5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 952
София, 28.01.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми септември , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
При участието на секретаря Цветанка Найденова и след като изслуша докладваното от съдията К. гр.д.№ 1773/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. М. от[населено място] срещу Решение от 16.07.2009 год. по гр.д. № 293/2009 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 4 с-в с което е оставено в сила решение от 10.07.2008 год., постановено по гр.д. 2181/2004 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Н. П. С. от[населено място] иск за претърпени имуществен и неимуществени вреди в размер на 54 300 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2001 год., до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които следва да се квалифицират като нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторката моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което ответника Н. С. да бъде осъден да заплати претендираното обезщетение , ведно със законната лихва и разноски.
Ответника по касация д-р Н. П. С. от[населено място], оспорва касационната жалба. Подробни съображения излага в писмени бележки . Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
С определение №566 от 01.02.2010 год. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос за правилното прилагане и тълкуване нормата на пар. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина , както и по въпроса дали при деликтната отговорност, противоправността на деянието се презумира.
По първия въпрос касационното обжалване е допуснато по критерия на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК , предвид липсата на достатъчна съдебна практика относно приложението на цитираната правна норма.
По втория въпрос касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.2 ГПК.
Отговор на поставените правни въпроси :
По въпрос №1:
Съгласно пар. 2 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина всички лекарствени средства ,регистрирани до влизането на закона в сила , запазват своята регистрация за срок пет години, като се вписват служебно в регистъра по чл. 28,ал.1 от ЗЛСХМ.
Проблемът с тълкуването на тази правна норма , свързан и с разрешаването на конкретния казус е относно действието на служебното вписване в регистъра. Дали служебното вписване е завършващ елемент от фактическия състав, с който законът свързва правото на употреба на определен лекарствен продукт или същото има само оповестително действие.
Настоящият състав на ВКС намира, че служебното вписване на лекарствени продукти / средства / , което е регламентирано за вече регистрирани до влизане в сила на ЗЛСХМ лекарствени средства , представлява елемент от фактическия състав , с който законът свързва правото за употребата на тези лекарствени продукти /средства/ в нов петгодишен срок. Последното означава, че без наличието на този завършващ елемент от фактическия състав, съответното лекарствено средство не може да се счита разрешено за употреба, независимо от обстоятелството, че към момента на влизане на ЗЛСХМ/отм./в сила, е имало регистрация.Този извод следва от обстоятелството, че наличната регистрацията на съответния продукт не води автоматично до служебното му вписване в регистъра по чл. 28,ал.1 от ЗЛСХМ/ отм./.Видно от текста на пар.2,ал.1, изр.2 на ЗЛСХМ/ отм./ и пар.1,ал.1 от Наредба № 5 от 20.01.1995 год. за условията и реда за регистрация на лекарствени средства, това служебно вписване се предшества от проверка на Н. институт по лечебни средства / Н./ , който ако установи, че за определени лекарствени средства липсва документация или представената при тяхната регистрация такава е остаряла ,Министерството на здравеопазването уведомява да това притежателя на регистрацията, който е длъжен да подаде молба за пререгистрация на лекарственото средство, която се извършва по общия ред за регистрация/ предвиден в чл. 5-13 от Наредбата. Тоест в тези случаи служебно вписване очевидно не се извършва.
По въпрос №2 :
При деликтната отговорност законова оборима презумпция е предвидена само относно вината като субективно отношение на дееца към настъпилия вредоносен резултат/ чл. 45,ал.2 ЗЗД/, но не и относно противоправността на деянието. Поради това противоправността на деянието като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, подлежи на установяване от пострадалото лице, което търси да ангажира имуществената отговорност на извършителя.
