Р Е Ш Е Н И Е №.206 София, 03.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело N 107/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество [фирма] срещу въззивно решение от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 2836/2008 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 23.07.2008 г. по гр.д.№ 21037/2007 г. на Софийски районен съд, 28 състав в уважената му част, постановена по предявения от [фирма] иск срещу касатора по чл.402 (отм.) ТЗ и постановил вместо него друго, с което осъдил касатора да заплати на ищеца на посоченото основание сумата 5 208.22 лв., както и сумата 874.56 лв. обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД. В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на съда, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение за счупените и повредени при пътно-транспортното произшествие следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като то има предназначението да постави увредения в имущественото състояние, което е бил преди неговото настъпване. Ответникът по касация не е изразил становище по жалбата. С определение № 555 от 24.07.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно начина на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение в хипотезата на чл.402 (отм.)ТЗ. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във връзка с наведените оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд уважил предявения срещу касатора иск по чл.402 (отм.) ТЗ, като приел, че с плащането на застрахователно обезщетение за щетите, нанесени на т.а.”И.” при ПТП, настъпило на 01.10.2002 г., ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредите при процесното ПТП, респ. срещу ответника като застраховател на последния по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Прието е, че спорният за делото въпрос е за вида и размера на причинените вреди, доколкото обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” е платил на застрахования, респ. от размера на обезщетението, което третото лице като делинквент дължи съгласно чл.45 ЗЗД. В тази връзка са изложени съображения, че при деликтната отговорност се обезщетява негативния интерес. От това е направен извод, че се дължи възстановителната, а не действителната стойност на имуществото към момента на увреждането, т.е. обезщетение в размер, който е достатъчен за да постави увредения в имуществено състояние, каквото е било то преди деликта. Поради това обезщетението следвало да включва стойността на новите части, без приспадане на процент за овехтяване. Касационното обжалване е допуснато поради разрешаване на поставения въпрос в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 667/2008 г., І т.о., с което във връзка с определяне обема на суброгационното право е прието, че отговорността на застрахователя в хипотеза на регрес спрямо него не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател, или меродавна по иска с правно основание чл.402 (отм.) ТЗ не е възстановителната, а действителната стойност на вещта. Доколкото с цитираният съдебен акт е разрешен спор относно размера на застрахователното обезщетение при тотална щета, какъвто не е разглеждания случай, настоящият състав намира, че преценката за съответствие/противоречие на даденото от въззивния съд разрешение следва да бъде направена спрямо разрешенията по същия въпрос, дадени с постановените по реда на чл.290 ГПК Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК. С посочените съдебни актове, които се включват в задължителната съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е прието, че застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество (чл. 396, ал. 1, изр. 2 - отм. ТЗ), определено по пазарната му стойност, като при изчисляване размера му не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. При така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационното обжалване по жалбата на ЗД [фирма] следва да се приеме за правилен решаващият извод на въззивния съд, че застрахователното обезщетение при частично унищожаване на имущество се съизмерява със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване. По изложените съображения настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 26.10.2010 г. по гр.д.№ 2836/2008 г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: