Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
София, 02 май 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 116/2019 година.
Касационното производство е образувано по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура-гр. Благоевград против присъда № 5031 от 07.11.2018год., постановена по внохд № 224/2018год. по описа на Окръжен съд-Благоевград, със сочено основаниe за касационна проверка и отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В бланковия протест се навежда довод, че съдът неправилно е приложил материалния закон като е оправдал подсъдимия К. И. А. по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. Направено е искане за цялостна отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатото закононарушение. Прокурорът е заявил, че ще представи допълнение към протеста, след запознаване с мотивите към протестираната присъда.
От приложеното съобщение на л. 44 от въззивното дело е видно, че Окръжна прокуратура е получила препис от мотивите на 11.01.2019год. и на 15.01.2019год. в Окръжния съд е постъпило допълнение към протеста по соченото първоначално основание за касационна проверка, с което се отправя критика към дейността на съда по анализа на доказателствата, което го е довело до неправилни правни изводи и до неправилно приложение на закона, въпреки, че са налице достатъчно доказателства, водещи до единствения извод, че А. е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. В допълнението, необяснимо защо, отново е подчертано, че прокурорът ще изложи подробни съображения след като бъдат изготвени мотивите към съдебния акт, при условие, че вече е бил запознат с тях.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста и счита, че като основателен, той следва да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимия К. А. - адв. П. П. изразява становище, че при установените фактически положения законът е приложен правилно от въззивния съд и поради това, протестът следва да се остави без уважение. На следващо място, защитникът изразява позиция, че в допълнителните съображения е развит довод за несъответствие на приетите от въззивния съд фактически положения с доказателствата по делото, които касаят фактическа необоснованост, което не съставлява основание за касационна проверка.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав съобрази следното:
С присъда № 5031 от 07.11.2018год. по внохд № 224/2018год. на ОС-Благоевград, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК е отменена присъда № 634/01.03.2018год. по нохд № 514/2017год. на РС-Сандански в частта, с която подсъдимият К. И. А. е признат за виновен за извършено на 08.12.2016год. в селскостопанска постройка, намираща се в местността „име” в землището на [населено място], престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, и на това основание и чл. 54 от НК му е било наложено наказание от една година лишаване от свобода и две хиляди лева глоба, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години.
За престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, А. е признат за виновен и на това основание и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години.
Производството пред въззивната инстанция е образувано единствено по жалба на подсъдимия с доводи за незаконосъобразност на присъдата. Окръжният съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по внесеното срещу него обвинение да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 3, предл. 2, т. 1, предл. 1 от НК, като е отменил първоинстанционната присъда и в частта, с която на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание от две години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
В частта, с която подсъдимият е признат за виновен по чл. 339, ал. 1 от НК и на същото основание и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за три години присъдата е потвърдена, включително и по произнасянето на първоинстанционния съд по направените деловодни разноски и по отношение на отнемането на веществените доказателства към делото в полза на държавата. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира касационния протест за неоснователен.
Протестът подаден срещу въззивната присъда в частта по искането за цялостната й отмяна е недопустим. Това е така, защото спрямо А. първоинстанционната присъда по осъждането му по чл. 339, ал. 1 от НК е потвърдена от въззивната инстанция, чийто съдебен акт е влязъл в сила и в тази част той не подлежи на инстанционен контрол.
По развитото в допълнението към касационния протест основание за отмяна на обжалваната въззивна присъда по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Върховният касационен съд е имал повод многократно да се произнася, че съгласно чл. 347, ал. 1 от НПК дължи произнасяне в обжалваните части на атакувания съдебен акт, по отношение на обжалвалите лица и съобразно релевираните основания за касационна отмяна. Допълненията към жалбата или протеста по чл. 351, ал. 4 НПК не създават право на допълнителна касационна жалба или протест, а е само една процесуална възможност да се изложат допълнителни съображения към вече посочените касационни основания. Затова с допълнението, представено на основание чл. 351, ал. 4 от НПК, не може да се аргументира основание, различно от заявеното с първоначалната касационна жалба или протест.
В обсъжданото допълнение към протеста се отправя критика към аналитичната дейност на съда на събраните по делото доказателства, които доводи по същество обосновават друго основание за касационна проверка-това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което, обаче, не е заявено своевременно в срока по чл. 350, ал. 1, във вр. чл. 319, ал. 1 от НПК и касационната инстанция не може да се произнесе,съобразявайки се с ограниченията посочени в чл. 347, ал. 1 от НПК.
В случая, ВКС дължи отговор само на оплакването, с което счита, че е сезиран надлежно, а то е за материално-правната законосъобразност на въззивната присъда.
В голямата си част, доводите за допуснато нарушение на материалния закон при постановяването на новата присъда се обосновава от прокурора с твърдение за несъответствие на събраната съвкупност от доказателства с изграденото вътрешно убеждение на въззивния състав и изводът му, че не е доказано от обективна и субективна страна обвинението за осъществен от подсъдимия престъпен състав по чл. 354а от НК, т.е. твърди се за необоснованост на съдебния акт, което е вън от основанията за касационен контрол посочени в чл. 348, ал. 1 от НПК.
В този аспект, доводите против материалната законосъобразност на присъдата, в оправдателната й част са неоснователни, защото не се държи сметка, че основанието по чл. 348, ал. 1, т.1 НПК е самостоятелно и проверката по него се свежда само до съответствието между приетите фактически констатации и направените въз основа на тях правни изводи. В случая, въззивната присъда не страда от недостатък в такава посока.
Ето защо, касационният състав намира, че материалния закон е приложен правилно, съобразно приетите за установени факти, които в настоящото производство не могат да бъдат променяни.
Съответствието между факти и право е налице и искането в протеста за отмяна на атакуваната присъда не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения ВКС намери, че релевираното в касационния протест основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е налице, поради което атакуваният съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, трето н.о.,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 5031 от 07.11.2018год., постановена по внохд № 224/2018год. по описа на Окръжен съд-Благоевград, в частта, с която подсъдимият К. И. А. е признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадения касационен протест в частта по направеното искане за цялостна отмяна на атакуваният съдебен акт постановен по внохд № 224/2018год. на Благоевградския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: