Р Е Ш Е Н И Е № 167 гр. София, 20 май 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 273 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 4186/2014 г. на Районен съд - Бургас и отмяна на постановеното по него определение от 30.09.2014 г., с което е било одобрено споразумение между прокурор от районна прокуратура – Бургас и обвиняемия Д. Т. Ч. за решаване на делото на ДП, водено срещу него за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. В искането на Главния прокурор, поддържано в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане на РС – Бургас. Осъденият, редовно призован, не се явява в с. з. пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 1 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на определението за одобряване на споразумението, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери следното: Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения са били мотивирани с неяснота на волята на съда относно условията, при които е индивидуализирано наказанието в одобреното споразумение. Твърди се, че е било постигнато съгласие за налагане на наказание при условията на чл. 54 от НК, което е изисквало налагане и на кумулативното наказание глоба, но в одобреното споразумение бил посочен чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Съдът не предложил изменение в споразумението за налагане на това кумулативно наказание, което довело и до нарушение на материалния закон. ВКС намира за основателен само довода за неясно формулиране на волята на РС по повод основанието за индивидуализацията на наказанието, който отчита като съществено процесуално нарушение, препятстващо възможността за ефективна проверка за правилното приложение на материалния закон. От приложеното по делото писмено споразумение е видно, че страните са постигнали съгласие за престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК на обвиняемия Д. Ч. да бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на 5 месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В с. з. на 30.09.2014 г. прокурорът е поискал промяна, формулирана по следния начин: „..относно режима на изтърпяване на наказанието, като се впише, че на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК следва да се наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС”. Подсъдимият и неговия защитник са изразили съгласие с направената промяна и с тази корекция съдът е одобрил постигнатото споразумение. ВКС намира, че това е сторено в отклонение от принципните положения за възможните техники за индивидуализация на наказанието и липсата на проявена съдебна активност чрез упражняване на правомощията по чл. 382, ал. 5 и/или 7 от НПК за преодоляване на възпроизведената в съдебното определение неяснота по обсъждания въпрос. Съвсем видно е, че предвиденото в чл. 343б, ал. 2 от НК наказание е лишаване от свобода до 2 години (т. е. без посочен минимум) и глоба от 100 до 300 лв. Съответно, при прилагане на чл. 54 от НК е задължително налагането както на основното, така и на кумулативното наказание. В конкретния случай обаче са налице данни за постигнато в с. з. съгласие между страните за индивидуализиране на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което да е 5 месеца лишаване от свобода. Това би било възможно, ако в нормата на чл. 343б, ал. 2 от НК наказанието имаше предвиден минимум, което не е така. Затова и относимата хипотеза по чл. 55 е тази по ал. 1, т. 2, б. „б” от НК – замяна на лишаването от свобода с пробация, когато не е предвиден най-ниският предел. За определянето на такова наказание обаче няма данни за постигнато съгласие между страните. Няма и индиция за прилагане на чл. 55, ал. 3 от НК. При тези неясноти относно техниката за определяне на наказанието и изразената воля на страните (в писменото споразумение и направената корекция в с. з.), РС е бил длъжен, в пределите на своите правомощия, вкл. по чл. 382, ал. 5 от НПК да предложи и обсъди с тях нужните промени – или наказанието да бъде определено при условията на чл. 54 от НК в размер на 5 месеца лишаване от свобода, като се допълни и кумулативното налагане на глоба, или да се приложи чл. 55 от НК, но в хипотезата на ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, която е единствено възможната при параметрите на санкциите по чл. 343б, ал. 2 от НК. Респективно да се уточни дали кумулативно предвиденото по-леко наказание глоба не се налага на основание чл. 55, ал. 3 от НК. В зависимост от направения избор РС да приложи чл. 382, ал. 7 или 8 от НПК. Неизпълнението в пълнота на процесуалните му задължения е довело до невъзможност да се установи действителната съдебна воля относно условията за индивидуализация на наказанието, което има значение за проверката дали материалния закон е бил приложен правилно. За поправянето на констатираното нарушение е необходимо определението за одобряване на споразумението да бъде отменено по реда на възобновяването и делото върнато за ново разглеждане на Бургаския районен съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. С оглед изложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 4186/2014 г. на Бургаския районен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 30.09.2014 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.