3 Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 02.07.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 947/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1204 от 12.12.2011 г. по касационна жалба, подадена от А. И. П., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 854 от 28.06.2011 г. по в. гр. д. № 716/2011 г. на Варненския окръжен съд. Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 346 от 03.02.2011 г. по гр. д. № 10854/2009 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на незаконно изграден строеж, представляващ разширяване с 20 кв. м. на собствения на ищцата /сега жалбоподателка/ апартамент № 5 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] посредством изливане на две железобетонни плочи, едната свързана с пода на апартамента, а другата - с тавана на същия, които се придържат от седем носещи колони от железобетон, както и за възстановяване на имота в състоянието, в което е бил преди нарушението, чрез ремонтиране на пробитите отверстия в плочите на пода и тавана, с които е захванат този строеж. Ищцата е собственица на апартамент, находящ се на първия етаж, и принадлежащото му избено помещение, както и на съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, в [населено място],[жк], блок 308, придобити чрез покупко-продажба с н. а. № 56/2007 г. Въз основа на договори за учредяване право на строеж, сключени с Общината [населено място], одобрени проекти и разрешение за строеж № 55 от 10.02.2009 г. на главния архитект на общината, е разрешено изграждането на пристройка на тераси към апартаменти във вход 12 на жилищния блок. Извършването на строително-монтажните работи е възложено на ответника [фирма] [населено място] в качеството му на изпълнител по сключен с него договор за строителство от 29.06.2009 г. и анекс от 30.06.2009 г., по проекти и количествени сметки, предоставени от възложителя - собствениците на тези жилища, на чието име е издадено разрешението за строеж. Ищцата твърди, че както тя, така и праводателката й, не фигурират в разрешението за строеж, че не са давали съгласие за реализирането на строеж и нямат учредено с договор от общината право на строеж за разширение на апартамент № 5 с около 20 кв. м. Освен че е незаконен, тъй като не отговаря на изискванията на ЗУТ и З., според ищцата строежът също така й пречи да упражнява правото си на собственост по подробно изложени от нея обстоятелства. В. съд приел, че косвен съдебен контрол за валидност на разрешението за строеж е недопустим, предвид нормата на чл. 156 ЗУТ. При липса на твърдения и доказателства актът да е отменен по реда на чл. 216 ЗУТ, съдът следва да зачете неговото действие. Косвеният съдебен контрол е недопустим и предвид възможността по чл. 147-149 АПК за подаване на жалба за обявяване нищожност на административните актове без ограничение във времето. На следващо място съдът приел, че искът по чл. 109, ал. 1 ЗС следва да бъде насочен срещу този, който нарушава правото на собственост на ищеца, както и е носител на материалното право, упражняването на което се сочи като въздействие, ограничаващо правото на собственост. В случая твърдяното от ищцата нарушаване на правото й на собственост е от реализирането посредством сключения с ответника договор за строителство и извършване на строително-монтажни работи по учреденото в полза на собственици на отделни апартаменти право на строеж. Осъществяваните от ответника дейности не са лично за него като собственик на обект в блока, а въз основа на договора, т. е. титулярството на гражданското правоотношение не му принадлежи и той не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск. Касационното обжалване е допуснато на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса: следва ли ответникът по иск по чл. 109, ал. 1 ЗС да е носител на конкретно вещно право, упражняването на което се сочи като въздействие, ограничаващо правото на собственост на ищеца, или ответник може да бъде всяко лице, което с действията си ограничава вещно право на ищеца. В разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ЗС е дадена защита на правото на собственост от всяко неоснователно действие или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява това си право според предназначението на имота и съобразно обема на неговото право. С ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС е прието, че искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на собственост въздействия. Това лице може да е странично, например собственик на съседен имот, но може да е и съсобственик, ако при упражняването на своите права създава ограничения, смущения или заплашване на правото на съсобственика си. Това становище е възприето и в последвалата съдебна практика, включително и при действието на ГПК от 2007 г. Така, с решение № 215 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 874/2010 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г., е прието, че пасивно легитимиран по негаторния иск при създаване на неоснователно състояние като пречка за упражняване правото на собственост е както собственикът на имота, възложил работата, при която е създадено това състояние, така и прекият извършител, ако се е отклонил от възложеното или ако е действал без възлагане. Разрешението е следствие от абсолютния характер на вещното право - то изисква от всички правни субекти да се въздържат от действия, с които пречат на упражняването му. След като собственикът има право да изисква от всички да зачитат правата му, то ответник по иска по чл. 109, ал. 1 ЗС, с който се дава защита при нарушаване на правото му, може да бъде всяко лице, което извършва или поддържа неоснователно действие, съставляващо пречка за упражняване правото на собственост, независимо дали е носител на конкретно вещно право, упражняването на което се сочи като ограничаващо въздействие, и дали е в договорни отношения или не със собственика. С посочения съдебен акт е прието също, че в хипотезата на възлагане извършващият действието ще носи отговорност само ако извърши действия извън или неотговарящи на възложената работа; когато не действа по възлагане, той носи отговорност по отношение на собственика освен поради общия принцип да не вреди другиму, така и в изпълнение на задължението да се въздържа от неоснователни действия, които смущават правото на собственост, което се извлича от нормата на чл. 109, ал. 1 от ЗС. По касационната жалба: Ищцата, като носител на правото на собственост, което според нея е нарушено от извършваните от ответника въз основа на договора за строителство действия, има право на защита по чл. 109, ал. 1 ЗС. Установеното по делото обаче не обосновава извод, че ответникът е извършил строителни дейности извън или неотговарящи на възложената му работа. Напротив, изградената тераса е изпълнена точно съобразно одобрения конструктивен проект и ако бъде демонтирана, няма гаранция, че това няма да доведе до значителни повреди върху апартамента на ищцата и целостта на изградената конструкция; колоните не могат да бъдат премахнати, тъй като са основен носещ елемент за конструкцията над този апартамент. Следователно, извършените от ответника действия не са неоснователни по смисъла на чл. 109, ал. 1 ЗС. Не са налице и останалите елементи от фактическия състав на негаторния иск, предвид установените както от едноличната, така и от тричленната техническа експертизи, временни затруднения, без строежът да пречи на ищцата да ползва собствеността си в пълен обем. При това положение, без оглед обстоятелството, че с разрешението за строеж /чиято валидност се преценява преюдициално/ не е предвидено изграждане на пристройка към терасата на притежавания от ищцата апартамент, не е налице основание за ангажиране отговорността на задълженото по договора лице - ответник по делото. Затова като е приел, че ответникът - изпълнител по договора за строителство, не следва да отговаря по предявения срещу него негаторен иск, съдът в крайна сметка е постановил съдебен акт в съответствие с разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване. В обобщение, не са налице релевираните от жалбоподателката основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да се остави в сила, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 854 от 28.06.2011 г. по в. гр. д. № 716/2011 г. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: