Р Е Ш Е Н И Е № 152 София 01.06.2015 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми април, две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6083/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. А., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. К., срещу въззивно решение №266 от 05.08.2014 г. по гр.д. №1462/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение №599 от 26.11.2012 г. по гр.д. №1088/2012 г. на Районен съд – Горна Оряховица. С първоинстанционното решение В. П. А. е осъдена да заплати на Д. п. „Н. к. Ж. и.“ сумата от 13 177.39 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.05.2012 г., до окончателното и изплащане. Въззивният съд е приел, че ответницата по иска е работила при ищеца на длъжност „главен счетоводител”. В изпълнение на Заповед № 65/20.01.2012 г. на Генералния директор на Д. п. „Н. к. Ж. и.“ в периода 23.01.2012 г. – 26.01.2012 г. е извършен вътрешен одит на касата и дейността на касиерката в поделението в [населено място]. Резултатите от одита са обективирани в Одитен доклад № О. 1201. Констатирана е липса в размер на 13 177.39 лв. Предявеният иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 211 от КТ е основателен, защото В. П. А. като главен счетоводител е отговаряла за спазване на счетоводното законодателство при осъществяване на имуществените и парични операции. Тя е имала задължение да организира, ръководи, контролира и отговаря за финансовата дейност и счетоводна отчетност на поделението. В резултат на неизпълнение на тези нейни задължения е допуснато изплащането на парични средства от касата на секцията чрез документи, които нямат счетоводна и правна обосновка. Вследствие на това е и финансовата липса. Поради бездействието и, изразяващо се в неорганизиране на счетоводната отчетност и финансовата дисциплина в поделението и неупражняването на контрол по нейното изпълнение, за предприятието са настъпили отрицателни финансови резултати. Ответницата е причинила вреда на ищеца виновно, под формата на небрежност, изразяваща се в намаление на имуществото му, която е пряка и непосредствена последица от противоправното и поведение. От приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че е констатирана липса в размер на 13 177.39 лв., дължаща се на несъответствие между фактическата наличност на парични средства в касата, от една страна, и паричните средства по касова книга. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според жалбоподателката въззивният съд неправилно е приел, че носи отговорност на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ. По този ред отговорност носят само отчетници, а тя не е такава. Ответникът по касационната жалба Д. п. „Н. к. Ж. и.“, [населено място], оспорва жалбата. С определение №161 от 03.02.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №266 от 05.08.2014 г. по гр.д. №1462/2013 г. на Великотърновския окръжен съд. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за това дали длъжността на главния счетоводител с оглед наличието на ръководни и контролни функции относно цялостната финансова дейност на предприятието е отчетническа по смисъла на чл.207, ал.1 КТ. Според представените с касационната жалба решения: решение №493 от 23.11.2011 г. по гр. дело №586/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение №252 от 18.05.2011 г. по гр. дело №1531/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение №1 от 31.01.2011 г. по гр. дело №158/2010 г. на ВКС, I. г.о. пълната имуществена отговорност по чл.207, ал.1, т.2 КТ за липса е приложима само за отчетници. Този състав на увреждане се отнася само за отчетническите трудови функции и е недопустимо прилагането му за работници или служители с други трудови функции. Това следва както от императивния характер на разпоредбата, така и от самата същност на липсата като състояние на неотчетност и недостиг на парични или материални ценности с неустановен произход. Служителите, които нямат задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности, независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за липси. Това следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност, която е създадена за обезщетяване на работодателя за този недостиг, чиито произход не може да бъде установен. Именно поради това отговорността за ценностите е на лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях. Що се касае до лицата, които упражняват непосредствен контрол върху други работници с отчетнически функции, те също не носят отговорност за липси по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Те могат евентуално да носят отговорност по чл.203, ал.2 от КТ тогава, когато са извършили умишлени действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: По делото е безспорно установено, че жалбоподателката е работила по трудов договор при „Н. к. Ж. и.“, [населено място], като главен счетоводител и е отговаряла за спазване на счетоводното законодателство при осъществяване на имуществените и парични операции. Тя не е имала задължения, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални ценности. Трудовата и функция за упражняване на контрол върху други работници или служители с отчетнически функции не може да обоснове извод за отговорност за липси по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ. По делото липсват твърдения, че тя е извършила умишлени действия, увреждащи или подпомагащи увреждането на работодателя, нито е предявен иск за обезщетение за вреди от такива действия. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че В. П. А. като главен счетоводител не носи пълна имуществена отговорност за причинени вреди по чл.207, ал.1, т.2 КТ. Ето защо изводът на въззивния съд, че искът е основателен е неправилен. При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод за основателност на иска. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени и искът да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на жалбоподателката трябва да се присъдят 1802.10 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №266 от 05.08.2014 г. по гр.д. №1462/2013 г. на Великотърновския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. п. „Н. к. Ж. и.“, [населено място], срещу В. П. А., [населено място], иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ за сумата 13 177.39 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователен. ОСЪЖДА Д. п. „Н. к. Ж. и.“, [населено място] да заплати на В. П. А., [населено място], 1802.10 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.