По основателността на касационната жалба:
Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове за имуществени и неимуществени вреди в размер на 54 300 лв. от които сумата от 4 300 лв. се претендира като обезщетение за претърпени имуществени вреди , представляващи разходи за операция за изчистване на гел от двете гърди и имплантиране на мамоинпланти и 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания в следствие на инфилтриране в гърдите на ищцата на гелообразно вещество, , ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.07.2004 год. до окончателното изплащане на сумата.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за да се ангажира деликтната отговорност нормата на чл. 45 ЗЗД изисква деяние /действие или бездействие / , което да е противоправно, да е извършено виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна връзка между деянието и претърпените вреди. Прието е , че в случая деянието , извършителят, причинената вреда и причинната връзка са безспорно установени. Отговорността на ответника според въззивният съд обаче, не може да бъде ангажирана доколкото по делото са събрани категорични доказателства, които оборват презумпицията за вина и противоправност на деянието. Както се посочи, в отговора на втория правен въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, противоправността не се ползва оборима презумция.Противоправността на деянието следва да бъде установена.
Съдът е приел, че инфилтрирането на полиакриамиден гел с цел увеличаване на бюста, извършено от ответника д-р С. не е противоправно, доколкото това е бил единствено разрешения за целта препарат към момента на извършената интервенция. Същевременно деянието не е виновно , доколкото интервенцията е предприета в резултат на изрично изразено от касаторката съгласие в декларация от 11.07.1997 год. , с която същата е заявила , че желае да и бъде извършено увеличение на бюста с полиакриламиден гел, уведомена е подробно за процедурата, условията, евентуалните рискове и усложения от манипулацията, операцията, анестезията и протичането на възстановителния период след нея и че поема по собствено желание тези рисковете и евентуални нежелателни последствия и усложнения.
Тези изводи на въззивната инстанция не могат да бъдат споделени:
На първо място по делото не е установено по категоричен начин, че към момента на интервенцията процесният гел е бил разрешен за употреба по предвидена от закона ред. Видно от пълния текст на протокол № 528 от заседание на комисията за лекарствени средства при МЗ, проведено на 21.06.1994 год. вноса и употребата на гела е разрешен за срок от две години по медицински показания.През 1995 год. влиза в сила Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина / обн. Д.В. бр.36 от 18.04.1995год. , загл. изм. – Д.в. бр. 18/2000 год./ Както вече се посочи ,съгл. пар.2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона всички лекарствени средства , регистрирани по този закон , запазват своята регистрация за срок от пет години , като се вписват служебно в регистъра по чл. 28,ал1 от Закона. На тази именно разпоредба се позовава ответника за да обоснове твърдението, че към момента на извършване на процесната манипулация през 1997 год. гелът е бил разрешен за употреба.По делото обаче не е представено доказателство, за извършено служебно вписване в регистъра за разрешените лекарствени продукти при Изпълнителната агенция по лекарствата. С оглед на това и предвид отговора на поставения правен въпрос не може да се приеме, че по делото е установено по несъмнен начин, че процесният гел към момента на манипулацията е бил разрешен лекарствен продукт. Представената по делото Заповед№ РД -09-370/10.08.1998 год. на Министъра на здравеопазването за заличаване на регистрация, сама по себе си не установява по категоричен начин , че процедурата по удължаване срока на първоначалната регистрация на гела за пет години е била надлежно извървяна със извършено служебно вписване в регистъра по чл. 28 от ЗЛАХМ.
Дори да се приеме обаче , че към датата на процесната манипулация, гелът е бил разрешен за употреба по предвидения от закона ред, неговото използване в случая се явява противоправно, доколкото според настоящия състав не са били налице медицински показания , които според първоначалното му разрешение се явяват необходима предпоставка за да се пристъпи към неговата употреба.В тази насока съдът възприема становището на в.л. доц. Б. , изразил особено мнение по приетата от въззивната инстанция тройна експертиза.Според него медицински показания при козметично лечение или интервенции има само при случаи на дефекти на кожата и подкожието , причинени от травми, изгаряния , някои заболявания и пр. , като размера на гърдите не може да се смята за медицинско показание, обосноваващо ползването на хидрогела. Съдът намира за несъстоятелно изразеното от мнозинството на тройната експертиза становище, според което медицински показания, при това от категорията на абсолютните, са били налице доколкото „ към момента на извършената манипулация единственият законосъобразен метод” за увеличаване на бюста в страната „е предприетият от доктор С.” ./ стр.4 от заключението /. Обстоятелството , че един метод няма алтернатива по никакъв начин не обосновава наличието или липсата на медицински показания.
