Р Е Ш Е Н И Е   № 460   София, 27.05.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 май две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 768 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 820 от 03.08.2009г. по касационна жалба на А. Л. Т. е допуснато касационно обжалване на решение № 142/24.02.2009г., постановено по гр.д. № 611/2008г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 37/29.05.2006г., постановено по гр.д. № 169/2005г. на Сливнишки окръжен съд и вместо това е отхвърлен иска, предявен от А. Л. Т. П. Л. С. и М. М. П. по чл. 108 от ЗС против Г. В. А. за отстъпване на собствеността и предаване на владението на УПИ * от кв.9 по плана на гр. Б., кв. “М” с площ 762 кв.м. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че съдът не е обсъдил относими към спора доказателства – първоначално решение на ПК от 1993г. с което е признато правото на възстановяване върху 3,8 дка и последващото, второ такова решение, с което е отхвърлен установителния иск на ответницата да се признае за установено по отношение на ищците по настоящото дело, че ответницата Г не е собственик на построената в парцела жилищна сграда. Ответницата по касация оспорва жалбата и моли решението, като правилно и законосъобразно да се остави в сила, защото ищците не се легитимират като собственици с решението на ОСЗГ от 2000г., тъй като то е нищожно на основание чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията му към момента му от ДВ бр.113/1999г. и поради нарушение на чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. По делото е установено следното: Ищците са наследници на И. Л. Т. , починала на 16.10.1959г. В това им качество с решение № 8/02.03.2000. им е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива от 3,563 кв.м. въз основа на съдебно решение № 471/21.12.1994г. на РС С. Решението е постановено и на основание у-ние № ТС-256/28.01.2000г., с което е идентифициран възстановения имот като имоти 67 от кв. 8 и 9 с площ 2528, за който са отредени парцели ХІІІ-67, парцел **** и парцел **** и имот 66 от кв.9. Върху процесния парцел **** от кв. 9 е било отстъпено право на строеж на ответницата, но реализирането му не е започнало към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991г. С цитираното в решението на ПК съдебно решение № 471/21.12.1994г. по адм.д. № 247/1994г. е отменен отказа на ПК за 3020 кв.м., постановен с протоколно решение № 08/12.01.1993г. и е възстановена собствеността, но само за другите парцели в диспозитив. Въззивният съд е приел, че за парцел **** от кв.9 не е постановено възстановяване на собствеността, поради което за него е налице влязъл в сила отказ, потвърден и със съдебно решение, поради което не са налице предпоставките по чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ за постановяване на решение № 8/02.03.2000г. Изводът на съда е, че ищците не се легитимират като собственици на процесния УПИ * от кв.9 и е отхвърлил иска. Процесуално правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, /но съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2010г. на ОСГТК следва да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ла.1 т.2 от ГПК/ е длъжен ли е въззивния съд при действието на ГПК /отм/ да обсъди всички доказателства, относими към спора. Съдебната практика е последователна и без отклонение приема, че съдът е длъжен да разгледа повдигнатия пред него спор по същество, преценявайки относими към спора доказателства и формирайки самостоятелни изводи въз основа на тях.. /Р № 1488/08.11.1999г. по гр.д. № 814/1999г., и решение № 1985/17.10.2005г. по гр.д. № 1075/2005г. ІV гр.о. / При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд в нарушение на чл. 188 от ГПК не е обсъдил, че по делото са постановени две решения на ПК под № 8/12.01.1993г., като това, което е с изх. № 1528/12.11.1993г. е с уважена претенция за 3,8 дка, в землището на с. П., м.”Г” въз основа на записване на името на наследодателката на ищците в декларацията за непокрити имоти от 1949г. по партида № 169 но без граници. Със решение под същия номер и дата по същата преписка, но с изходящ № 2201/10.03.1994г. е постановен отказ за възстановяване на същата площ поради невъзможност да се установи идентичност между заявения имот и парцели в регулацията, между които и п.ІІ-67. Тъй като двете дати съвпадат, не се установява кога е постановено решението, с което се отказва възстановяване на собствеността, но с оглед изходящите номера на двете решения и развилото се съдебно-административно производство, следва да се приеме, че отказа е последващ.. По адм. д. № 17/1994г. е обжалван постановения отказ изцяло, но съдът с решение № 471/21.12.1994г. е отменил отказа за 3020 кв.м., които попадат в други парцели, различни от парцел ****. Това решение е поправено с две решения от 17.12.1996г. и от 28.01.1997г., но и двете поправки не касаят парцел ****. Няма произнасяне нито в основното решение по съдебно-административния спор, нито в решенията за поправка на очевидна фактическа грешка за останалата част от решението, за която отказа не е отменен. В мотивите е коментирано, че върху имота е отстъпено право на строеж и е реализирано строителство, но няма произнасяне в диспозитив.. Допълване на решението не е поискана. Така за частта от заявения по т.1 имот от 3,8 дка, която попада в очертанията на парцел **** няма произнасяне със съдебно решение. Изводът на въззивния съд в този смисъл, за да обоснове невъзможността за последващо произнасяне по чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ е необснован. Теренът. на този парцел **** бил предмет на административния спор по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, но поради пропуск на съда да се произнесе с изричен диспозитив относно оставяне в сила на отказа в тази част, той не е потвърден със съдебното решение. Към момента на постановяване на отказа е действал ЗАП /отм/ Първоначалното решение на ПК № 1* ат 12.11.1993г., с което е признато правото на възстановяване на ищците е влязло в сила и е стабилен административен акт. Преди влизане в сила на нормата на чл.чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ, публ. ДВ бр. 45/1995г. ПК не е могла да го изменя, или отменя това решение, с което на ищците са признати права. В този случай решението, с което е постановен последващ отказ, касаещ терена, попадащ в парцел **** кв. 9 е нищожен. Действително с първоначалното решение № 1528/12.11.1993г. само е признато правото на собственост. Тъй като имота попада в регулацията е следвало да бъде индивидуализиран със скица от техническата служба. С молба № 7233/18.12.1997г., ищците са поискали издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал.4 и 5 от ЗСПЗЗ за имота от 3,8 дка. С издаденото у-ние № 256/28.01.2000г. е установено, че терена на парцел **** от кв. 9 попада в очертанията на заявения имот с площ 762 кв.м. С влязло в сила решение на. по гр.д. № 88 по описа за 2001г. на РС С. , потвърдено от СОС и от ВКС с решение № 69/16.07.2004г. по гр.д. № 435/2002г. е отхвърлен иска, предявен от ответницата Г против ищците по настоящото дело да се установи, че тя е собственик на жилищната сграда, построена в парцел **** от кв.9 въз основа на отстъпеното право на строеж, тъй като реализирането му е започнало след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Издаването на това удостоверение е послужило като основание за довършване на административното производство по ЗСПЗЗ. Постановено е решението 08/ 02.03.2000г. Нормата на чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ не е пречка за издаване на това решение, тъй като за парцел **** няма произнасяне със съдебно решение, а същевременно 2 годишния срок е отнася за случаите, когато е издадено решение по чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ. Решението, с което е постановен отказа е нищожно в частта за терена на парцел ****, а това решение не е такова по чл. 14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ. Така на практика с решението от 02.03.2000г. след приключване на процедурата по идентифициране на заявения имот се довършва процедурата по възстановяването му. Решението от 02.03.2000г. не е нищожно на основание чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр. бр.113/1999г, защото тази норма определя състава на ПК, но не съдържа правило в какъв състав трябва да се постанови всяко решение за възстановяване правото на собственост. Решението от 02.03.200г. е подписано от председател, секретар и двама членове на комисията, което не противоречи на цитираната норма. По изложените съображения, съдът приема, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на основание възстановяване правото на собственост по ЗСПЗЗ. Поради това, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 88 по описа за 2001г. на РС- С. , потвърдено от СОС и от ВКС с решение № 69/16.07.2004г. по гр.д. № 435/2002г е отхвърлен иска за собственост, предявен от ответницата против ищците за построената в парцел **** жилищна сграда, тя не може да се ползва и от дворното место на основание чл. 64 от ЗС, поради което дължи ревандикацията му. Въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства по отделно и в съвкупност, поради което постановеното от него решение е в противоречие с процесуалните правила и е необосновано и като такова следва да се отмени изцяло, като вместо това предявеният иск се уважи в това второ касационно производство. Възражението на ответницата по иска, че от името на останалите две ищци П. Л. С. и М. М. П. не е подадена касационна жалба, поради което за техните части не следва да се отменя решението и да се уважава иска за целия имот е неоснователно. Действително ищците, като съсобственици са обикновени другари, а съгласно чл. 271, ал.3 от ГПК решението може да се отмени само по отношение на необжалвалите необходими другари. Правото на ищеца да претендира права върху цялата вещ и да иска ревандикацията й произтичат от това, че е съсобственик и като такъв може да ползва цялата вещ и това право съществува независимо кои са съсобствениците на имота. Ответницата не е съсобственик, не черпи права от съсобственик и не противопоставя самостоятелни права върху имота, поради което от нея може да се ревандикира от касатора-съсобственик цялата вещ.. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 142/24.02.2009г., постановено по гр.д. № 611/2008г. на Софийски окръжен съд и вместо това постановява ОСЪЖДА Г. В. А. ЕГН-4510017330 да предаде на А. Л. Т. ЕГН-3001186765 владението на УПИ * от кв.9 по плана на гр. Б., кв. “М” с площ 762 кв.м. при граници: УПИ *, УПИ *, улица и УПИ ХІ-62, УПИ и УПИ ІV-63 Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: