Ключови фрази
Нищожност * договор за гледане и издръжка * нищожност-липса на съгласие * нищожност на пълномощно * упълномощаване


Р Е Ш Е Н И Е

№ 309

София, 14.07. 2011 година


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова,

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело N 1890 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н. и Н. И. Н. срещу въззивно решение от 18.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 96 /2010 г. на Апелативен съд Бургас, г.о., с което е отменено решение на Бургаския окръжен съд, с което е прогласена нищожността поради липса на съгласие на 1.) пълномощно, с което И. Н. Н. е упълномощил И. П. Н. да прехвърли на себе си срещу задължение за издръжка и гледане гаражен етаж от жилищна сграда в [населено място] и 2.) алеаторен договор – за прехвърляне на собствеността на имот срещу задължение за издръжка и гледане – гаражен етаж от жилищна сграда в [населено място] (индивидуализирани) и вместо това са отхвърлени исковете на Д. Н. и Н. Н. за прогласяване на нищожността поради липса на съгласие на 1.) пълномощното и на 2.) договора за прехвърляне на собственост на имот срещу задължение за издръжка и гледане на съпругата.

Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 368 / 09.03.2011 г. за правната квалификация на предявения срещу упълномощителната сделка иск, а оттам – за основателността на иска, за разрешен в противоречие с посоченото и приложено решение № 566 /08.07.2009 г. по гр.д. № 2095 /2008 г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че при невъзможността на наследодателка(та) поради тежко увреденото и здравословно състояние да преценява адекватно своите постъпки и да формира действителна, осъзнавана от нея воля за извършване на правни действия, свързани с разпореждане със собствения и имот, е налице нищожност на упълномощаването, а не унищожаемост по чл.31,ал.2 ЗЗД, както е приел въззивният съд, настоящият състав е приел, че този въпрос осъществява основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК и обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Касационните оплаквания са : по иска за нищожност поради липса на основание – апелативният съд (нататък и БАС) е допуснал съществени процесуални нарушения - необсъждане на доказателствата за това, че смъртта на наследодателя е била предстояща, което е установено с много експертизи и свидетелски показания за много тежко и прогресиращо увредено състояние на наследодателя, изводът на БАС е необоснован и неправилен; необоснованост на извода, че наследодателят е могъл да формира правно валидна воля, което следва от това, че ответницата го е подписвала в 12 от 13 случая за предстоящи медицински процедури и операции; нарушение на материалния закон по правната квалификация на иска, при което е допуснато противоречие с практиката на ВС, за това, че пороците на сделката обуславят унищожаемост по чл.31 ЗЗД, а не нищожност поради липса на съгласие по чл.26 ЗЗД.

Ответникът и в това производство И. П. Н. оспорва основателността на касационната жалба, твърди, че апелативният съд е обсъдил всички доводи та жалбоподателите в тяхната последователност и е изложил съображения за тяхната неоснователност.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

По изведените въпроси настоящият състав намира, че :

Когато се атакува действителността на упълномощителна сделка за разпореждане с недвижим имот с твърдения, че едно дееспособно физическо лице - упълномощител (за който не се твърди, че е поставен под запрещение), към момента на сключването на атакуваната сделка не е могло да разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно и психическо състояние, е наведено основание за унищожаемост по чл.31 ЗЗД, това е правната квалификация на иска.

Такива твърдения не могат да се подвеждат под основанието „липса на воля” за извършване на упълномощителната сделка, обуславящи квалификация по чл.26,ал.2 ЗЗД, тъй като липсата на воля (при едностранните сделки) и на съгласие (при договорите) трябва да е съзнателна (съзнавана), както е приел и Бургаският апелативен съд.

Настоящият състав приема, че Бургаският апелативен съд правилно е определил правната квалификация на споменатите наведени като основание на иска пороци, съответно, че квалификация на иска по чл.26,ал.2 ЗЗД – липса на воля, каквато е определена и с решение № 566 /08.07.2009 г. по гр.д. № 2095 /2008 г., ІV г.о. на ВКС при подобни наведени пороци е неправилна.

По предявените искове :

Исковете се основават на твърдения, че страните са наследници по закон – ищците са дъщери от първи брак, а ответникът – преживяла втора по ред съпруга на И. Н. Н., бивш жител на Обзор, който преди да почине е страдал от множество заболявания, включително е преживял няколко миокардни инфаркта и тежък мозъчен инсулт и е бил в изключително тежко здравословно състояние по време на което е упълномощил ответника да го представлява, включително като договаря сама със себе си за прехвърляне на себе си недвижим имот срещу задължение да го гледа и издържа; по силата на упълномощаването ответникът е прехвърлила на себе си недвижимия имот срещу задължение да гледа и издържа наследодателя; ищците твърдят, че вследствие на много тежкото си здравословно състояние баща им не е могъл да формира правно валидна воля и съгласие при упълномощаването. Впоследствие (л.60) ищците навеждат нови твърдения – наследодателят е бил принуден против волята си да подпише пълномощното вследствие на упражнено насилие и искат евентуално унищожаване на договора за прехвърляне на право на собственост срещу задължение за издръжка и гледане поради липсата на представителна власт.

По обжалваното решение :

За да постанови обжалваното решение Бургаският апелативен съд е приел, че наведените като основание на исковете за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка твърдения за насилие не са доказани – че по делото липсват каквито и да било доказателства за упражняване на принуда чрез насилие преди или в момента на упълномощителната сделка, че осъзнатата липса на воля, наведена като основание за нищожност по чл.26,ал.2 ЗЗД, не е доказана и е несъвместима с тезата за неадекватност поради липса на осъзнатост с оглед болестното състояние на упълномощителя; че твърденията за невъзможност за формиране на правно валидна воля към момента на упълномощаването, без да се твърди и доказва, че наследодателят е бил поставен под запрещение или се е намирал в процедура за това, са основание за унищожаване, но предпоставките за това, предвидени в чл.31,ал.2 ЗЗД липсват което обуславя и извода за неоснователност на исковете; съдът е приел също, че твърдението за липсата на основание на алеаторния договор не е подкрепено с доказателства, т.к. според вещите лица смъртта не е била предвидима, този извод БАС е основал на прието от първоинстанционния съд заключение на съдебномедицинска експертиза, че болестното състояние на упълномощителя към момента на сключването на договора не дава основание за извод за близката му смърт и че хора в това състояние живеят с години.

По наведените касационни основания :

Настоящият състав намира за неоснователен довода, че БАС е допуснал съществени процесуални нарушения - необсъждане на доказателствата за това, че смъртта на наследодателя е била предстояща, което според жалбоподателите е установено с много експертизи и свидетелски показания за много тежко и прогресиращо увредено състояние на наследодателя и че изводът на БАС е необоснован и неправилен. Както беше отразено по-горе съдът е основал извода си на заключението на комплексна съдебномедицинска експертиза (л.274 – 278), извършена от четирима лекари със специалности : съдебна медицина и деонтология, ендокринология, кардиология и съдова хирургия, че тежкото болестно състояние на упълномощителя към момента на сключването на договора не дава основание за извод за близката му смърт и че хора в това състояние живеят с години. Заключението е изготвено въз основа на обсъждане на представените по делото медицински документи, въз основа на което е извършена преценка на общото здравословно състояние на упълномощителя. Вещите лица са поддържали заключението си при представянето му в съдебно заседание (л.306 и 307), то е прието неоспорено. Въззивният съд не е нарушил закона, като го е кредитирал и е основал решението си на него, т.к. заключението е обосновано - изготвено е въз основа на анализ на представени медицински документи чрез специални знания и е постигнато съгласие на вещите лица, а заключенията на другите съдебномедицински експертизи нямат такава задача и не са дали отговор на този въпрос, поради което не съдържат доказателства за обратното. Показанията на свидетелката М. П. (л.309), бивша съпруга на починалия и майка на ищците (жалбоподатели в настоящото производство), които следва да бъдат преценявани съгласно чл.172 ГПК, предвид нейната заинтересованост от изхода на спора в полза на ищците и показанията на свидетеля А. Б., колега на едната ищца, че една от гледачките на наследодателя баба Н. казвала и пред него (наследодателя), че животът му е свършил, че той си отива, че не му трябват патерици, защото си отива, не са доказателство за обратното – че смъртта на наследодателя е била очевидно предстояща, доколкото отразяват единствено житейското предположение на възрастната жена, което не може да се счита за доказателство.

Настоящият състав намира за неоснователен довода, че като не е съобразил, че ответницата е подписвала упълномощителя в 12 от 13 случая за предстоящи медицински процедури и операции, БАС е допуснал съществено процесуално нарушение и необоснованост на извода, че наследодателят е могъл да формира правно валидна воля.

Действително от заключението на съдебно-почерковата експертиза (л.264-270) се установява, че част от декларациите са подписани от ответницата, а други декларации вероятно са подписани от нея. Въззивният съд не е обсъждал фактите дали упълномощителят или ответницата са подписали тези декларации, но както беше посочено, БАС е формира крайния си извод за неоснователност на исковете по чл.31 ЗЗД на липсата на предпоставките, предвидени в чл.31,ал.2 ЗЗД (т.к. унищожението на такава едностранна сделка (упълномощителна) не може да се иска след смъртта на лицето, доколкото преди смъртта не е било поискано поставянето му под запрещение и доказателството за недееспособността не произлиза от същата сделка) и този правен извод е правилен, поради което изводът за тези факти не е обусловил правните му изводи за неоснователност на иска по чл.31 ЗЗД и необсъждането на тези факти не може да бъде съществено процесуално нарушение.