Предвид извода, че не са били налице медицински показания за ползването на гела , дори същият да е бил разрешен за употреба, прави последното незаконосъобразно , а деянието противоправно.
Освен противоправно деянието е и виновно . Не може да се приеме застъпеното от въззивната инстанция становище, според което вината на ответника е отпаднала, предвид подписаната от касаторката - ищца декларация.Последното следва от обстоятелството, че именно лекарят притежава или следва да притежава специалните знания , които му позволяват реално да преценява рисковете от една или друга медицинска интервенция .Подписаната от касаторката декларация следва да се преценява като обстоятелство , при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което съгл. чл. 52 ЗЗД се определя по справедливост като съдът следва да съобрази всички относими към този размер обстоятелства.
Касационната инстанция споделя изводите на въззивният съд , че вредата и причинно - следствената връзка като елементи от фактическия състав на деликта са установени в процеса. Показанията на разпитаните по делото свидетели - д-р-С., , М. Илиева, П.Л. установяват, настъпилите в последствие деформации на гърдите в резултат на появили се бучки от разсейките на гела , възпаление на гърдите , болки при кърмене и невъзможност за кърмене поради тези болки , както и необходимостта от медицинска интервенция с оглед отстраняването на гела на два пъти - на 23.07.2001 год. и 17.09.2002 год. В тази насока са и представените по делото писмени доказателства - служебна бележка изх. №12/19.01.2004 год., издадена от М. „Х.” №№Д,[населено място] , комплексно мамологическо изследване от 27.10.2004 год. от Медицински център „Панацея” .С оглед тези данни съдът намира, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, болки и страдания, както и съобразявайки обстоятелството, че ищцата сама е поела риска от настъпване на тези последици, е в размер на 4 000 лв.
По отношение на имуществените вреди:
Видно от представената служебна бележка стойността на първата операция заедно с поставените импланти възлиза на сумата 4 300 лв., какъвто е размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди. За стойността на втората операция и представените импланти, по делото няма данни. Предвид претендирания размер на обезщетението за имуществени вреди , касаторката - ищца очевидно претендира само разходите за първата операция.Съдът счита, че ищцата следва да бъде обезщетена само за разходите направени за операцията, но не и за имплантите, доколкото по делото не се установи по категоричен начин,че тяхното поставяне е било наложително. Доколкото липсват данни относно направените разходи само за операцията, при усл. на чл. 162 ГПК съдът ги определя в размер на 1000лв. Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ответникът е направил и поддържа възражение за изтекла погасителна давност. Същото е неоснователно:
Съгл. чл.114 ЗЗД давността започва да тече от деня , когато вземането е станало изискуемо. В хипотезата на непозволено увреждане вземането за обезщетение за причинените вреди възниква и става изискуемо от момента на тяхното проявление .С оглед данните по делото, в случая следва да се приеме, че вредите са се проявили към датата на първата операция за отстраняване на гела - 23.07.2001 год. .Доколкото исковата молба е заведена 27.07.2004 год., очевидно относимият петгодишен давностен срок не е изтекъл и искът не е погасен по давност.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявените искове са отхвърлени до размер на сумата от 5 000 лв. и вместо него да бъде постановено ново решение , с което да бъдат уважени в този размер. В останалата част решението следва да се остави в сила.
По компенсация разноски не се присъждат .
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 16.07.2009 год. по гр.д. № 293/2009 год. на Софийски апелативен съд , ГК, 4 с-в в частта в която е оставено в сила решение от 10.07.2008 год., постановено по гр.д. 2181/2004 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. Й. М. от[населено място] срещу Н. П. С. от[населено място] иск за претърпени имуществен и неимуществени вреди до размер на 5 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. П. С. от[населено място] да заплати на Л. Й. М. от[населено място] сума в размер на 5 000 лв., от която 4 000 лв. обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди и 1000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършена операция – инфилтриране в гърдите на гелообразно вещество, ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба 27.072004 год., до окончателното им изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението е постановено при , при участието на 3-ти лица помагачи - ЗК [фирма] / в ликвидация/ и [фирма][населено място].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|