2 Р Е Ш Е Н И Е № 329 гр. София, 04.11. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 108 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. [населено място] б., Козлодуйско срещу решение № 480/02.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 615/2012 г. на Врачанския окръжен съд. Въззивното решението е обжалвано в частта, с която, като е потвърдено решение № 114/15.06.2012 г. по гр. дело № 142/2012 г. на Козлодуйския районен съд, са уважени предявените от К. И. К. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 17/30.11.2011 г. на кмета на кметството-жалбоподател, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик и шофьор” при кметството-жалбоподател и последното е осъдено да заплати на ищеца сумата 2 117.46 лв. – обезщетение за времето 01.12.2011 г. – 01.06.2012 г., през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2012 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноски и държавни такси по делото. За да уважи предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращение в щата, но от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин да е налице реално съкращение на длъжността на ищеца по щата на ответното кметство. В тази връзка е посочено, че по делото е представено щатно разписание, в сила към 01.01.2011 г. – според отразеното в него, и в сила към 31.12.2011 г. – според съпроводителното писмо до съда, както и заповед № 8/21.11.2011 г. на кмета, като въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че с тази заповед не се прави съкращение в щата по законоустановения за това ред, а се изразява само намерение за такова съкращение, за което липсват доказателства, че е приведено в изпълнение. Прието е и че дори с тази заповед да е извършено съкращаване на щата, считано от 01.12.2011 г., както е посочено в нея, то заповедта за уволнението на ищеца се явява незаконосъобразна, тъй като е издадена и е връчена на ищеца на 30.11.2011 г., към който момент фактът на евентуално съкращение не е бил настъпил. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на уволнението, и поради липса на компетентност на кмета, свързана с определяне структурата и щатната численост на персонала на ответното кметство, предвид разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗМСМА. Въззивният съд е приел и че по категоричен начин е установено от събраните доказателства (без да посочи кои са те), че след уволнението, през исковия период ищецът не е работил по друго трудово правоотношение. С оглед това, окръжният съд е намерил, че ответникът-работодател следва да му заплати обезщетение за този период, но за не повече от шест месеца. В тази връзка са приети за неоснователни доводите на жалбоподателя, че от това обезщетение на ищеца следва да се приспадне полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност, като въззивният съд е изложил съображения, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е дължимо, ако работникът е останал незает след уволнението по трудово правоотношение, както и че няма значение заетостта през това време на друго основание, или получаването на обезщетения на други основания. В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Като неправилни се сочат изводите на въззивния съд, че не е налице съкращение в щата, както и че ако такова е налице, то заповедта за уволнение е издадена и е връчена на ищеца преди него. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че със заповед № 8/21.11.2011 г. на кмета длъжността на ищеца е съкратена, считано от 01.12.2012 г., и че именно, считано от същата дата, ищецът е освободен (уволнен) от тази длъжност с процесната заповед № 17/30.11.2011 г. Излага се и оплакване, че в нарушение на чл. 225, ал. 1 от КТ въззивният съд е уважил иска за обезщетение. Жалбоподателят намира за недостатъчни доказателства в тази връзка, представените по делото трудова книжка и регистрация в бюрото по труда на ищеца. Поддържа и че окръжният съд не е взел предвид представените доказателства, че ищецът е получавал и обезщетение поради заболяване, като счита за недопустимо получаването на две обезщетения за един и същи период. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски за трите съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ищецът К. И. К. не е подал отговор на жалбата в срока за това, като я оспорва в откритото съдебното заседание и излага съображения за неоснователност на същата. Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. С определение № 576/07.05.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение – в обжалваната му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по следните правни въпроси по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и чл. 225, ал. 1 от КТ, а именно: 1) налице ли е съкращаване на щата, когато е издадена изрична заповед на работодателя за това; 2) достатъчни ли са само регистрацията в бюрото по труда и отбелязванията в трудовата книжка, или е необходимо представянето и на други доказателства, за да се приеме, че ищецът е останал без работа след уволнението; и 3) следва ли от обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ да се приспадне обезщетението, получено от ищеца поради заболяване (временна неработоспособност) през същия период. Поради наличие на противоречива практика на ВКС по втория правен въпрос, производството по настоящото дело е било спряно до постановяването на тълкувателно решение (ТР) № 6/2013 г. от 15.07.2014 г. на ОСГК на ВКС, като към настоящия момент е налице задължителна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК и по останалите два правни въпроса. В решение № 306/09.10.2013 г. по гр. дело № 1851/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е възприето следното разрешение на първия правен въпрос: Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата. Изготвянето на щатно разписание въз основа на взетото решение за промяна в щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението. Потестативното право да прекрати трудовия договор извънсъдебно с едностранно волеизявление възниква след вземане на решението за съкращаване на щатната бройка за длъжността, поради което, след изпълнение на въведените в КТ изисквания (предварителната закрила по чл. 333 от КТ или провеждане на подбор по чл. 329 от КТ), работодателят упражнява правото да прекрати трудовия договор законно. В същото решение е прието и че заповедта на работодателя, с която се закрива щатна бройка за съответната длъжност, е доказателство, което установява по несъмнен начин, че преди извършване на уволнението, работодателят е волеизявил съкращаване на щата, с което факта на извършено съкращаване е доказан. Прието е и че, дали въз основа на решението на работодателя са били изготвени щатни разписания и доколко те са отразили точно промените в щата, е без правно значение за законността на уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, извършено след валидно взето решение за съкращаване на щатната бройка, взето от компетентния за това орган. В същия смисъл е и решение № 296/27.06.2012 г. по гр. дело № 1712/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В ТР № 6/2013 г. от 15.07.2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ доказателствената тежест да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, е на ищеца. В мотивите към тълкувателното решение е разяснено и следното, което дава разрешение на втория поставен по настоящото дело правен въпрос, а именно: Фактът на безработица може да бъде доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл. 1, ал. 2 от Н.. Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 от КТ за регистриране в тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово правоотношение. В същия смисъл са и решение № 517/08.07.2010 г. по гр. дело № 335/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 132/11.03.2011 г. по гр. дело № 1513/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 272/31.05.2011 г. по гр. дело № 30/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. В решение № 201/25.09.2013 г. по гр. дело № 68/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е възприето следното разрешение на третия поставен по настоящото дело правен въпрос: В случаите, когато работникът в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност, за времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало, той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и вредите, като за този период, в който е временно неработоспособен, работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, а не на трудово възнаграждение, респ. – и на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. В същия смисъл е и решение № 323/28.06.2011 г. по гр. дело № 784/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Настоящият съдебен състав на ІV-то гр. отд. на ВКС изцяло споделя цитираната по-горе задължителна практика на ВКС и по трите правни въпроса. Предвид така възприетите разрешения на поставените по делото правни въпроси по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 и чл. 225, ал. 1 от КТ, при извършената проверка правилността на обжалваната част от въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: Неправилен – в нарушение на материалния закон е изводът на окръжния съд, че със заповед № 8/21.11.2011 г. на кмета на ответното кметство не било извъшено съкращение в щата по законоустановения за това ред, а се изразявало само намерение за такова съкращение. Тази заповед съдържа волеизявление от страна на работодателя за извършване на промени в щатното разписание, считано от 01.12.2011 г., а именно – за закриване (съкращаване) на процесната длъжност „водопроводчик-шофьор” – една щатна бройка, заемана от ищеца, съгласно представеното по делото щатно разписание, в сила към 01.01.2011 г. Съгласно възприетото по-горе разрешение на първия поставен по делото правен въпрос, тази заповед на кмета е достатъчна, за да се приеме, че длъжността на ищеца е съкратена, считано от 01.12.2011 г., независимо от това, че по делото не е представено щатно разписание, действало след тази дата, в което технически да е отразено волеизявлението за съкращаването, обективирано в заповедта. Неправилен – също в нарушение на материалния закон е и алтернативният извод на въззивния съд, – че дори с тази заповед да е извършено съкращаване на щата, считано от 01.12.2011 г., то процесната заповед № 17/30.11.2011 г. на кмета за уволнението на ищеца се явявала незаконосъобразна, тъй като е издадена и е връчена на ищеца на 30.11.2011 г., към който момент фактът на съкращението не бил настъпил. Видно от съдържанието на процесната заповед № 17/30.11.2011 г., трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване на щата, считано именно от 01.12.2011 г. При това съдържание на процесната заповед за уволнение, тя попада в изрично уредената хипотеза на чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ, а именно – в случая работодателят не е спазил пълния едномесечен срок (а е спазил само един от него) на писменото предизвестие № 1/29.11.2011 г. (с изх. № 182/29.11.2011 г.), за което – от съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по делото – е установено, че е връчено на ищеца заедно с процесната заповед в 8.30 ч. на 30.11.2011 г. – при отказ от страна на ищеца да ги получи и да се подпише за това. При тези обстоятелства по делото, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ трудовото правоотношение между страните е било прекратено, не в този ден на връчването на предизвестието и на процесната заповед за уволнение, а – на следващия ден 01.12.2011 г., когато вече е настъпил и обективният факт на съкращаването на процесната длъжност, заемана от ищеца, съгласно обсъдената по-горе заповед № 8/21.11.2011 г. (в смисъла на изложеното е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 413/17.08.2010 г. по гр. дело № 1804/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). Неправилно – в нарушение на материалния закон окръжният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и поради липса на компетентност на кмета, свързана с определяне структурата и щатната численост на персонала на ответното кметство, предвид разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗМСМА. Съгласно чл. 21, т. 2 от ЗМСМА, общинският съвет, по предложение на кмета на общината, одобрява общата численост и структурата на общинската администрация в общината, района и кметството – основните отдели и принадлежащите им сектори в тях, както и средствата за работна заплата в глобалния им размер. В рамките на утвърдените структура и бюджет, кметът на кметството, който съгласно чл. 46, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА организира изпълнението на актовете на общинския съвет и на кмета на общината, отнасящи се до територията и гражданите на кметството, утвърждава щатното разписание – длъжностите и съответните щатни бройки за работниците и служителите от общинската администрация в кметството, които подпомагат неговата дейност, в съответствие с утвърдената от общинския съвет, численост и структура. Така утвърденото от кмета на кметството щатно разписание, изготвено в рамките на утвърдената от общинския съвет структура и бюджет, е основание за привеждане числеността на персонала в съответствие с действащия щат, както и основание за назначаване и за прекратяване от кмета на кмеството на трудовите договори с работниците и служителите, които подпомагат неговата дейност, въз основа на правомощията му по чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗМСМА (в този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 62/14.02.2012 г. по гр. дело № 527/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 284/21.07.2010 г. по гр. дело № 378/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). Основателни са и оплакванията в касационната жалба, че в нарушение на чл. 225, ал. 1 от КТ и без да обсъди събрани по делото доказателства, въззивният съд е уважил иска за обезщетение за оставане без работа на ищеца. Напълно немотивирано – без да обсъди никое от събраните в тази връзка доказателства по делото, окръжният съд е приел, че по категоричен начин е установено, че след уволнението, през исковия период ищецът не е работил по друго трудово правоотношение. Предвид възприетото по-горе разрешение на третия поставен по делото правен въпрос, неправилно – в нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че от обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ на ищеца следва да се приспадне полученото от него от НОИ обезщетение за временна неработоспособност. Също в нарушение на материалния закон са и съображенията в обжалваното въззивно решение, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е дължимо, ако работникът е останал незает след уволнението по трудово правоотношение, като нямали значение заетостта през това време на друго основание, или получаването на обезщетения на други основания. В нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е обсъдил и събраните пред него доказателства относно получените от ищеца през процесния шестмесечен период, обезщетения за временна неработоспособност. Тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 292, ал. 2 от ГПК въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част и спора да се реши по същество от състава на ВКС, като се разгледат доводите на ищеца за незаконосъобразност на уволнението му, въведени по делото с исковата молба. По изложените по-горе съображения – относно разрешаването на поставените по делото правни въпроси и при проверката на правилността на обжалваната част от въззивното решение, неоснователни са доводите на ищеца за незаконосъобразност на уволнението му, поради това, че съкращаването в щата на заеманата от него процесна длъжност „водопроводчик-шофьор” било фиктивно, тъй като към момента на издаването на процесната заповед за уволнението му и към момента на последното не било утвърдено по съответния ред и не било влязло в сила ново щатно разписание; поради това, че кметът на ответното кметство нямал правомощия да извършва промени в щатното разписание на служителите към кметството; и поради това, че предизвестието за уволнението на ищеца е с дата 29.11.2011 г., а процесната заповед за уволнението е от 30.11.2011 г. С твърденията си в исковата молба, че уволнението му било извършено по време, в което той бил „в болничен” (в отпуск поради временна неработоспособност), ищецът се позовава и на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Този довод на ищеца също е неоснователен. Както вече беше посочено, от съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по делото е установено, че писменото предизвестие № 1/29.11.2011 г. (с изх. № 182/29.11.2011 г.) и процесната заповед № 17/30.11.2011 г. за уволнението на ищеца са му връчени след явяването му на работа, в 8.30 ч. на 30.11.2011 г. – при отказ от негова страна да ги получи и да се подпише за това. Също от съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства по делото е установено и че едва след така извършеното връчване, ищецът е отишъл на преглед при личния си лекар, където му е бил издаден болничен лист, който е бил анулиран същия ден, а след това му е издаден и втори болничен лист с друга диагноза. При така установените обстоятелства, следва че отпускът поради временна неработоспособност е бил разрешен на ищеца от здравните органи и той е започнал да го ползва едва след момента на връчването на процесната заповед за уволнение, поради което ищецът не се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ – съгласно същата разпоредба и съгласно изричната разпоредба на чл. 333, ал. 7 от КТ (в същия смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 63/31.03.2011 г. по гр. дело № 1728/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). Други доводи за незаконосъобразност на уволнението, ищецът не е навел с исковата си молба по делото. Предвид изложеното, предявеният по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца като незаконосъобразно, е неоснователен и следва да се отхвърли. Изцяло обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на ищеца на процесната длъжност „водопроводчик-шофьор” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, също се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Предвид крайния изход на делото – отхвърлянето на всички предявени по него искове (включително на този по чл. 222, ал. 1 от КТ – с необжалваната и влязла в сила част на въззивното решение), на ищеца не се дължат и не следва да се присъждат, претендираните от него разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното кметство, претендираните от последното разноски за заплатени държавни такси (общо 194.70 лв.) и за заплатени адвокатски възнаграждения (общо 300 лв.) във въззивното и касационното производства, както и за юрисконсултско възнаграждение (в размер 402.93 лв. – минималното адвокатско възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ на ВАдвС) в първоинстанционното производство по делото, или – общо сумата 897.63 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 480/02.11.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 615/2012 г. на Врачансия окръжен съд – в обжалваната част, с която са уважени предявените по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и относно разноските и държавните такси по делото; и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. К. срещу К. [населено място] б., Козлодуйско, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 17/30.11.2011 г. на кмета на ответното кметство, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик-шофьор” при ответното кметство и за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата 2 117.46 лв. – обезщетение за времето 01.12.2011 г. – 01.06.2012 г., през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2012 г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА К. И. К. да заплати на К. [населено място] б., Козлодуйско сумата 897.63 лв. (осемстотин деветдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.