Р Е Ш Е Н И Е № 391 София , 13.01.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №201 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България и Апелативна прокуратура-София, участваща по делото на основание чл.10, ал.1 ЗОДОВ, против решението от 16.11.2010г., постановено по гр.д.№639/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 23.06.2010г. по гр.д.№1081/2009г. на Софийски окръжен съд за уважаване на предявения от И. Я. Я. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ за сумата 25 000лв., ведно със законната лихва от 24.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Касационното обжалване е допуснато с определение №939 от 27.07.2011г. на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. По поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о. и др. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът И. Я. Я. оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на И. Я. Я. на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 ЗОДОВ сумата 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, за което наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, както и от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение по същото наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата. Установено е, че срещу И. Я. Я. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.2,т.1 и 2, във вр. с ал.1, изр.1,хип.1, пр.3,6 и 7 НК. С постановление за частично прекратяване на наказателно производство по пр. 707/2004 г. на СОП , сл.д. № 75/2004г. на СОС от 26.10.2005г. е прекратено наказателното производство по обвинението срещу И. Я. на основание чл.237, ал.1, т.2 от НПК – поради недоказаност. Наказателното преследване срещу лицето е продължило около една година и пет месеца. По отношение на него е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от три месеца - от 28.05.2004 г. до 30.08.2004 г., след което мярката е изменена в „домашен адрест” за период от единадесет месеца. За да уважи иска за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв. въззивният съд е приел, че в този размер е справедливото обезщетение от незаконно обвинение в тежко умишлено престъпление, за което наказателното производство срещу ищеца е продължило около година и пет месеца и за около три месеца му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена в „домашен арест” за период за около единадесет месеца и взетата мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България”. Съдът в настоящият състав намира, че присъденото обезщетение е завишено. Незаконно повдигнатото обвинение с оглед тежестта на престъплението, взетата мярка за неотклонение задържане под стража за период от около три месеца и домашен арест за период от около единадесет месеца, безспорно са се отразили негативно върху психиката на ищеца. В случая от показанията на разпитаната свидетелка, преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК наред с останалите доказателства относно продължителността на образуваното предварително производство за тежко умишлено престъпление, продължителността на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”, ограничаването на правата му във връзка с разследването предвид взетата мярка за неотклонение „домашен арест”, не се установява ищецът да е претърпял съществени терзания, психически преживявания от воденото срещу него наказателно преследване, да е уронен неговия престиж в обществото, да е преживял по-тежки страдания от принципното търпене на лишения и неудобства в резултат на налагане на мярка за неотклонение “задържане под стража”. Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 25 000лв. Неправилно при определяне размера на обезщетението е отдадено значение на обстоятелство, че е ограничено правото на лицето да напуска пределите на страната за периода на взета мярка за неотклонение „домашен арест”, а по отношение на последното ограничение не е отчетено, че от показанията на разпитаната свидетелка, преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед на останалите доказателства по делото, че не е установено от ищеца да са претърпени по-големи вреди от принципното търпене на неудобства от ограничаване правото за свободно придвижване. Това налага извод, че сумата от 6 000лв. справедливо ще репарира вредите, които ищецът е понесъл от незаконно повдигнатото обвинение, в което се включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, които са установени по делото. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в частта по иска за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 6 000лв. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила в частта, в която е присъдено обезщетение в размер на 6 000лв. и да се отмени в частта, с която е присъдено обезщетение за сумата над 6 000лв. до 25 000лв. и искът в тази част се отхвърли като неоснователен. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решението от 16.11.2010г., постановено по гр.д.№639/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 23.06.2010г. по гр.д.№1081/2009г. на Софийски окръжен съд за уважаване на предявения от И. Я. Я. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ до размер на сумата 6 000лв., ведно със законната лихва от 24.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и за присъждане на разноски до размер на 31,20лв.. ОТМЕНЯ решението от 16.11.2010г., постановено по гр.д.№639/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 23.06.2010г. по гр.д.№1081/2009г. на Софийски окръжен съд за уважаване на предявения от И. Я. Я. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ за размера над 6 000лв. до размер 25 000лв., ведно със законната лихва от 24.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата и за присъждане на разноски за разликата над 31,20лв. до 130лв. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Я. Я. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ за размера над 6 000лв. до размер 25 000лв., ведно със законната лихва от 24.09.2009г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: