Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр. София, 05.04.2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Зоя Атанасова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 912 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. К. С., Л. С. М.-П., П. С. С., С. Г. С., С. К. Г., С. К. В., В. Л. С., Е. В. С. и Х. В. Й. против решение от 05.06.2012 г., по гр.д.№ 2513/2006 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ”а” състав. Ответникът по касационната жалба Б.”И. И.” оспорва същата, като в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител поддържа оспорването. Касационното обжалване е допуснато с определение №40 25.01.2013 г. на състава на ВКС. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно изискванията към завършения състав на реституционната процедура, доколкото тя е приключила при действието на ЗСПЗЗ с изменението на нормата на чл.18ж, ал.1, изр.2 и 3 от ППЗСПЗЗ към изменението с ДВ бр.48/26.05.1995 г. и приложението по отношение на тази реституционна процедура на последващото изменение на тази правна норма от 1997 г. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: При приключила реституционна процедура към изменението с ДВ бр.48/26.05.1995 г. на нормата на чл.18ж, ал.1, изр.2 от ППЗСПЗЗ, изискванията към решението, с което се възстановява правото на собственост са тези, посочени в нормата до нейното изменение. Последвалите изменения на тази разпоредба следва да се отнасят единствено към все още неприключили реституционни производства, по отношения на въведените нови изисквания към решението на общинската служба, с което лицето, в чиято полза се издава то, ще се легитимира като собственик на недвижим имот, предвид конститутивното действие на това решение. По касационната жалба, състава на ВКС приема следното: По предявения ревадникационен иск, с правно основание чл.108 от ЗС, съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорния имот, тъй като позитивното решение на поземлена комисия, с което същите твърдят че се легитимират като собственици, е издадено на основание чл.18ж и чл.18з от ППЗСПЗЗ. Прието е, че решението има конститутивно действие по отношение на правото на собственост върху спорния имот, но тъй като се намира в строителните граници на населено място, то същото следва да е придружено от скица, заверена от ПК и от техническата служба на общината, с оглед разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Прието е, че липсата на скица , заверена по начина, описан по-горе, представлява незавършен фактически състав по възстановяването на правото на собственост върху земеделска земя, доколкото възстановявания имот не може да бъде индивидуализиран в достатъчна степен и да е предмет на правото на собственост. На това основание съдът е приел, че предявения иск за собственост е преждевременно заведен и производството по делото по този иск следва да се прекрати. Съдът е обезсилил първоинстанционното решение, като е прекратил производството по този иск. Решението на въззивния съд е необосновано. По делото, на л.145 от гр.д.№ 2513/2006 г. по описа на Софийски градски съд, се намира скица, копие от неодобрен кадастрален план на [населено място] ,кв.”М. п.”, „О.-ІІ ч.”, издадена от Столична община, Фирма „Софгео” за имот с пл.№ *, нанесен в кадастрален лист № 172, съгласно съдебно решение и решение на поземлена комисия „В.”, съгласно които имотът е собственост на наследници на „Б. С. М.”. Скицата е заверена от Общинска служба по земеделие и на 16.10.1996 г. заверена и от Столична община, с положен печат на същата. На стр.149 от същото дело се намира скица, издадена от Столична община на 31.03.1997 г., на имот * от кв.4 по регулационния план на [населено място], м.”Б. П.”, одобрен със заповед № РД-09-75/10.04.1997 г., заверена от Общинска служба по земеделие, в която като собственици са отразени същите лица, наследници на които са ищците по делото. Тези факти по делото не са съобразени от въззивния съд, поради което същия необосновано е приел, че към решението на поземлената комисия липсва скица, съобразно изискванията на чл.18ж от ППЗСПЗЗ, заверена от общинската служба по земеделие и от общината. Такава скица е налице, като изводът на съда в противния смисъл е необоснован. Този извод на въззивния съд е довел до неправилно съдебно решение, като съдът е обезсилил и прекратил производството по делото. Въпреки, че настоящото касационно производство е повторно, по смисъла на чл.295, ал.1 от ГПК, настоящия състав на ВКС счита, че не следва да се произнася по съществото на спора, тъй като произнасяне по същество на предявения иск по чл.108 от ЗС липсва от въззивния съд, който е прекратил производството по същия иск. В настоящото касационно производство не може да се осъществи контрол върху правилност на въззивно решение, като делото ще следва да се върне на въззивния съд, за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по основателността на предявения иск, като съобрази и дадените задължителни указания с решението на ВКС № 675/18.07.2006 г. по гр.д.№ 350/2005 г. на ІV-а гр.отд. Относно предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, ВКС счита, че не следва да се произнася също по съществото на спора, тъй като иска за присъждане на обезщетение за ползуване на недвижим имот е обусловен от изхода на спора по иска за собственост на същия имот. Мотивите на въззивния съд, че този иск е неоснователен, тъй като ищците не са установили своето право на собственост върху имота, предвид липсата на скица към решението на поземлената комисия на основание чл.18ж от ППЗСПЗЗ, са решаващи по отношение на този иск. Това обстоятелство, както и изхода на касационното производство по иска с правно основание чл.108 от ЗС, налага отмяната на решението на СГС и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, като при новото разглеждане на спора, съдът, с оглед преценката на основателността на иска с правно основание чл.108 от ЗС, ще следва да прецени и основателността иска за присъждане на обезщетение за ползуването на имота. С оглед връщането на делото за ново разглеждане на друг състав на СГС, разноски за настоящото производство не следва да се присъждат. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 05.06.2012 г., по гр.д.№ 2513/2006 г., постановено от Софийски градски съд, ІІ”а” състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.