Р Е Ш Е Н И Е № 76 София, 25.09.2015 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 620 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 –чл.293 ГПК по касационни жалби на [фирма] и Р. Т. Р. срещу решение № 71/26.03.2012 г. по в.т.д. № 41/2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/ в отменително-уважителната му част по искове по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК на [фирма] срещу [фирма] и Р. Т. Р. за признаване за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията на ищеца – кредитор по издадената в негова полза заповед за изпълнение № 157/18.01.2010 г. по ч.гр.д. № 181/2010 г. на Бургаски районен съд. И в двете касационни жалби касаторите поддържат оплаквания за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост във връзка с приетата предсрочна автоматична изискуемост на тегления кредит, приложението на чл.147 ал.2 ЗЗД във връзка с нея и отговорността на касатора Р. Р. като поръчител по подробно изложени съображения в двете жалби. Касаторите искат отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационните жалби – [фирма] оспорва касационите жалба по подробни съображения в писмена защита. С определение № 52/23.01.2015 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ВАС в отменително-уважителната му част на основание чл.280 ал.1 т. 1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос: „Как настъпва уговорената в договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението, настъпва ли автоматично при просрочие на погасителната вноска с повече от 90 дни или е необходимо изрично изявление на банката.” ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: На 13.01.2010 г. пред Бургаски районен съд е подадено заявление от [фирма] за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжник [фирма], съдлъжниците [фирма] и „Т. Ш. енд Ф., КО”, а с уточнителна молба и срещу поръчителите Т. Димитров Г. и Р. Т. Р. по договор за кредитна линия от 08.07.2008 г. и допълнителни споразумения към него за вземане при условия на солидарност от длъжниците в размер на 300000.01 евро главница и просрочени лихви – 21869.75 евро, наказателни лихви и такси – 817.58 евро, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане. Заявено е, че паричните вземания произтичат от неизпълнение на договор за кредитна линия, автоматично предсрочно изискуем – чл.14 от Общите условия към него. Образувано е ч.гр.д. № 181/2010 г., по което е издадена заповед № 157/18.01.2010 г. за посочените по-горе суми срещу посочените страни, постановено е издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. № 20108000400082/2010 г. на ЧСИ И. Божилова с взискател [фирма]. В срока по чл.414 ал.2 ГПК срещу заповедта са депозирани възражения от [фирма] и Р. Т. Р., поради което и на основание чл.415 ал.1 ГПК съдът е указал на [фирма] да предяви иск за установяване на оспореното от двамата длъжници вземане и такъв е предявен пред Бургаски окръжен съд, производството е прекратено, поради отвод за местна подсъдност и делото е изпратено на В.. В. е отхвърлил изцяло предявените искове, а ВАС е изменил частично решението му: отменил е отхвърлителното решение изцяло за главницата и законната лихва върху нея от 13.01.2010 г. срещу [фирма] и Р. Т. Р.; по отношение на [фирма] – за 20691.67 евро просрочени лихви, 749.96 евро – наказателни лихви и такси; по отношение на Р. Т. Р. – за 17218.75 евро просрочени лихви, за 667.33 евро – наказателни лихви и такси и е постановил решение, уважаващо установителните искове срещу [фирма] и Р. Т. Р. за отменените размери при солидарна дължимост на главницата. В останалата част първоинстанционното отхвърлително решение е потвърдено. За да отмени частично отхвърлителното решение на В. и да постанови уважаване на исковете за отменените размери ВАС е приел, че към момента на подаване на заявлението за заповед за незабавно изпълнение – 13.01.2010 г. и при позоваване от банката – кредитор на чл.14 от договора е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита, а именно изтичане на 90 дни просрочие на погасителна вноска /главница и/или лихва/, при което не е необходимо каквото и да е волеизявление на банката. ВАС се е позовал на клаузата на чл.3 ал.1 и ал.2 от индивидуалните условия на договора за кредитна линия от 08.07.2008 г., сключен между страните, съобразно които ползването на сумите се извършва по посочена схема от дата до дата и последната посочена дата е 07.07.2009 г. при уговорка, че съответната погасителна вноска в посочените размери се издължава на посочените в договора крайни дати за ползване на лимита. С оглед на това ВАС е посочил, че крайната дата по този договор е 07.07.2009 г., която е и падеж на задължението, от която дата тече при забава 90 дневен срок, с изтичане на който чл.14 от общите условия към договора е предвидена автоматична предсрочна изискуемост на кредита, без изрично волеизявление на банката. Настъпилата предсрочна изискуемост на главното задължение е свързана с отговорността на поръчителя, респ. преценено е за неоснователно възражението на последния за отпадане на отговорността му в хипотезата на чл.147 ал.1 ЗЗД, защото 90- дневният срок е изтекъл на 07.10.2009 г., от тази дата тече шестмесечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, който не е изтекъл към датата на подаване на заявлението пред районния съд /13.01.2010 г./. За основателни са приети възраженията на поръчителя във връзка с неприложимост спрямо него на допълнителни споразумения № 1 и № 2 към договора от 08.07.2008 г., по които липсват доказателства Р. Т. Р. като поръчител да се е съгласил с измененията, касаещи главното задължение, но ответникът [фирма] е подписал и двете споразумения. При тези различия в поетите задължения, според ВАС, установителният иск по чл.422 ГПК е основателен срещу двамата ответници за солидарна дължимост на главницата ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 13.01.2010 г. до окончателното плащане, но е различен размерът на дължимите лихви и такси. За неоснователно е прието и възражението за погасяване на дълга чрез извършената публична продан по изп.д. № 20108000400082/2010 г. на ЧСИ И. Божилова на недвижим имот, собственост на ипотекарен длъжник – В. К., обезпечил с ипотека върху свой недвижим имот всички вземания на [фирма] от договора за банков кредит от 08.07.2008 г. и допълнителните споразумения, доколкото не е постановено спиране на изпълнението по чл.420 ГПК и допуснатото незабавно изпълнение е продължило да се осъществява в изпълнителния процес. Приетият за обуславящ за изхода на конкретното дело въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е решен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в т. 18 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, като това право на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай е безспорно, че банката не е уведомила ищците за обявяването на процесния кредит, обезпечен с поръчителство, за предсрочно изискуем преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.01.2010 г. Няма доказателства посочените и приложени /макар и неприети/ в писмената защита на [фирма] писмо и разписки за получаване да са представени и приети като доказателства в заповедното производство, напротив представени са с въззивната жалба, без да има определение за приемането им – вж. определение № 47/25.01.2012 г. по в.т.д. № 41/2012 г на ВАС и протокол от о.з. от 28.02.2012 г. на същия съд по същото дело, в което процесуалният представител на [фирма] е изразил становище, че е запознат с цитираното определение № 47/25.01.2012 г. и няма искания за събиране на нови доказателства. Друг е въпросът, че и с това писмо не се обявява предсрочна изискуемост на кредита, а се дава седмодневен срок за издължаване с предупреждение, че при неиздължаване „банката ще обяви кредитите за предсрочно изискуеми”, но доказателства за такова обявление липсват. Основателно е оплакването в двете жалби свързано с непредставените оригинали от банката – кредитор на договора за кредитна линия от 08.07.2008 г., допълнителните споразумения към него от 21.04.2009 г. и 24.04.2009 г. и договор за поръчителство от 08.07.2010 г. между [фирма] като кредитор и Т. Г. и Р. Р. като поръчител така както банката е задължена да стори това още от В. с определение от 30.06.2011 г. С оглед разрешенията в цитираното ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не може да се счита за обявяване на предсрочна изискуемост на длъжниците, доколкото на същите не се изпраща препис от заявлението следва, че банката - кредитор не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем и към датата на подаване на заявлението 13.01.2010 г. не е налице изискуемо вземане за заявените суми и то дължими солидарно от длъжника и поръчителя. Щом това е така, не е необходимо да бъдат обсъждани доводите на касатора Р. Р., касаещи приложението на чл.147 ал.1 ЗЗД, тъй като въззивният съд в случая е свързал началото на този срок с настъпилата автоматична предсрочна изискуемост в противоречие с ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС /т.4б/. Предвид на обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание /р. № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. В случая няма нито твърдения, нито доказателства за падежа и размера на просрочени вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Няма и твърдение за датата, от която банката счита да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, въпреки дадените още от В. указания с доклада по делото. И със заявлението, и с исковата молба са претендирани вземания в общ размер по предсрочно изискуем договор за кредит, споразумения към него и договор за поръчителство, обхващащ главница и лихви и в този смисъл е поставената задача на ССЕ, а сроковете за издължаване и размерите на задължението съобразно договора и споразуменията са различни. С оглед на даденото от ВАС разрешение по обуславящия изхода на спора въпрос за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на кредит с изтичане на 90 дни просрочие на погасителна вноска /главница и/или лихва/, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на банката, решението на ВАС по този въпрос в отменително-уважителната му част е постановено в несъответствие с ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС и е неправилно по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, следва да се отмени – чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК и се постанови друго решение отхвърлящо предявените искове срещу [фирма] и Р. Т. Р. за уважените от ВАС размери. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати на касаторите направените и поискани разноски по молбата с приложен списък за разноски по чл.80 ГПК в размер общо на 6286.86 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.2 предл.1-во ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 71/26.03.2012 г. на Варненски апелативен съд по т.д. № 41/2012 г., с което след частична отмяна на решение № 168/04.11.2011 г. по т.д. № 31/2011 г. на Варненски окръжен съд е постановено уважаване на установителни искове срещу [фирма] и Р. Т. Р. за отменените размери със законните последици и вместо това ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ исковете на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] Р. Т. Р., [населено място], [улица] правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 ал.1 и ал.2 ТЗ за установяване в отношенията между страните съществуване на вземания на [фирма] – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. № 181/2010 г. на Бургаски районен съд, 8 състав заповед за изпълнение № 157/18.01.2010 г. за сумата 300000.01 евро, дължими солидарно – главница по договор за кредитна линия от 08.07.2008 г. и допълнителни споразумения към нея № 1/21.04.2009 г. и № 2/24.04.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.01.2010 г. до окончателното плащане, както и за сумите 20691.67 евро – просрочени лихви за периода от 08.07.2009 г. до 12.01.2010 г. и 749.96 евро – наказателни лихви и такси срещу [фирма], а срещу Р. Т. Р. за сумите 17218.75 евро – просрочени лихви за периода 08.07.2009 г. до 12.01.2010 г. и 667.33 евро - наказателни лихви и такси. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] и Р. Т. Р. общо сумата от 6286.86 лв. /шест хиляди двеста осемдесет и шест лева и 86 ст./ направени и поискани разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.