2 Р Е Ш Е Н И Е № 209 гр. София, 02.05. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 768 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № І-22/23.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 38/2011 г. на Бургаския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 1650/16.11.2010 г. по гр. дело № 1765/2010 г. на Бургаския районен съд, са уважени предявените от К. И. С. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 15/15.01.2010 г. на управителя на дружеството-касатор; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавач консултант” при дружеството-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 670 лв. – обезщетение за оставането й без работа за срок от два месеца, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.03.2010 г. до окончателното й изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и направените разноски и държавната такса по делото. С определение № 50/16.01.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, по материалноправния въпрос: съществува ли изрично законово задължение по смисъла на чл. 193 от КТ работодателят да уведомява работника или служителя за открита дисциплинарна процедура срещу него; като е прието, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените и представени от касатора, решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 737/13.10.2009 г. по гр. дело № 3119/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 542/23.08.2010 г. по гр. дело № 1767/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 205/08.04.2004 г. по гр. дело № 1235/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 919/03.10.2008 г. по гр. дело № 392/2005 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., както и в противоречие с решение № 629/01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Сочи се като неправилен изводът на въззивния съд, че в нарушение на чл. 193 от КТ обясненията на ищцата от 15.01.2010 г. не са свързани с дисциплинарното производство срещу нея, а по-скоро са свързани с уреждане на имуществени отношения между страните. В тази връзка касаторът поддържа, че от тези обяснения е видно, че те са поискани за установените липси в обекта, като ищцата категорично заявила в обясненията, че е извършила кражба на злато на стойност около 10 000 лв., като се задължила в срок до 15.03.2010 г. да върне себестойността му. Излага се и становище, че с това касаторът-работодател е изпълнил задължението си да поиска от ищцата обяснения, последната ги е дала, а работодателят е преценил, че с оглед извършеното нарушение следва да й се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Изложеното в касационната жалба подробно се доразвива в писмени бележки, поддържа се и в съдебното заседание. Жалбоподателят претендира присъждане на направените от него разноски по делото. Ответницата по касационната жалба – ищцата К. И. С. не е подала отговор на жалбата в срока за това; не заявява становище по нея и в съдебното заседание на касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по изведения от касатора материалноправен въпрос – в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, намира следното: За да уважи предявените по делото искове, въззивният съд е приел за незаконосъобразна процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищцата, поради неспазване на изискването на чл. 193 от КТ, тъй като не били изискани обяснения от ищцата по повод извършени от нея нарушения на трудовата дисциплина и с оглед процедура по налагане на дисциплинарно наказание. В тази връзка са изложени мотиви, че налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” предполага извършване от страна на работодателя на сложна процедура, предвидена в КТ, а в случая ответникът-касатор не доказал наличие на такава процедура по налагане на дисциплинарно наказание; той извършил свое собствено вътрешно разследване по повод установена липса на стока в негов магазин, посредством технически средства – камера и полиграф. Въззивният съд е приел и че написаното от ищцата на 15.01.2010 г. съдържа признание за извършена кражба и твърдение за споразумение с работодателя за изплащане на сумата от 6 000 лв. на 3 вноски за срок от 2 месеца, но не ставало ясно, че от страна на работодателя е започната процедура по налагане на дисциплинарно наказание; от съдържанието на написаното от ищцата било видно, че целта на работодателя е постигане на признание за извършена кражба и възстановяване на установените липси на стока – тяхната парична равностойност, от страна на ищцата. Посочено е и че първата и единствена индикация, че се извършва процедура по налагане на дисциплинарно наказание е самата заповед за уволнение, връчена на ищцата на същата дата 15.01.2010 г., подписана само от един свидетел – счетоводителя на дружеството-работодател. Въззивният съд не е възприел тезата на последния, че написаното на 15.01.2010 г. от ищцата са дадени обяснения по повод открита процедура по налагане на дисциплинарно наказание и по повод нарушения на трудовата дисциплина, с оглед предстоящо налагане на дисциплинарно наказание. Окръжният съд е приел, че волята, обективирана в написаното, по-скоро е насочена към уреждане имуществени отношения между страните по повод констатираните липси на стока. Изложил е и мотиви, че съгласно практиката на ВКС, действително не е необходимо да бъде открита специална процедура за дисциплинарно производство и не е необходима и специална форма на дадените обяснения, но в процесния случай не можело да се приеме, че е налице обяснение по смисъла на чл. 193 от КТ. В посочените от касатора и в определението по чл. 288 от ГПК, решение № 919/03.10.2008 г. по гр. дело № 392/2005 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 205/08.04.2004 г. по гр. дело № 1235/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., са възприети различни разрешения на поставения от касатора по настоящото дело материалноправен въпрос, а именно: В първото от тези решения е прието, че не е нарушена императивната норма на чл. 193 от КТ, когато в стадия на установяване на нарушенията на трудовата дисциплина работодателят е приел обясненията на работника или служителя, поради което последният е знаел за дисциплинарното производство и не е поставен в нерегламентирана от закона изненада с оглед защитата му. Във второто от посочените решения е прието друго: Работодателят има задължение да изиска устни или писмени обяснения за нарушенията на работника или служителя, но в разпоредбите на чл. 193 от КТ, и изобщо в нормите на раздел ІІІ на глава ІХ от КТ, не е предвидено, че работникът трябва да бъде уведомен, че ще бъде наказан дисциплинарно. Решение за прилагане на чл. 188, т. 3 от КТ се взима от компетентния орган, въз основа на данните по случая и обясненията на работника или служителя по чл. 193 от КТ, като работодателят няма задължение да го уведомява, че се провежда дисциплинарно производство, защото КТ не регламентира подобно производство, в смисъл на процедура с отделни фази в хронологична последователност, а определя предпоставки, които трябва да се спазят преди издаване на заповедта. Горното противоречие между цитираните решения на въззивния съд и на ВКС, и колебанията в по-старата съдебна практика по поставения от касатора по настоящото дело материалноправен въпрос, са преодолени с посочените в определението по чл. 288 от ГПК: решение № 737/13.10.2009 г. по гр. дело № 3119/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 542/23.08.2010 г. по гр. дело № 1767/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 629/01.11.2010 г. по гр. дело № 279/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В тях е възприето разрешението, дадено с решение № 205/08.04.2004 г. по гр. дело № 1235/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, като в последните две посочени решения по чл. 290 от ГПК, то е доразвито: В КТ не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в ЗАдв, ЗННД, ЗЧСИ и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие или да наложи друго дисциплинарно наказание, не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Настоящият съдебен състав изцяло възприема, така формираната по реда на чл. 290 от ГПК практика, като създадена при точно тълкуване на разпоредбите на чл. 193 от КТ и останалите разпоредби от раздел ІІІ на глава ІХ от КТ. Предвид това, конкретно на изведения по делото материалноправен въпрос следва да се даде отговор, съобразно така установената практика на ВКС, а именно, – че при изискването и приемането на устните или писмените обяснения на работника или служителя по чл. 193 от КТ работодателят няма задължение да го уведомява за „открита дисциплинарна процедура срещу него”, тъй като такава процедура, като динамичен фактически състав – с отделни фази в хронологична последователност, не е предвидена и уредена в КТ. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, при извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира следното: Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на въззивния съд, че в нарушение на чл. 193 от КТ писмените обяснения на ищцата от 15.01.2010 г. не са свързани с дисциплинарното производство срещу нея, а с уреждане на имуществени отношения между страните. Неправилни – в нарушение на материалния закон, и в противоречие с цитираната по-горе практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, са и съображенията в тази връзка на въззивния съд, че налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” предполагало извършване от страна на работодателя на сложна процедура, предвидена в КТ, като в случая ответникът-касатор не доказал наличие на такава процедура по налагане на дисциплинарно наказание. От доказателствата (показанията на свидетелите Л. Х. С. и С. Н. И.) по делото е установено, че писмените обяснения са поискани и дадени от ищцата, преди да й бъде връчена на същата дата 15.01.2010 г. заповедта за дисциплинарното й уволнение, при отказ от нейна страна да я получи (което е удостоверено и върху самата заповед). С оглед на това, основателен е и доводът на дружеството-касатор, че от негова страна е изпълнено задължението по чл. 193 от КТ да поиска от ищцата обяснения, последната ги е дала, а работодателят е преценил, че с оглед извършеното нарушение следва да й се наложи най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Тъй като допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон не налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, обжалваното въззивно решение следва да бъде касирано, като трудовият спор следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото. Видно от процесната заповед № 15/15.01.2010 г. на управителя на дружеството-касатор, дисциплинарното наказания „уволнение” е наложено на ищцата за това, че при установени с протоколи за извършена инвентаризация на обект магазин в „Триа сити център”, липси на 235.47 грама златни изделия, от преглед на запис от 11.12.2009 г., извършен с видеокамера, монтирана в обекта, е установено, че в 14.27 часа ищцата, заемаща длъжността „продавач-консултант”, изважда златни накити от касата на обекта и ги прибира в дрехите си. Това деяние на ищцата е квалифицирано в заповедта като нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 от КТ; посочено е и че управителят на ответното дружество е приела писмените обяснения на ищцата и е оценила събраните доказателства. Така изложените мотиви в заповедта за уволнение са напълно съобразени с императивните изисквания на чл. 195, ал. 1 от КТ за посочване на нарушителя, нарушението и времето на извършването му, както и на наказанието и на законния текст, въз основа на който то е наложено. С оглед на това, доводите на ищцата за нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ са неоснователни. По съображенията, изложени по-горе относно разрешаването на поставения по делото материалноправен въпрос, неоснователни са и доводите на ищцата за нарушение на чл. 193, ал. 1 от КТ и че заповедта за уволнение не й била връчена на датата на издаването й след удостоверяване на отказ за получаването й. В писмените си обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ ищцата изрично признава, че е извършила дисциплинарното нарушение, за което след това е уволнена, а именно, – че е „откраднала злато” на стойност около 10 000 лв., собственост на дружеството-касатор; като е поела и задължението да възстанови сумата по доставни цени – в размер 6 000 лв., на три вноски, в срок от два месеца. Неоснователен е доводът на ищцата, че това нейно изявление било опорочено и документът бил с невярно съдържание, тъй като бил написан под диктовката на управителя на ответното дружество А. М. и бил подписан от ищцата в състояние на стрес, под заплаха, че ако не подпише такъв документ, с резултатите от извършеното полиграфско изследване ще бъде изпратена направо в затвора в [населено място]. Тези твърдения на ищцата се опровергават от подробните показания на разпитания по делото свидетел-очевидец Л. С.. Последният е бил нает от касатора да извърши полиграфското изследване на три негови служителки (с тяхно изрично писмено съгласие), при което изследване – според показанията на свидетеля, единствено отговорите на ищцата попадали „в скалата на лъжата”. Свидетелят сочи и че след изследването е бил проведен разговор между него, ищцата, управителя на ответното дружество А. М. и съпруга на последната, на който разговор били обсъдени резултатите от изследването и било постигнато споразумението ищцата да възстанови стойността на липсващите вещи – около 6 000 лв. по цени на едро, въпреки че сумата била около 10 000 лв. Преди това, в разговора между четиримата са били обсъдени два варианта: или ищцата да си признае и да се постигне „вътрешно” споразумение, или документите от изследването да бъдат изпратени в полицията. Ищцата първоначално отричала и се колебаела, като управителят на дружеството и съпругът на същата дали на ищцата 5-10 минути да си помисли и излезли от стаята. Свидетелят останал насаме с ищцата, която му заявила, че ще подпише „декларацията” (обясненията), което изненадало свидетеля (предвид първоначалното й отричане). Свидетелят извикал управителя и съпруга й, и тогава вече се провел разговорът за оформянето на документа, споразумяването за цената и подписването, което ищцата извършила в присъствието на свидетеля. Свидетелят С. дава и показания, че е гледал записа от охранителната видеокамера в магазина, на който се виждало, че ищцата отваря касата, бърка в нея, като че ли взима нещо от там, държи го в юмрука си и го прибира. Признанието в писмените обяснения на ищцата, че е извършила дисциплинарното нарушение, за което след това е уволнена, кореспондира и със свидетелските показания на разпитаната по делото Р. И. М.. Последната, заедно с още три нейни колежки, е работела в същия магазин за бижута на ответното дружество, а ищцата е работела в друг негов магазин – за бельо, също находящ се в „Триа сити център”. При създадената от работодателя организация на работа в почивните дни, когато в магазина за бижута е работела само една продавачка, за да излезе тя в почивка от 30-40 минути, ищцата е идвала от другия магазин да я замести. При връщания от такива почивки, свидетелката е заварвала ищцата да разглежда бижутата в сейфа. Свидетелката сочи и че ищцата проявявала интерес към бижутата, особено златните; идвала с удоволствие да сменя колежките си; имала навика, когато дойде да си слага бижутата, „да се кичи”; ищцата отваряла безпричинно сейфа и в присъствието на свидетелката. От съвкупната преценка на писмените обяснения на ищцата с тези показания на свидетелите С. и М., които сочат непосредствено възприетите от тях обстоятелства, следва и изводът, че ищцата е извършила дисциплинарното нарушение, което изричното е признала в обясненията си, и за което е уволнена. С оглед на това, неоснователни са и доводите й, поддържани по делото, че тя не била извършила процесното нарушение, като изтъква, че дори не е работела на длъжност в магазина за бижута, а в другия магазин на работодателя. Наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е съобразено и с тежестта на извършеното от нея дисциплинарно нарушение. От гореизложеното следва, че предявените от ищцата по делото искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, са неоснователни. С оглед на това, на основание чл. 293, ал. 2, предл. 1 от ГПК – предвид допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон, обжалваното въззивно решение, с което исковете са уважени, следва да се отмени като неправилно, и вместо него следва да се постанови ново решение на касационната съдебна инстанция за отхвърляне на предявените искове. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника-касатор, претендираните и направени от него разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, а именно – сумата 625.20 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № І-22/23.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 38/2011 г. на Бургаския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. С. срещу [фирма], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № 15/15.01.2010 г. на управителя на [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност „продавач консултант” при [фирма]; и за осъждане на последното да й заплати сумата 670 лв. – обезщетение за оставането й без работа поради уволнението, за периода 15.01.2010 г. – 15.03.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2010 г. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА К. И. С. да заплати на [фирма] сумата 625.20 лв. (шестстотин двадесет и пет лева и двадесет стотинки) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.