3 РЕШЕНИЕ № 271 София, 04.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: Добрила Василева Членове: Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 353/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Д. Т. В. от [населено място] е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение № ІІІ-44 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1058/2010 г. на Бургаския окръжен съд. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителката твърди, че са от съществено значение за делото. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. От ответниците по молбата Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството я счита за неоснователна; държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Б., не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, въззивният съд потвърдил решение № 7 от 04.12.2009 г. по гр. д. № 295/2007 г. на Поморийския районен съд, с което е признато за установено правото на собственост на държавата и Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството върху недвижим имот с площ 1 224 кв. м., съставляващ пл. № 3031 от кв. 215 по плана на [населено място], и ответницата, сега молителка, е осъдена да предаде владението на имота на собствениците. В. съд приел, че спорният имот попада в дворно място, актувано за общински имот с акт № 1623 от 25.12.2000 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 9 З., с отбелязване, че бивш собственик е държавата. В полза на ищеца е изтекла предвидената от закона придобивна давност за период повече от 10 години, считано построяване и въвеждане в експлоатация на почивна база „Р.” през 1980 г. Ответницата /сега молителка/ се е позовала на решение № 174 от 02.11.1994 г. на поземлената комисия, с което земеделска земя от 1 224 кв. м. е възстановена на Т. Ст. К., а впоследствие е била предмет на договор от 24.09.2001 г. за замяна с общински имот, който с н. а. № 105/2002 г. й е дарен от приобретателя по замяната - неин баща. Съдът приел, че решението за възстановяване по ЗСПЗЗ е нищожно поради незаконен състав на постановилата го поземлена комисия. Установено е, че към датата на издаването му посочени членове на комисията не са били назначени от министъра на земеделието на щат в общинската поземлена комисия, в противоречие на чл. 60, ал. 3 ППЗСПЗЗ /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 34/1992 г./. Имотът не е станал собственост на заявителя, който не е и придобил по замяна спорния имот и не е могъл валидно да го прехвърли с договора за дарение на ответницата. Молбата за отмяна е подадена на 16.03.2012 г. По делото липсват данни представените с нея доказателства да са станали известни на молителката в един предходен момент, поради което следва да се приеме твърдението й, че към момента на разглеждане на делото те не са й били известни и че с тях тя се е снабдила броени дни преди подаване на молбата. При това положение последната е допустима като подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата за отмяна е представен протокол № 4 от 06.03.1992 г. за проведено на същата дата заседание на общинския съвет [населено място]. От него се установява, че общинският съвет е избрал общинска поземлена комисия в посочен състав. Според молителката от документа става ясно, че към 1992 г. в състава на комисията са включени именно лицата, подписали решението от 1994 г. за възстановяване на собствеността, и затова то не е нищожен административен акт. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗСПЗЗ /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 17/1991 г./ и чл. 60, ал. 4 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 34/1991 г./ съставът на общинските поземлени комисии /броят и членовете им/ им се определя от съответния общински народен съвет. Според последващото изменение на закона, обнародвано в ДВ, бр. 28 от 03.04.1992 г., и на правилника /ДВ, бр. бр. 34 от 24.04.1992 г. - чл. 60, ал. 3/, членовете на общинските поземлени комисии се назначават и уволняват от министъра на земеделието. След тези изменения избраните при предходната законодателна уредба поземлени комисии са продължили своето съществуване, тъй като законодателят не е предвидил тяхното прекратяване или ликвидиране по определен начин. За да се уважи молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Протоколът на общинския съвет [населено място] от 06.03.1992 г. е ново писмено доказателство, установеното с което обстоятелство е от съществено значение за спора, предмет на постановеното между страните решение. Това е така, защото от него е видно, че оправомощеният към този момент орган е избрал за членове на поземлената комисия [населено място] и лицата Е. Н. К., Н. Х. Г. и Г. Т., за които според съда не е установено на какво основание са взели участие при постановяване на решението и същото е нищожен административен акт. Ако това доказателство беше известно при висящността на спора, то би могло да повлияе на извода на съда относно противопоставимостта на заявените от ответницата права, след като при допълнителна проверка, при необходимост и с помощта на вещо лице, се установи точният състав на поземлената комисия, постановила решението от 02.11.1994 г. С молбата за отмяна е представен и протокол № 21 на Изпълнителния комитет на Г. [населено място] от заседанието му на 14.11.1958 г. По отношение на това доказателство молителката е посочила, че взетото с т. VІІ решение да се предложи изменение на дворищната регулация на парцела за люпилнята, е от особено съществено значение при определяне на местоположението на имота, предмет на делото, както и за наличието или липсата на изтекла придобивна давност. Прегледът на делото сочи, че същият документ е представен и приложен на л.л. 79-83 по гр. д. № 295/2007 г. на Поморийския районен съд и е взет предвид при изготвяне заключенията на съдебно-техническите експертизи /тази, приета във въззивното производство, след като е проследила устройствения статут на имота по различните планове на града от 1954 г. до 12.09.2006 г., е установила идентичност на имотите/, които са обсъдени в мотивите към влязлото в сила решение. Оттук следва извод, че представеното с молбата за отмяна доказателство не е ново по смисъла на закона, тъй като е било представено и взето предвид при разрешаване на заявения гражданско-правен спор. Затова и по отношение на него не се установява наличие на поддържаното от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В обобщение, молбата за отмяна е основателна, поради което следва да бъде уважена, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по приемане на новото писмено доказателство - протокола от 1992 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязлото в сила решение № ІІІ-44 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1058/2010 г. на Бургаския окръжен съд по молба за отмяна, подадена от Д. Т. В. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав, което да започне от действията по приемане на представения с молбата за отмяна протокол № 4 от 06.03.1992 г. на общинския съвет [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: