защото „наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело”. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното : С обжалваното въззивно определение № 766 от 6.12.2019г., АС Варна е потвърдил определение на ОС Добрич за спиране на производството по делото поради наличие на друго образувано между същите страни и на същото основание дело, решението по което е приел, че е обуславящо за спора по настоящето. Решаващите мотиви на съда са, че при наличие на две образувани производства по реда на ЗПКОНПИ срещу едно и също лице /въз основа на две различни решения на Комисията за предявяване на иск и съответно две образувани съдебни производства по тези искове, касаещи проверка на два отделни периода, частично съвпадащи по време/,първото се явява преюдициално спрямо второто. Счита, че това е така, защото Комисията следва да посочи всички имоти, които лицето е притежавало в началото на съответния проверяван период, да установи доходите, приходите, източниците на финансиране на лицето, а това може да стане само след влизане в сила на решението, касаещо първия проверяван период. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по втората група от поставените въпроси, доколкото същите отговорят на изискванията за общо основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК /свързани са с решаващите мотиви на въззивния съд/ и за тях е налице специалното основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК /противоречие с т.д.№ 1/2017г.на ОСГТК на ВКС/, изискуеми с оглед препращането на чл.274 ал.3 ГПК. Съображенията: Цитираното от ответната страна ТР № 1/2017г. по т.д.№ 1/2017г.на ОСГТК на ВКС, както и нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК са релевантни за тези дела, при които е налице безспорно установена обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено. Само при наличието на такава връзка, допустимостта или основателността на иска по обуславящото дело са от значение за обусловеното дело и поради това не следва да има различия в преценките на съда по двете дела. Именно в тази хипотеза, нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора и да изчака решението по обусловящото дело. Съдебната преценка за наличие на преюдициална връзка винаги е конкретна и зависи от фактите по делото, като според настоящият съдебен състав в процесният случай връзката между делата не е такава. Във въззивния акт е посочено, че понастоящем срещу жалбоподателя Д. Е. К. са налице две производства, образувани по предявен от Комисията иск. Първото е по гр.д.№ 2496/2014г. на ВОС, по предявен на 17.10.2014г. иск, след проверка, образувана от Директора на ТД на КОНПИ Варна по постъпило уведомление за привличането му като обвиняем за престъпление по чл.283а, вр.чл.283 НК, с период на проверка 24.06.2003г.- 24.06.2013г. Второто е процесното гр.д.№ 218/2019г. на ДОС, по предявен иск, след проверка, образувана от Директора на ТД на КОНПИ Варна по постъпило уведомление за привличането му като обвиняем за престъпление по чл.255, ал.3, вр.чл.255 ал.1,пр.1, т.1 НК с период на проверка 15.01.2008г.- 15.01.2018г., като то е образувано след проверки и срещу другата жалбоподателката А. К., която е привлечена като обвиняем за същото престъпление и по отношение на нея проверката обхваща същия период и искането е за отнемана на същите имоти и средства. Двете висящи производства /по гр.д.№ 2496/2014г. на ВОС и настоящето гр.д.№ 218/2019г. на ДОС/ са образувани по реда на чл.153 ЗПКОНПИ и са с предмет – преценка дали е налице незаконно придобито имущество и дали същото следва да бъде отнето в полза на държавата. В хода на посоченото производство се изследва цялото имущество на лицето, по смисъла на чл.141 от закона, което се оценява и се преценява дали е налице законен източник за него, проверяват се извършените сделки и на базата на това се взема решение. Следователно, касае се до две идентични по основание и ред за разглеждане дела, инициирането на които е предоставено на преценката на нарочно създаден орган за осъществяване на политиката на държавата по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, който действа по законово определен ред. Между тези дела отношение на преюдициалност не може да съществува, защото в никое от тях не се установяват нови права, факти или обстоятелства, които да са с взаимно обуславящо значение. Изходът на едното не е обуславящ за изхода на другото. Частичното съвпадане на периодите на проверките по двете дела /от 2008г.до 2013г./ също не дава основание за друг извод. Всяка проверка, която Комисията извършва има собствен предмет, в който се извършва съответното доказване. Силата на пресъдено нещо на едното решение, не е от значение за второто, за да се изчаква постановяването на окончателен съдебен акт по него. Дори и да се окаже, че при постановяване на окончателните актове по двете дела, е налице съвпадане на имуществото, което е обявено за отнемане като незаконно придобито, проблем при изпълнението не би могъл да възникне. Останалите две групи въпроси, поставени от жалбоподателите, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния акт, не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съгласно дадените разяснения в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. /Предмет на настоящето производство, след решението за допускане на касация е законосъобразността само на постановения акт за спиране на производството по делото. Настоящата касационна инстанция не може да преценява въпроса за допустимостта на спряното производство, който въпрос - на този етап - е в компетентността на съда, пред който делото е висящо/. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 766 от 6.12.2019г. по в.ч.гр.д. № 576 по описа за 2019г. на Варненски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №766 от 6.12.2019г. по в.ч.гр.д. № 576 по описа за 2019г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение № 591 от 10.07.2019г. по гр.д.№ 218/2019г. на ДОС. ВРЪЩА делото на Окръжен съд Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :