3 Р Е Ш Е Н И Е № 151 София 06.07.2018г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Ванюша Стоилова ..................................изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 260/18 год.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Образувано е по молба на А. П. Г. чрез адв.М. З. за отмяна на влязло в сила решение от 13.07.17г., постановено по гр.дело № 79111/15г.на Софийски районен съд, 36 състав, с което е осъден да заплати на В. А. Ч. по иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.с чл.232 ал.2 пр.1 ЗЗД сумата от 790 лв, представляваща наемна цена за периода от м.юли 2014г. – м.септември 2014г.по договор за наем от 10.05.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска – 17.12.15г.до окончателното изплащане. Молителят се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, като твърди,че е бил лишен от възможността да участва в процеса, като неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.47 ал.1 ГПК и му е определил служебен защитник. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. Ответницата по молбата В. А. Ч. чрез пълномощника си адв.В. Д. счита,че е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. С определение № 23 от 26.01.16г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал до разглеждане молбата за отмяна в открито съдебно заседание, като е счел, че е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.5 ГПК. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение намира,че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл.303 ал.1 т.5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.Разпоредбата визира случаите, когато страната е била лишена от възможност лично или чрез пълномощник да вземе фактическо участие в разглеждането на делото и е едно от проявленията на принципа за обезпечаване участието на страните в гражданския процес. От данните по делото се установява,че ответникът А. Г. е бил търсен на адреса,посочен в исковата молба,но не е намерен. Адресираното до него съобщение с приложен препис от исковата молба е върнато на 11.04.16г.в цялост със забележка,че не живее на адреса по данни на собственика на имота и домоуправителя на входа.На 13.06.16г. връчителят е залепил уведомление по чл.47 ГПК на вратата на входа, поради затруднен достъп до апартамента.Посочено е, че адресът е посетен на 9.05.16г., на 30.05.16г. и на 13.06.16г.в различно часово време,при което лицето не е открито, нито друго лице,което да е съгласно да получи книжата.Тъй като ответникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата, съдът е приложил разпоредбата на чл.47 ал.5 ГПК и му е предоставил правна помощ на разноски на ищцата.С определение от 29.09.16 на СРС адв.М. П. е назначена за особен представител на А. Г. и го е представлявала в процеса,в т.ч.и в съдебното заседание на 21.06.17г.На същата е връчен препис от постановеното решение на 24.07.17г. От показанията на разпитаната в проведеното на 5.06.18г. съдебно заседание пред ВКС свидетелка С. Й. се установява,че същата е племенница на молителя, който е регистриран на нейния адрес /посочения в исковата молба/ за кореспонденция.Твърди,че на датите, цитирани в призовките, не е била на адреса, не е получавала документи и не е заявявала, че вуйчо й не живее на този адрес.Не е виждала залепени уведомления на вратата на апартамента или на входа.Установява,че на същия адрес живее и майка й,която също не е приемала никакви съобщения.Входът се заключва и до апартамента може да се стигне,само ако някой съсед отвори входната врата.Домоуправител на входа е външна фирма,чийто офис е на друг адрес. Разпитан в качеството на свидетел, връчителят Л. Б. твърди, че живее в същия квартал и познава св.С. Й.,майка й и баща й.Достъпът до апартамента бил затруднен,тъй като входната врата се заключва,а пощенските кутии са изпочупени,поради което залепил уведомлението на входната врата.Сведението,че молителят не живее на адреса получил от бащата на св.Й. и домоуправителя – фирма ”Вход мениджър”,тъй като при едно от посещенията му имало събрание на входа.Заявява,че отразените посещения в призовката са толкова,колкото са посочени. При тези данни по делото настоящият състав намира,че не са налице основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.Установено е,че връчителят е посещавал адреса на молителя, на който е регистриран,както и че той не живее там.Страната е била представлявана в процеса от служебен защитник.Спазена е процедурата по чл.47 ГПК при назначаването му. Ето защо в случая следва да се приеме,че не са налице сочените нарушения на съдопроизводствените правила,обезпечаващи участието на молителя в производството. След като не са налице основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК молбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. По изложените съображения,Върховният касационен съд,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. П. Г. за отмяна на влязло в сила решение от 13.07.17г., постановено по гр.дело № 79111/15г.на Софийски районен съд, 36 състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: