7 7 Р Е Ш Е Н И Е №50017 гр. София,16.03.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 23 февруари , две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА и при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2663/21 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е по касационна жалба от страна на пълномощника на “ДЖИ ПИ ГРУП“АД с ЕИК[ЕИК] срещу решение № 10 480 от 22.07.2021 г. по т.д. № 992/2020 г. на САС , ТО В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 2198 /04.12.2019 г. по т.д. №1243 /2018 г. по описа на СГС, ТО, в частите , с които дружеството-касатор е осъдено да заплати на „ДИССИ“ЕООД/в ликвидация/ -гр. София сумите от: 185 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 71-Б/1. 07. 2013 г. за периода 27. 11. 2016 г. - 10. 05. 2018 ги 136 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 96/1. 08. 2013 г. за периода 14. 04. 2017 г. – 10. 05. 2018 г., както и в съответната част за разноските. Наведени са оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното въззивно решение в допусната до касационно обжалване част. По отношение на присъдените неустойки за забавено плащане, според подалата КЖ страна, въззивният съд не е изложил мотиви, от които да става ясно, защо приема, че съответните клаузи не са нищожни като сключени в противоречие с добрите нрави. Ответникът „ДИССИ“ЕООД/л./ – [населено място] чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като излага доводи както за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, така и за правилността му. Претендира разноски. С определение постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, само по произнасянето на въззивния съд по исковете по чл.92 ЗЗД, по въпроса за задължението на съда да изложи конкретни мотиви по съответствието на начина на определяне и размера на договорената неустойка с добрите нрави, с оглед направеното в отговора на ИМ възражение за нищожност на неустоечните клаузи на основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД, както и по критериите, по които следва да се преценява, дали е налице такова съответствие, на основание чл.280 ал.1,т.1 ГПК за проверка за съответствие с практиката на ВКС- Р № 91/05.11.2020 г. по т.д. №1040/2019 на Второ т.о-по първата част от въпроса и със задължителната практика на ВКС-ТР 1/2009 на ОСГТК на ВКС и с практиката на ВКС по чл.290 ГПК по останалата част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, в допуснатите до касационно обжалване части, с които“ДЖИ ПИ ГРУП“АД с ЕИК[ЕИК] е осъден на основание чл.92 ЗЗД да заплати на „ДИССИ“ЕООД/в ликвидация/ -гр. София сумите от: 185 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 71-Б/1. 07. 2013 г. за периода 27. 11. 2016 г. - 10. 05. 2018 г. и сумата от 136 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 96/1. 08. 2013 г. за периода 14. 04. 2017 г. – 10. 05. 2018 г., съставът на въззивния съд се е позовал на следното: На 01.07.2013 година между „ДИССИ“ЕООД/в ликвидация/ -гр. София, в качеството на изпълнител и ответника ДЖИ ПИ ГРУП“АД, в качеството на възложител е сключен Договор № 71-Б/01.07.2013г. по силата на който на последния е възложено създаване на работен проект, доставка, СМР и пусково-наладъчни работи на технологично оборудване, предоставяне на софтуерен продукт във връзка с изграждане и въвеждане в експлоатация на „Система за диспечерско управление и контрол“, дейност подробно описана в Приложение 1 към договора за обект: „Метро С., I метродиаметър, участък Лот 3 от [улица]при км 5+010 до летище София при км 7+107 и МС 23 - наземно и надземно (тип Естакада) с обща дължина около 2097м". Към договора е сключено допълнително споразумение Анекс 1 от 28.04.2014 година. Работата по договора е изпълнена, приета и заплатена от възложителя, като съгласно чл.3, ал.3, т.2, т.2.6. страните са се споразумели, че възложителят ще задържа 5% парична гаранция за добро изпълнение за срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на Акт обр.16 за обекта. Видно от протокол от 26.04.2016 година актът е издаден на 27.03.2015 година, като на 29.07.2016 година са изтекли 18-те месеца. Неизплатената сума е в размер на 32300 лева, както следва: по фактура 118/28.01.2015 година в размер на 28500, по фактура 119/28.01.2015 - 3800 лева. Между страните е подписан и договор 96/01.08.2013 година по силата на който му е възложено създаване на работен проект, доставка, СМР и пусково-наладъчни работи на технологично оборудване, предоставяне на софтуерен продукт във връзка с изграждане и въвеждане в експлоатация на „Система за диспечерско управление и контрол“, дейност подробно описана в Приложение 1 към договора за обект: „Проект за разширяване на Метрото в София, Първи метродиаметър, етап III, Лот 2, участък на МС 13/М. I, км15+450 до МС 16 /Бизнес парк М. IV, км18+070 по обособени позиции: Обособена позиция №1 участъкът от кв.15+450 до км17+000". Работата е изпълнена и приета от възложителя, като Акт обр.16 е подписан на 13.08.2015г, като срокът от 18 месеца е изтекъл на 13.02.2017г. Задържаната сума като парична гаранция по договора е в размер на 37116 лева, както следва – по фактури 120/13.02.2015 година 1320 лева ; фактура 126/04.05.2015 – 3800 лева и фактура 127/04.05.2015 -28500 лева; фактура 128/04.05.2015-3496 лева. Съгласно уговорката в чл. 33 от договорите, при забава в плащането на суми по тях с повече от 60 дни, ответникът дължи неустойка в размер на 0,05% от стойността на договора за всеки ден забава, като размера на дължимата неустойка по всеки един от двата договора, възлиза, както следва: по Договор № 71-Б/01.07.2013г. дължимата неустойка е в размер на 185 500 лева за периода 27.11.2016-10.05.2018 година /530 дни по 350 лева на ден/, а за договор 96/01.08.2013 година 136500 лева за периода 15.04.2017-10.05.2018 година /390 дни по 350 лева/. В случая са подписани констативните актове образец 16 и са издадени за обектите разрешения за ползване, поради което съдът е приел, че строежът е изпълнен съгласно договора, проектите и отговаря на нормативните изисквания. Това се установява и от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-техническата експертиза. След като работите са изпълнени, предадени на възложителя и са във фактическата власт на последния, респективно на „Метрополитен ЕАД и същите се ползват по предназначение, то следва, че изработеното от изпълнителя е прието от възложителя и последният дължи уговореното съгласно договора възнаграждение в това число и задържаната гаранция. Съгласно чл. 3 от всеки от двата договора , възложителят задържа 5% от възнаграждението като парична гаранция за добро изпълнение от окончателната стойност на всички действително изпълнени и приети видове и количества работи и вложени материали за срок от 18 месеца, считано от датата на подписване на Акт обр. 16 за обекта. Акт обр. 16 за обекта по Договор № 71- Б/01.07.2013г. е подписан на 27.03.2015г, като срокът от 18 месеца е изтекъл на 27.09.2016г, а Акт обр. 16 за обекта по Договор № 96/01.08.2013г. е подписан на 13.08.2015г, като срокът от 18 месеца е изтекъл на 13.02.2017г. С настъпване на падежа вземането става изискуемо. По отношение на исковете за заплащане на неустойка, въззивният е изложил следното: По делото е установено, че по договор № 71-Б/1. 07. 2013 г. и по договор № 96/1. 08. 2013 г. са налице неустоечни клаузи в договорите. Направено е възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, както и възражение, че уговорената неустойка не обхваща плащането на гаранцията, както и че процентът следва да се изчислява върху неплатената част. В мотивите на въззивния акт е цитиран буквално съответният текст от ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съдът е приел, че страните са уговорили неустойка за забавено плащане, като са посочили, че независимо от размера на неизвършеното плащане неустойката ще се начислява върху стойността на договора, а не върху конкретният размер на забавеното извършено плащане. Според него, в симетрия в отношенията е предвидена и неустойка при забава в изпълнението, която също е определена върху стойността на договора, при това в тези случаи неустойката е 0,5% от стойността на договора. Според изложеното в мотивите така уговорената неустойка не излиза извън обичайната си санкционна функция, предвид характера на договора, важността на извършваните СМР, необходимостта от срочно и качествено изпълнение в отношенията между страните. Съдът е счел, че така уговорената неустойката важи и за забавено плащане на гаранцията, тъй като в чл.33 от договора страните са посочили неспазване сроковете за плащане, а сроковете за плащане са изрично посочени в чл.3 „Цена и начин на плащане“, където изрично е посочен и срокът за плащане на гаранцията. По изложените съображения и исковете за неустойка са счетени за основателни и доказани, с оглед доказаното забавено изпълнение, поради което възложителят дължи на изпълнителя сумата от 185 500 лв. по първия договор и сумата от 136 500 лева-по втория договор. По отношение отговора на правния въпрос: за задължението на съда да изложи конкретни мотиви по съответствието на начина на определяне и размера на договорената неустойка с добрите нрави и правилността на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира следното: В цитираното буквално от въззивния съд ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата постановки по тълкуването и прилагането на съответните законови норми в насока, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението-съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въпреки, че е възпроизвел буквално текста от мотивите на задължителната практика на ВКС/ цит.ТР на ОСГТК / , въззивният съд не се е ръководил от нея при решаването на конкретния правен спор. В обжалвания акт, като единствени съображения за това, защо приема, че независимо от незначителния размер на неизпълненото плащане/ 5 % от цялата стойност на СМР по всеки един от двата договора /, неустойката следва да се начислява върху цялата стойност на същите, а не върху конкретният размер на забавеното извършено плащане се сочат: наличие на симетрия в отношенията, доколкото е предвидена и насрещна неустойка при забава в изпълнението на договорените СМР, която също е определена върху стойността на договора, при което договореният й размер е също 0,5% от стойността на договора. Единствено на това основание, съдът е заключил, че така уговорената неустойка не излиза извън обичайната си санкционна функция, предвид характера на договора, важността на извършваните СМР, необходимостта от срочно и качествено изпълнение в отношенията между страните. В цитираното ТР и в своята каузална практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, ВКС многократно се е произнасял по това, в кои случаи става въпрос за договорен размер над присъщите за неустойката функции/ т.е.-за нищожност на уговорката, поради накърняване на добрите нрави-чл.26 ал.1 ЗЗД/ като е приемал наред с всички общо очертани критерии в ТР №1/2009 г. на ОСГТК и преценката, която следва да се прави на съотношението между договорения й във всеки конкретен случай размер и очакваните за кредитора вреди от неточното/респ.забавено/ изпълнение на задължението на насрещната страна- така Р №124/05.12.2019 г. по т.д. № 2809/2018 на ТК ,Първо т.о. на ВКС; Р № 298/31.10.2013 по гр.д. № 1312/12 на Четв. гр.о. на ВКС, Р № 148/25.02.2020 по т.д. № 219/18 на Второ т.о. на ВКС други/ Следователно: като е пропуснал да изследва и обсъди / изложил е формални мотиви- в противоречие с практиката по чл.290 ГПК-напр. Р № 91/05.11.2020 г. по т.д. №1040/2019 на Второ т.о / въз основа на всички критерии за преценка на конкретно уговорения между страните размер на процесната неустойка, с оглед преценка за нищожност на съответните клаузи в двата договора като накърняващи добрите нрави, съдът е постановил решение, което се явява, в допуснатите до касационно обжалване части, незаконосъобразно и необосновано. С оглед изложеното обжалваното въззивно решение следва да се отмени в съответните части и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при спазване на указанията в настоящото решение по тълкуване и приложение на посочените разпоредби на материалния закон, което следва от чл.294 ал.1,предл.последно ГПК. По отношение на разноските : Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 10 480 от 22.07.2021 г. по т.д. № 992/2020 г. на САС , ТО В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 2198 /04.12.2019 г. по т.д. №1243 /2018 г. по описа на СГС, ТО, в частите , с които “ДЖИ ПИ ГРУП“АД с ЕИК[ЕИК] е осъдено да заплати на „ДИССИ“ЕООД/в ликвидация/ -гр. София сумите от: 185 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 71-Б/1. 07. 2013 г. за периода 27. 11. 2016 г. - 10. 05. 2018 г. и 136 500 лв. – неустойка за забава плащането на главницата по договор № 96/1. 08. 2013 г. за периода 14. 04. 2017 г. – 10. 05. 2018 г., както и в съответната част за разноските ВРЪЩА делото на Апелативен съд-София за повторно разглеждане на спора от друг състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.