Р Е Ш Е Н И Е № 93 гр.София, 22 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ВЕРОНИКА ИМОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 3/2012 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Г. М. против решение № 391 от 15.ХІ.2011 год. по внохд № 914/2011 год. на Софийския апелативен съд.Решението е обжалвано „като неправилна,несправедлива...несъобразена със закона и противоречаща на процесуалните правила” „присъда”,постановена без да са „положени необходимите усилия за разкриване на обективната истина”,при което „всякакви категорични изявления за виновността на подсъдимия са порочни и погрешни...с голяма степен на вероятност” от съдебна грешка.Искането е за отмяна на въззивната „присъда” и постановяване от касационната инстанция на „оправдателна такава. В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник искат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане без уточняване,в коя инстанция.Защитникът счита,че при досъдебното и съдебно разследване са допуснати съществени процесуални нарушения като са съобразени показанията на пострадалата,които били противоречиви,както и извършеното от нея разпознаване на подсъдимия като автор на осъществените върху й престъпни посегателства,в което разпознаване тя била проявила несигурност. Според прокурора заявеното в жалбата и устно в съдебно заседание не дава основание за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила. Върховният касационен съд установи: С присъда от 21.VІ.2011 год. по нохд № 384/2011 год. на Софийския градски съд И. Г. М. е признат за виновен в това,че на 26.VІ.2010 год. в С. е осъществил,използвайки сила и заплахи,блудствени действия със 17-годишната К. В. В.,за което и на основание чл. 150,ал.1 НК е осъден на 5 години лишаване от свобода.М. е признат за виновен и в това,че по същото време и на същото място е откраднал със сила от К. В..В. намиращите се у нея 40 лв.,за което деяние,извършено от М. при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”а” и „б” НК,и на основание чл. 199,ал.1,т.4 и чл. 55,ал.1,т.1 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода.На основание чл. 23,ал.1 НК на М. е определено общо наказание от 5 години лишаване от свобода,които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.На пострадалата В. са присъдени 5000 лв. за възмездяване на причинените й с блудството неимуществени вреди и 40 лв. за причинената й с грабежа имуществена вреда. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. Твърдението за незаконосъобразност не е подкрепено с доводи,които да бъдат обсъдени,а прочитът на въззивното решение показва,че съобразно приетите за установени факти съдът правилно е приложил материалния закон,квалифицирайки поведението на подсъдимия като извършени в реална съвкупност престъпления по чл. 150,ал.1 и по чл. 199,ал.1,т.4 НК. Твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.Конкретизираните устно от защитника на подсъдимия и насочени към дискредитиране показанията на К.В. доводи не могат да бъдат споделени.Становището си,че на казаното от тази свидетелка следва изцяло да се довери,въззивният съд е мотивирал обстойно и убедително.Подробно се е спрял на всяко противоречие,явило се между показанията на пострадалото момиче при разпита му в първата инстанция и тези,които е дало при досъдебното разследване по реда на чл. 223 НПК-четени и включени в годния за обсъждане доказателствен материал-и след внимателния му анализ е изложил съображения,чиято правилност изцяло се споделя,защо счита за обективни показанията,дадени от В. непосредствено след престъпните посегателства върху й,когато не е била подложена и на стреса,породен от повторния й контакт с подсъдимия в съдебния стадий на процеса.На преценка са подложени и останалите гласни доказателствени материали,не е оставено без коментар и разпознаването от В. на подсъдимия,при което следствено действие няма данни за изразено предварително от свидетелката каквото и да било колебание в подробното описание външността на подсъдимия,както и в последващото и съответстващо на даденото описание разпознаване.Вдействителност,противно на твърдяното в касационната жалба,и при досъдебното разследване,и при разглеждането на делото в съда е направено всичко необходимо да бъде спазен принципа на чл. 13 НПК.В извършения от двете предходни инстанции доказателствен анализ няма никаква порочност,няма и погрешност в следващите този анализ фактически и правни изводи,за да се твърди някаква,при това „голяма степен на вероятност”,да се допусне съдебна грешка с осъждането на М.. Твърдението за несправедливост,отнесено към касационното основание по чл. 348,ал.1,т.3 НПК,подобно на твърдението за незаконосъобразност на обжалваното решение,не позволява обсъждането му при липсата на доводи в негова подкрепа освен декларацията,че нито едно от наказанията за включените в съвкупността престъпления не носи белезите на несправедливост,още по-малко пък явна. С оглед на дотук изложеното и на чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391 от 15.ХІ.2011 год. по внохд № 914/2011 год. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: