Ключови фрази
Нищожност * свързани лица * договаряне сам със себе си * действия във вреда на представлявания * произнасяне по непредявен иск

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 99

 

София, 01.07.2009 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, ІІ отделение, в публично заседание на 03.06.2009 год. в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   

                                   ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

                                                 КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

                                                                

при секретар Ирена Велчева

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ

т. д. № 713/2008 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК и е образувано по касационна жалба на “Х” О. гр. Ш., подадена против решение № 139/17.07.2008 год., постановено по т. дело № 128/2008 год. на Варненския апелативен съд.

Жалбоподателят поддържа оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли за отменяване на въззивното решение и вместо него да се постанови друго, с което искът се отхвърли, като му се присъдят всички направени в досегашните производства съдебни разноски. Съображения са развити и в писмено становище вх. № 4783/27.05.2009 год. на ВКС.

Ответникът “П” О. /. несъстоятелност/ от гр. Ш., е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК, с който заявява становище за неоснователност на жалбата и моли въззивното решение като правилно да се остави в сила.

Ответникът “Х” О. /. ликвидация/ от гр. Ш., не е взел становище по жалбата.

ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел иска, предявен с правно основание чл. 26 ал. І ЗЗД във вр. с чл. 38 ал. І ЗЗД, за прогласяване нищожността на цесионен договор от 04.08.2003 год., сключен между “Х” О. гр. Ш. в качеството му на цедент и “Х” ЕО. гр. Ш. като цесионер, за основателен, и поради това е потвърдил решението на Окръжен съд гр. Ш., с което е прогласена нищожността му. Изложените от въззивния съд съображения са, че договорът за цесия е сключен между свързани лица по смисъла на § 1 ал. ІІ от ДР на ТЗ, тъй като едно и също лице –Тодор Д. Ж. , е действувало в качеството си на законен представител на “Х” ЕО. , и като управител по мандат на “Х” ООД. Съдът счита, че в процесния случай е нарушена разпоредбата на чл. 38 ЗЗД, тъй като няма съгласие на представлявания, след като неговият представител договаря сам със себе си. Това съгласие е необходимо и то трябва да бъде конкретно и да очертава обема на представителната власт счита съдът, и това следвало от нормата на чл. 39 ЗЗД, а в случая липсвала изразена воля на органите на двете дружества – страни по сделката, относно съдържанието на същата и правомощията на представителя по нея. Според въззивния съд, наред с това следвало да се отчете безвъзмездния характер на договора, с което се намалявало имуществото на цедента и очевидно било налице договаряне във вреда на представлявания, и в този случай договорът не произвеждал действие за него – чл. 40 ЗЗД.

С определение № 137/10.03.2009 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение е неправилно.

Чл. 38 ЗЗД постановява, че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. От разпоредбата на закона не следва, че има пречка едно лице да сключи като представител сделка със себе си или от името на друго лице, чийто представител е също той, но и в двете хипотези е необходимо даване на съгласие от страна на представлявания.

Въззивният съд приема, че в случая е нарушена разпоредбата на чл. 38 ЗЗД, тъй като нямало дадено съгласие от страна на представлявания за да може неговият представител да договаря сам със себе си, а това съгласие трябвало да бъде конкретно и да очертава обема на представителната власт, което следвало от нормата на чл. 39 ЗЗД.

ВКС ІІ т. о. намира, че в процесния случай не е налице договаряне сам със себе си. Договарянето е между правните субекти “Х” О. гр. Ш. в качеството му на цедент и “Х” ЕО. гр. Ш. като цесионер. Юридическите лица са страни по цесионния договор, а не представляващият ги Т. Д. Ж. - законен представител на “Х” ЕО. като едноличен собственик на капитала на дружеството, и управител по мандат на “Х” ООД. Ето защо, приетото от въззивния съд, че представителят Т. Ж. е договарял сам със себе си е необосновано и не се споделя от настоящия състав. След като не се доказва, че представителят Т. Ж. е договарял сам със себе при сключване на сделката, не е било необходимо даване и на съгласие от страна на представляваните по сделката лица по реда на чл. 38 ал. І ЗЗД. Предвид на това, без всякакво значение е приетото от въззивния съд, че решенията от 02.08.2003 год. на общите събрания на дружествата били бланкетни, и че от тях не можело да се направи извод че се отнасят до конкретната в случая сделка – договора за цесия, тъй като в процесния случай вземането на решения не е било необходимо, с оглед на това, че не няма договаряне сам със себе си.

ВКС ІІ т. о. счита, че договорът за цесия е породил желаните правни последици, и той не е нищожен по смисъла на чл. 26 ал. І ЗЗД, във вр. с чл. 38, ал. І ЗЗД, в какъвто смисъл неправилно е прието от Варненския апелативен съд.

С въззивното решение се приема, че следвало да се отчете и безвъзмездния характер на договора, с което се намалявало имуществото на цедента и очевидно било налице договаряне във вреда на представлявания, а в този случай договорът не произвеждал действие за него – чл. 40 ЗЗД, но в случая въззивният съд се е произнесъл по иск, който не е бил въведен в предмета на делото.

С исковата молба няма предявен иск с правно основание чл. 40 ЗЗД, а във възражението си, вх. № 2217/17.03.2008 год., подадено срещу въззивната жалба на “Х” О. гр. Ш., ищецът “П” О. /. несъстоятелност/, изрично е заявил (вж. лист 2-ри от възражението, долу) , че “в исковата молба нито са релевирани основания за договаряне във вреда на представлявания, нито се иска установяване на относителна недействителност по реда на чл. 40 от ЗЗД”. Произнасянето на въззивния съд по иск който не е предявен по недлежния ред означава, че решението в тази му част е процесуално недопустимо и затова следва да се обезсили. В останалата му част като неправилно, въззивното решение следва да се отмени, и вместо него се постанови друго, с което искът с правно основание чл. 26 ал. І ЗЗД във вр. с чл. 38 ал. І ЗЗД се отхвърли, а на ответника “Х” О. гр. Ш. се присъдят всички направени от него съдебни разноски в досегашните производства.

Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 139/17.07.2008 год. по т. дело № 128/08 год. на Варненския апелативен съд, в частта с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД.

ОТМЕНЯВА решение № 139/17.07.2008 год. по т. дело № 128/08 год. на Варненския апелативен съд в останалата му част, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на “П” О. /. несъстоятелност/ от гр. Ш., предявен с правно основание чл. 26 ал. І ЗЗД във вр. с чл. 38 ал. І ЗЗД, против “Х” О. гр. Ш. и “Х” О. /. ликвидация/ от гр. Ш., за прогласяване нищожността на договора за цесия, сключен на 04.08.2003 год. между “Х” О. гр. Ш. в качеството му на цедент и “Х” ЕО. гр. Ш. като цесионер.

ОСЪЖДА “П” О. /. несъстоятелност/ от гр. Ш., ул. “. № 6Б, ап. № 23, да заплати на “Х” О. , със седалище и адрес на управление гр. Ш., пл. “О”, хотел “М”, ет. 2, ст. 204, съдебни разноски в размер на 7 815,24 лв. /седем хиляди осемстотин и петнадесет лева и 24 стотинки/.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: