8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 372 гр. София, 03.08.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4829/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК . Образувано е по касационна жалба на „Рефран“ О., [населено място] срещу решение № 264459 от 06.07.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по възз. гр. д. № 14217/2020 г., с което е потвърдено решение № 185702 от 27.08.2020 г. постановено по гр. д. № 41739/16 г. на Софийски районен съд, с което е прието за установено по предявените от Д. Б. А., Ж. Б. Й., А. Ю. Й., М. Б. М. и А. К. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Рефран“ О., [населено място] не е собственик на право на строеж за построяване на следните обекти, находящи се в УПИ...... кв. ..........по плана на [населено място], м. „М. ливади-изток“, идентификатор № ..............: апартамент № 4-1 на ет. 4 със застроена площ от 90, 94 кв. м., заедно с припадащите му се 3, 12 % от общите части на сградата и 2, 71 % от правото на строеж при построяване на обекта; подземен гараж № 18 в сутерена на сградата със застроена площ от 16, 57 кв. м., заедно с 3, 09 % от общите части на сградата и 0, 40 % от правото на строеж при построяване на обекта; и подземен гараж № 19 в сутерена на сградата със застроена площ от 12, 63 кв. м., заедно с 2, 35 % от общите части на сградата и 0, 30 % от правото на строеж при построяване на обекта; тъй като правата на строеж са погасени поради неупражняване в 5 годишен давностен срок / чл. 67 ЗС/. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване . В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1.Ако осъществяването на правото на строеж е обусловено от изграждането на други обекти и/или общи части /инсталации, канали, системи/, от кога ще започне да тече давностният срок по чл. 67 от Закона за собствеността?. Сочи се противоречие на изводите на съда с ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС; решение № 60/23.03.2012г. по гр.д. № 818/2011г. на ВКС, II- ро г.о. и решение № 57/04.03.2010г. по гр. д. № 17/2020г. на ВКС, I-во г.о. 2. Длъжен ли е суперфициарът да изгради отводнителна инсталация на цялата сграда, която е обща част на сградата, за да реализира своето право на строеж за отделни обекти в сградата, разположени на различни нива? 3.Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди доказателствата, доводите и защитните тези на страните ? Сочи се противоречие с решение № 288/15.01.2018г. по гр.д. № 59/2017г. на ВКС, IV-то г.о.; решение № 210/15.08.2014г. по гр.д. № 6605/2013г. на ВКС, IV-то г.о.; решение № 22/02.07.2019г. по т.д. № 587/2018г. на ВКС, I-во т.о. и решение № 192/29.01.2018г. по т.д. № 44/2017г. на ВКС, I-во т.о. Ответниците по касационната жалба Д. Б. А., Ж. Б. Й., А. Ю. Й., М. Б. М. и А. К. М., чрез адв. Г. К., с подадения отговор на жалбата, изразяват становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендират присъждане на направените разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/ в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за несъществуване на ограничено вещно право, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. За да потвърди решението на районния съд, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното : С нотариален акт № ....., нотариален дело № ....от 13.02.2008 г. ищците /респ. техен наследодател/ учредили право на строеж на "С. Е. 2003" О., включително и за процесните обекти. Уговорили срок за изпълнение на грубия строеж на сградата 18 месеца от издаване на разрешението за строеж. Приобретателят-строител се задължил да осигури издаването на разрешение за строеж не по-късно от един месец от учредяване на правото на строеж на база на утвърдени от компетентните органи документи, а след още 30 дни да се издаде протокол за строителна линия. Издадени са разрешение за строеж № ....от 11.02.2008 г., влязло в сила на 13.03.2008 г. и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 27.03.2008 г. Със споразумение от 11.11.2009 г., сключено между страните по нотариалния акт, срокът за приключване на строителството е удължен с една година. С влязло в сила на 04.05.2016 г. решение по гр. д. № 9932/13 г. на СГС е развален договорът за учредяване право на строеж, обективиран в нотариален акт № ...../2008г. На 10.04.2009 г. /преди образуване на гр. д. № 9932/13 г. на СГС/, "С. Е. 2003" О. е прехвърлило правото на строеж на Л. Т. и „Р.“ О., които с нотариален акт № ......../15.12.2010 г. продали правото на строеж на ответника "Рефран " ЕООД. На 25.03.2013г. е издадено удостоверение от СО р-н "Т.", в което е посочено, че не е приключил грубия строеж на 5 - етажната сграда-не са изпълнени ограждащи стени и покрив. Издадено е и второ удостоверение от 12.07.2016 г., според което не е приключил грубият строеж на сградата – частично са изпълнени ограждащи стени и покрив на високото тяло. Не са изпълнени подземен гараж, извън високото тяло и ниското тяло. При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че няма данни собствениците на имота /ищци по делото/ недобросъвестно да са създали пречки за упражняване на правото на строеж от суперфициара - за имота са били одобрени проекти и са издадени разрешение за строеж и строителна линия, както и е започнало строителството. Всички задължения по изготвяне на проект /вкл. предпроектни проучвания/ и надлежно строителство са на суперфициарите и техните правоприемници, включително и на ответника, а не на ищците и в този смисъл те не са отказали съдействие. Не е приел за основателни доводите, че строителството е било обективно невъзможно поради наличие на подпочвени води. Изложени са мотиви, че още при изготвяне на проекта е било предвидено, че може да се появят подпочвени води, а какви ще бъдат те е било възможно да се установи чрез предпроектни проучвания и геоложки и хидрогеоложки изследвания. Според приетите съдебно- технически експертизи проблемите с подпочвените води не са нерешими, а опират до полагане на надеждни основи чрез ползване на качествени материали и квалифицирани специалисти. За всичко това са отговорни суперфициарите, вкл. ответникът като техен приобретател. Съдът се е позовал на изслушаната във въззивното производство съдебно- техническа експертиза, съгласно която, за да бъде отводнена сградата, строежът трябва да се извърши/довърши съгласно одобрения проект. При изготвянето на проекта е съобразено наличието на подпочвени води и е предвидено построяването на канал и шахти, но на място не е реализирана инсталацията с помпите за изпомпване на подпочвените води. Съдът е отбелязал, че според експертизата сградата е била почти изградена и няма данни да се е разрушила, нито са събрани доказателства за постоянно и неотстранимо наводняване на подземните й нива. Действително, ако се построи обща отводнителна система на района, това може да намали нивото на подпочвените води, но това е въпрос извън настоящия спор. Съдът е приел, че правото на строеж не е придобито и по давност. Изложени са мотиви, че за придобиване по давност би могло да се разсъждава само за периода след като съответните права вече са били погасени т. е. след 13.02.2013 г. /5 години след учредяване правото на строеж/. Преди тази дата ответникът е бил притежател на правото на строеж и няма как да конкурира това си налично право с ново придобиване по давност на същото право. До датата на предявяване на иска /25.07.2016 г./ не съществува възможност ответникът да е придобил правото на строеж. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване Не следва да се допуска касационно обжалване по първия поставен правен въпрос относно началния момент, от който започва да тече давностният срок по чл. 67 ЗС. Въпросът е обоснован с твърдения, че са били налице обективни пречки за реализиране правото на строеж. Според т. 2 от ТР 1 /2012г. на ОСГК на ВКС, ако собствениците на земята /или дори някои от тях/ недобросъвестно са създавали пречки за реализирането на правото на строеж, те не могат да се ползват от своята недобросъвестност. В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и цитираната от касатора. Съдът не е приел, че срокът по чл. 67 ЗС започва да тече от момент, различен от посочения в ТР 1/2012г. на ОСГК на ВКС, а е приел, че по делото не се установява наличие на обективни пречки за осъществяване правото на строеж - за неоснователни са счетени доводите, че ищците са създавали такива пречки, както и че причина за забавяне на строителството са високите подпочвени води. Изложени са мотиви, че за имота са били одобрени проекти и са издадени разрешение за строеж и строителна линия, както и е започнало строителството, т.е. няма поведение на ищците, което да сочи, че те препятстват строителството на сградата. Съдът, въз основа заключението на приетата съдебно- техническа експертиза, е направил извод, че наличието на подпочвени води също не е пречка за осъществяване на строителството. При формиране изводите си за недоказаност на довода за съществуване на обективни пречки за осъществяване на строителството, съдът изрично се е позовал и на приложеното по делото писмо от 14.03.2013г., в което строителят „С. Е.2003“ О. признава ,че причина за забавата му е липса на финансови средства. Първият правен въпрос е обоснован и с твърдения, че в сградата са предвидени повече от два самостоятелни обекта на собственост , като касаторът е носител на правото на строеж за три обекта, намиращи се на сутерен и на четвъртия етаж от сградата и е обективно невъзможно тези обекти да бъдат изградени преди да е осъществено правото на строеж на обекти, заложени за изграждане в предхождащ етап от общото строителство. Касационно обжалване може да се допусне само по правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, бил е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, обективирани в обжалваното решение. В случая въпросът дали реализирането на правото на строеж е било обусловено от фактическото изграждане на други обекти в сградата, не е бил включен в предмета на делото, тъй като не е имало възражения в тази насока в отговора на исковата молба и по него съдът не се е произнасял. По втория правен въпрос се иска допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че по него няма практика на ВКС. Поставеният правен въпрос не е от обуславящо значение за решаващите изводи на съда. Видно от обжалваното решение, съдът не е уважил иска, приемайки, че ответното дружество /касатор в настоящето производство/ е било длъжно да изгради отводнителна инсталация за цялата сграда. Искът е уважен с мотив, че в срока по чл. 67 ЗС правото на строеж не е реализирано, като съществуващите подпочвени води не са обективна пречка за упражняването му в срок. Не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на поставения въпрос е даден в т.3 от ТР 1/2012г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че всеки от суперфициарите, както и собственикът на земята, когато той е запазил за себе си правото на строеж на отделни обекти, е длъжен /освен ако в договора не е уговорено друго/ да участва в изграждането на общите части по чл. 38 ЗС - основи, покрив и др. По третия правен въпрос не се констатира съдът да се е произнесъл в противоречие със сочените от касаторите решения на ВКС, според които съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. В случая въззивният съд е изложил мотиви защо намира за неоснователен довода, че са били налице обективни пречки за осъществяване правото на строеж. Върховният касационен съд намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на адвокат Г. К. от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 1153, 20 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 264459 от 06.07.2021 г. на Софийски градски съд, постановено по възз. гр. д. № 14217/2020 г. ОСЪЖДА „Рефран“ О. [населено място] да заплати на адвокат Г. К. от Софийска адвокатска колегия сумата 1 153,20 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на Д. Б. А., Ж. Б. Й., А. Ю. Й., М. Б. М. и А. К. М. в производството пред ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: