Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 16.03.2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 925 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. П. против решение № ІІ-57/19.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 397/2009 г. от Окръжен съд – Бургас. Ответникът [фирма] оспорва жалбата с писмен отговор,а от останалите ответници „Б. – х.” оспорва жалбата чрез своя процесуален представител, в открито съдебно заседание. Касационното обжалване е допуснато с определение на състава № 087/01.11.2011 г. Правният въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, относно обхвата и приложното поле на косвения съдебен контрол и може ли същия да се разпростре върху влезли в сила съдебни решения, в частност решенията на административния съд, досежно наличието на предпоставките за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. От значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона е тълкуването на разпоредбата на чл.297 от ГПК, тъй като по този въпрос, както и по въпроса относно съотношението между разпоредбата на чл.302 от ГПК и разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК липсва задължителна съдебна практика, поради което касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По отговора на правния въпрос, съдът приема следното: Решението на административния съд е задължително за страните в административното производство, с оглед разпоредбата на чл.177, ал.1 от АПК. Разпоредбата на чл.297 от ГПК постановява зачитане на влязлото в сила решение от всички съдилища в Република България, но по отношение на решенията на административен съд, постановени по административноправен спор, ГПК, в чл.302 постановява, че решението на административния съд е задължително за гражданския съд относно това, дали административният акт е валиден и законосъобразен. Когато в гражданскоправен спор се обсъжда решение на административен съд в частта относно настъпилите гражданскоправни последици, съгласно цитираните по-горе разпоредби на АПК и ГПК, решението на административния съд следва да се зачете, но по отношение на силата, която процесуалните закони му придават между страните по административният спор, разрешен с това решение, както и относно валидността и законосъобразността на административният акт, обжалван в административното производство. Трети лица, извън лицата по административното правоотношение, не са страни в административното производство и константна е практиката на ВАС, че те на могат както да обжалват административен акт, по който те не са страна, така и да участвуват в административно производство по неговото обжалване. Именно с цел защита права на трети лица, които не са страна в административното производство, в Общите правила на ГПК е предвидено изключение от определената като задължителна сила на решението на административен съд по административноправен спор по отношение на законосъобразността на административния акт. В разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Последното следва да се тълкува, че страната, която не е била в страна в производството по обжалването на административния акт може да иска и съдът е длъжен да се произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд, издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това оспорване. Произнасянето на граждански съд по законосъобразността както на административен акт, така и на съдебно решение, влязло в сила, постановено от административен съд по административноправен спор, е допустимо в този случай, като съдът е длъжен да осъществи косвен контрол за законосъобразност, тъй като тази възможност е допустима, предвид разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК. В конкретната хипотеза, при която е допуснато касационното обжалване, тогава, когато се касае за административен акт, признаващ права по реда на ЗОСОИ, косвения контрол за законосъобразност е допустимо да се разпростре единствено по отношение на метериалноправните предпоставки за дължимостта на това обезщетяване, но не и по отношение на административния акт, с който се определя начина на това обезщетяване – с реална собственост или с акции, облигации или друг предвиден в закона начин. Не е допустимо да се упражнява косвен съдебен контрол върху административен акт, с който се определя начин на обезщетяване по реда на ЗОСОИ. По касационна жалба на Т. И. П., съдът приема следното: Производството пред въззивната инстанция е разгледано, след отмяната на решение на въззивния съд от ВКС и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото касационно обжалване, касационните основания за неговото обжалване следва да са свързани само с нарушения, допуснати при новото разглеждане от въззивната инстанция, съгласно разпоредбата на чл.295, ал.1 от ГПК. Предявения иск е с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС – за разпределение на ползуване на съсобствен имот, като ответниците са направили възражения за липса на възникнала съсобственост между ищцата и ответниците, което е преюдициален спор и съдът правилно и законосъобразно го е разгледал. Неправилно е решението на въззивния съд в частта, с която той не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение на административния съд, както и заповедта на О. у. с които на Т. И. П. и С. И. К. се признават по 11,085 % ид.ч. от правото на собственост върху процесната сграда. Налице е съсобственост по отношение на цялата сграда и доколкото по делото липсват данни /както и твърдения в тази насока/ за постигнато съгласие от мнозинството на съсобствениците по отношение на ползуването на съсобствената сграда, то предявения иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС е основателен. На основание чл.295, ал.1, изр.второ от ГПК, настоящият състав на касационната инстанция следва да постанови решение по същество на спора, след отмяната на решението на въззивния съд, предвид неговата неправилност по съображения, изложени по-горе. Разпределението на ползуването следва да се извърши, като се съобразят в най-голяма степен правата на съсобствениците и доколкото в заключението на вещото лице инж.З. Ч. А., прието в открито съдебно заседание, проведено на 01.02.2011 г., намиращо се на л.517 от гр.д.№ 397/2009 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е отчетено притежававането на по 11,085 % ид.ч. от двете съсобственички Т. И. П. и С. И. К., както и реалното ползуване от останалите страни на реални обекти в сградата, като доколкото разпределението е предвидено и съобразено с това реално ползуване, то следва да се разпредели ползуването по заключението на вещото лице. В дял за реално ползуване на Т. Й. следва да се предостави дял 6 по вариант ІІІ от заключението на вещото лице, а в дял на С. К. дял 5 по вариант ІІІ от същото заключение, като останалите съсобственици ползуват помещенията така, както е по скицата на вещото лице, отразяваща разпределението по вариант ІІІ. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ІІ-57/19.05.2011 г., постановено по гр.д.№ 397/2009 г. от Окръжен съд – Бургас, като вместо него постановява: РАЗПРЕДЕЛЯ реалното ползуване на административна сграда, находяща се в [населено място], състояща се от партерен и четири етажа, изградена в УПИ *, кв.10, по плана на [населено място], [улица] за която сграда е отреден имот пл.№ * по заключението на вещото лице инж.З. Ч. А., прието в открито съдебно заседание, проведено на 01.02.2011 г., намиращо се на л.517 от гр.д.№ 397/2009 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като в дял за реално ползуване на Т. Й. се предоставя дял 6 по вариант ІІІ от заключението на вещото лице, а в дял за реално ползуване на С. К. дял 5 по вариант ІІІ от същото заключение, като ползуването на останалите помещения се осъществява по начин, отразен в скицата на вещото лице, отразяваща разпределението по вариант ІІІ, която да се счита неразделна част от настоящото решение. Решението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2. Особено мнение на съдия Велислав Павков Предвидения в разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове е по отношение на всички административни актове, постановени административното производство и по обжалването им. В конкретната хипотеза на поставения правен въпрос, отделянето на административните актове, с които се определя обезщетението по ЗОСОИ от тези, които подлежат на косвен съдебен контрол за законосъобразност, считам, че не намира опора в закона и противоречи на гарантираното на третите лица, чиито права са засегнати от тези административни актове, право на защита. Това тяхно право на защита се гарантира именно по реда на предвидения в процесуалния закон косвен контрол за законосъобразност. Правата на третите лица, в конкретната хипотеза на поставения правен въпрос, се засягат именно от административния акт, респ. от съдебния акт, постановен по реда на неговото обжалване, с който се определя начина на обезщетяването – с реална собственост в конкретния случай. В тази насока е и съображението, че при оспорване изобщо на правото на обезщетяване – например с парично обезщетение, налице ли е правен интерес от страна на третите лица, да оспорват законосъобразността на този акт, предвид липсата на материалноправни предпоставки за това. Правата на третите лица, в случаите на издаден административен акт за обезщетяване по ЗОСОИ, се засягат винаги от начина на това обезщетяване и в този смисъл, тяхното право на защита е гарантирано единствено и само от предвидената процесуална възможност за оспорване на законосъобразността на издадения административен акт по пътя на косвения съдебен контрол за законосъобразност. В случаите, когато обезщетяването е с реална собственост, за третите лица, с които се създава съсобственост, при тяхното право на собственост, гарантирано и от разпоредбите на ЗППДОП, не съществува друга правна възможност за защита от нарушаването на това право на собственост с издадения административен акт, освен по реда на косвения съдебен контрол за законосъобразност, тъй като те не са страна в административното производство и не разполагат с процесуална възможност за обжалване на акта по реда на З.. Постоянна е практиката на ВАС, че обжалването на административен акт от трети лица е недопустимо, именно по съображения, че същите разполагат с друга процесуална възможност за защита на нарушени от акта права – реда за косвен съдебен контрол за законосъобразност, осъществяван от гражданските съдилища, в общия исков процес. В конкретния случай, считам, че неправилно се лишават от право на защита третите лица, ответници по предявения иск, по отношение на които с административния акт, респ. с постановените по реда на неговото обжалване съдебни решения, се ограничава правото на собственост и се въвежда една нежелана от тях съсобственост в сграда, която те притежават правото на собственост, придобито по реда на ЗППДОП. Именно предвид разпоредбите на пар.6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ ищцата е имала право на обезщетение единствено с акции и дялове от приватизираните търговски дружества, но не и с реална собственост в сградата. Избраният от ищцата път на защита и на претендиране на реална собственост в процесната сграда, въпреки наличието на открита процедура / по отношение на част от дружествата ответници/ и завършена процедура /по отношение на друга част от дружествата ответници/ по приватизация, не следва да рефлектира върху придобитото право на собственост от тези търговски дружества, чиито права са гарантирани от способа им на придобиване на това право на собственост, предвид разпоредбите на ЗППДОП, ограничаващи претенциите на трети лица / в случая собственик, основаващ претенциите си на реституционни закони/ както по отношение на вида на обезщетяването, така и във времето. Публичността на процедурите по приватизация и разпоредбите на закона са гаранция за придобитото право на собственост по реда на ЗППДОП, като избрания път за реализирането на правата по ЗОСОИ от страна на ищцата не следва да се отразява на правата на третите лица, придобили право на собственост по реда на ЗППДОП.