С оглед дадения по-горе отговор на поставения правен въпрос настоящият състав намира, че в мотивите си Бургаският апелативен съд правилно е определил правната квалификация на иска за недействителност на упълномощителната сделка при наведените като основания на иска фактически твърдения и изводите му за неоснователността на този иск поради липсата на предпоставките, предвидени в чл.31,ал.2 ЗЗД, са правилни. Но в нарушение на материалния закон е приел, че при тези твърдения е сезиран с иск с правна квалификация чл.26,ал.2 ЗЗД, като тази на иска за прогласяване на нищожност поради упражняване на принуда чрез насилие - по чл.26,ал.2 ЗЗД - за нищожност поради липса на съгласие (воля).

Тази определена неправилна квалификация се е отразила на диспозитива на решението, което съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва да бъде оставено в сила в частта му, с която съдът се е произнесъл по иск по чл.26,ал.2,предл.4 ЗЗД за прогласяване на нищожност на упълномощителната сделка и на алеаторния договор поради липса на основание, както и по иск по чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД поради липсата на воля и съгласие поради упражнено насилие, като ги е отхвърлил, по отношение на който изводите на въззивния съд са правилни, и с оглед изложеното по-горе, въззивното решение следва да бъде отменено в частта му по иска по чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД за нищожност на упълномощителната сделка и на алеаторния договор поради липса на съгласие – поради невъзможност на дееспособния упълномощител да разбира и ръководи действията си и вместо това да бъде постановено друго, с което исковете по чл.31 ЗЗД за унищожаване на пълномощното и договора поради това, че при извършване на упълномощителната сделка упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си да бъдат отхвърлени.

Жалбоподателите претендират разноски, но тъй като изходът от спора не е в тяхна полза, искането им е неоснователно. Ответникът не претендира разноски, не е доказала, че е направила такива и разноски не следва да и се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от 18.06.2010 г. по въззивно гр.д. № 96 /2010 г. на Апелативен съд Бургас, г.о., в частта, с която като е отменил решение на Бургаския окръжен съд, с което е прогласена нищожността поради липса на съгласие – поради невъзможност на дееспособния упълномощител да разбира и ръководи действията си 1.) на пълномощно, с което И. Н. Н. е упълномощил И. П. Н. да прехвърли на себе си срещу задължение за издръжка и гледане гаражен етаж от жилищна сграда в [населено място], и 2.) на договор за прехвърляне на собствеността на имот срещу задължение за издръжка и гледане – гаражен етаж от жилищна сграда в [населено място] (индивидуализирани), Бургаският апелативен съд е постановил друго, с което са отхвърлени исковете на Д. И. Н. и Н. И. Н. срещу И. П. Н. за прогласяване на нищожността поради липса на съгласие – поради невъзможност на дееспособния упълномощител да разбира и ръководи действията си 1.) на пълномощното и 2.) на договора за прехвърляне на собственост на имот срещу задължение за издръжка и гледане на съпругата.

Вместо това постановява : отхвърля исковете на Д. И. Н. и Н. И. Н. срещу И. П. Н. с правно основание чл.31 ЗЗД 1.) за унищожаване на упълномощителна сделка с нотариална заверка с № 13007 /22.10.2007 г., извършена от М. Б. - помощник нотариус на нотариус А. Н. с район на действие Бургаския районен съд, с което И. Н. Н. е упълномощил И. П. Н. да прехвърли на себе си срещу задължение за издръжка и гледане гаражен етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица], в поземлен имот № 53045.502.346 по плана на града и 2.) за унищожаване на сключен във формата на нотариален акт № 119, д. № 6719 /2007 г., съставен от Й. Й., помощник нотариус по заместване на нотариус С. А., с район на действие този на Несебърския районен съд, договор за прехвърляне на собствеността на описания имот – жилищен етаж (гаражен етаж), с площ от 111 кв.м. от двуфамилна жилищна сграда в [населено място], [улица], в поземлен имот № 53045.502.346 по плана на града, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място срещу задължение за гледане.

Оставя в сила решението в останалата част, с която са отхвърлени исковете на Д. И. Н. и Н. И. Н. срещу И. П. Н. за прогласяване на нищожността на 1.) упълномощителната сделка и на 2.) договора за прехвърляне на собственост на имот срещу задължение за издръжка и гледане на съпругата поради липса на основание и поради упражнено насилие.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.