О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 268   София, 20.05.2009 година   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 май две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА   ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА                                       ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ   изслуша докладваното от съдията  БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 223 /2009 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от “Б” Е. гр. С. против определение № 165 от 20.01.2009г., по гр.д. № 3473/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 08.08.2008г. по гр.д. № 1637/2008г. на Пловдивски РС в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника “Б” Е. за привличане като трети лица помагачи на ответника-жалбоподател на нотариус Н. Х. и нотариус В. П. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на това, че с определението е разрешен същественият процесуален въпрос – допустимо ли е привличане на нотариуса като трето лице помагач от ответника, когато с иск се атакува, като нищожна сделка, която той е изповядал и е налице основание за ангажиране на неговата служебна отговорност при уважаване на този иск П. се на това, че по този въпрос няма съдебна практика, а разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.. По същество счита определението неправилно поради противоречие със ЗННД и с процесуалната норма на чл.219 от ГПК Ответниците по касация – ищецът М. К. К. и ответниците по иска Б. Д. Я. , И. А. Д. и М. П. Д. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени наведените основания за допускане до касация, оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: При преценка на редовността на частната касационна жалба, съдът констатира, че е постъпила в едноседмичния срок от получаване на съобщението за изготвяне на обжалвания съдебен акт, изхожда от процесуално лигитимирана страна и отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима. По допускане на обжалваното с частната жалба определение до касационно обжалване. Допускането на частна жалба до касационно разглеждане съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК. Касае се за определение от категорията на предвидените в чл. 273, ал.3 т.2 от ГПК., с което е прегражда възможността за привличане на трето лице помагач на ответника “Б” Е. , за да го обвърже с мотивите на решението при уважаване на иска. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос – допустимо ли е привличане на нотариуса като трето лице помагач от ответника, когато с иск се атакува, като нищожна сделка, която той е изповядал и е налице основание за ангажиране на неговата служебна отговорност по чл. 73 от ЗННД при уважаване на този иск, е съществен до колкото предопределя възможността за касатора да обвърже с мотивите тези трети лица с цел реализиране на служебната им отговорност. Действително по този въпрос няма съдебна практика. По приложението на чл. 219 от новия ГПК, ВКС не се е произнасял, а по нормата на чл. 73 от ЗННД, уреждаща отговорността на нотариуса е постановено само решение № 111/19.03.2009г. по гр.д. № 304/2008г. на ІІ гр.о., в мотивите на което е прието, че участието на третото лице помагач – нотариуса не съставлява процесуално нарушение дори то да не е имало интерес да участва, а участието му е преценено като основателно и е обяснено с нормата на чл. 73 от ЗННД, уреждаща случаите в които нотариусите носят имуществена отговорност. Така е прието, че правен интерес от привличането на нотариуса като трето лице помагач е налице. Обжалваното определение не е съобразено с това решение на ВКС, което сочи на наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, До колкото това не е бил основния правен въпрос за решаване, съдът приема, че са налице основанията по чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК, защото разрешаването на посочения съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Затова съдът приема, че обжалваното определение следва да се допускане до касационно разглеждане по същество. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че ответника “Б” Е. по предявения от М. К. К. установителен иск за собственост против тази банка, И. А. Д. и М. П. Д. и осъдителен иск по чл. 108 от ЗС против Б. Я. няма правен интерес, тъй като решението няма да обвърже нотариусите, подпомаганата страна при неблагоприятно решение няма да може да предяви обратен иск против нотариусите, а и защото неблагоприятно решение няма да доведе до затрудняване правата на нотариусите. Вярно е, че решението няма да обвърже нотариусите и няма да затрудни упражняването на техни права. Въззивният съд обаче не е съобразил, че съгласно чл. 73 от ЗННД “Нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверения материален интерес”. Ищецът М. К. К. е купил от Б. Д. Я. процесния апартамент с н.а. № 147,т.9/04.03.1996г. В исковата молба той твърди, че се съгласил продавачката да ползва имота още един месец и до предявяване на иска – 03.06.2008г. не е могъл да влезе във владение на купения от него апартамент. Междувременно продавачката Б. Я. е била в затвора. С н.а. № 36,т.1/02.02.2007г. на нотариус Н. Х. тя е призната за собственик на продадения от нея апартамент по давност, с н.а. № 118,т.І/26.02..2007г. на същия нотариус продава същия апартамент на ответниците Д, а с н.а. № 110,т.ІІ/25.07.2007г. на нотариус В. П. купува отново от тях същия апартамент за сумата 70 000 лв., която изплаща изцяло със заем от “Б”. За обезпечаване на този кредит е вписана законна ипотека в полза на банката. С исковата молба иска установяване на правото му на собственост и ревандикиране на апартамента от Я. , както и отмяна са основание чл. 537, ал.2 от ГПК на трите последни нот. акта, както и обезсилване на законната ипотека на основание чл. 167, ал.2 от ЗЗД поради това, че ипотекарния длъжник не е бил собственик на ипотекирания имот. Така при уважаване на исковете, решението ще бъде неблагоприятно за банката. Основателен е довода й, че може да предяви иск към нотариусите за причинените й имуществени вреди, на основание предвидената в чл. 73 от ЗННД имуществена отговорност от нотариусите. Затова за банката е налице правен интерес нотариусите да участват в това производство, за да бъдат обвързани от мотивите на решението относно действителността на извършените от тях нотариални действия и нотариални сделки. Като е приел противното, въззивният съд е постановил неправилно определение, противоречащо на материалния закон – чл. 73 от ЗННД и процесуалния закон – чл. 219 от ГПК, което следва да се отмени, както и потвърденото с него определение на РС, като вместо това се допусне конституиране на третите лица-помагачи. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:   ОТМЕНЯ определение № 165 от 20.01.2009г., по гр.д. № 3473/2008г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него определение от 08.08.2008г. по гр.д. № 1637/2008г. на Пловдивски РС в частта им, с която е оставено без уважение искането на ответника “Б” Е. за привличане като трети лица помагачи на ответника-жалбоподател на нотариус Н. Х. и нотариус В. П. и вместо това постановява: КОНСТИТУИРА като трети лица помагачи на ответника “Б” Е. гр. С. нотариус Н. Х. и нотариус В. П.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: