Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №  300 гр. София,  31 май  2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести май...............две хиляди и десета година в състав:                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                                 БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Надя Цекова.……………………………....…………в присъствието на прокурора Искра Чобанова..…..………………..…………....изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..….......наказателно дело № 229 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдената М. А. ЯЛАНДЖИЕВА за възобновяване на ВНОХД № 10/2010 г. на Смолянския окръжен съд и изменение на постановеното по него въззивно решение, с което е била потвърдена присъда № 302/01.12.2009 г. на районен съд – Смолян, в частта относно наложеното й наказание пробация. В искането се изтъкват доводи за неправилно приложение на материалния закон– чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК в редакцията му, действаща към момента на деянието – 15.09.1999 г. (Дв. Бр. 153/1998 г.), даваща основание за налагане на наказание глоба, но не и пробация, каквото в случая е било наложено и то се явява явно несправедливо. Иска се изменение на решението в потвърдителната му част по този въпрос и правилно прилагане на материалния закон. Осъдената, редовно призована, не се явява в с. з. пред ВКС, като писмено е заявила нежелание да й бъде назначен служебен защитник. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за основателно. Конкретизира, че релевантната редакция на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, която следва да бъде съобразявана е не посочената в искането, а тази в ДВ. Бр. 62/1997 г. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С присъда № 302/01.12.2009 г, постановена по НОХД № 620/2009 г. Смолянският районен съд е признал М. А. ЯЛАНДЖИЕВА за виновна в извършването на престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, като във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК й е наложил наказание пробация, включващо пробационни мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от една година и шест месеца, както и е осъдил същата да заплати разноските по делото. С въззивното решение, влязло в сила на 22.03.2010 г. , първоинстанционната присъда е била изцяло потвърдена. Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС констатира, че то е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Налагането на наказание пробация е незаконосъобразно. Деянието, за което подсъдимата е била предадена на съд и призната за виновна е било извършено на 15.09.1999 г. Към този момент е била в действие редакцията на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК в ДВ. 62/05.08.1997 г., указваща, че лишаването на свобода, когато не е предвиден най-ниския предел (какъвто е случая съобразно квалификацията по чл. 311 ал. 1 от НК) се заменя с поправителен труд или глоба от 50 до 1000 лв. Съответно, към датата на деянието наказанието пробация (което с оглед своята специфика и съдържание е по-тежко от глобата) не е съществувало- то е било въведено с ДВ Бр. 92/27.09.2002 г., като впоследствие с ДВ. Бр. 26/30.03.2004 г. е бил определен и началния срок на влизането му в действие – 01.01.2005 г. Смолянският районен съд не е съобразил тези изменения, като в противоречие с чл. 2 ал. 2 от НК е наложил наказание пробация, вместо единствено възможното за случая – глоба в параметрите от 50 до 1000 лв. след като и другото алтернативно предвидено наказание поправителен труд е било отменено. Окръжният съд също е пропуснал да отстрани това нарушение на материалния закон, повлияващо и справедливостта на наказанието. При тези данни ВКС намира, че са налице условията за възобновяване и изменение на въззивното решение в частта относно прилагане на наказанието пробация, като вместо него се наложи глоба. При определяне на размера ВКС съобрази обстоятелствата, отчетени от първоинстанционния съд, отдавайки нужната тежест на по-големия обем смекчаващи обстоятелства, сред които основно силно влошеното здравословно състояние на Я. , а не на последно място и твърде голямата продължителност на наказателното производство (повече от 10 години) и намери, че същият следва да е 200 лв. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 10/2010 г. на Смолянския окръжен съд, КАТО ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение в потвърдителната му част относно наложеното на подсъдимата М. А. ЯЛАНДЖИЕВА наказание с присъда № 302/01.12.2009 г. по описа на Смолянския окръжен, което изменя от пробация в глоба в размер на 200 (двеста) лв. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.