РЕШЕНИЕ № 66 София, 12.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛСОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №5417/2013 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №1386/04.12.2013 г. по настоящото дело е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №VІ-89/17.6.2013 г. по гр.д.№810/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав. С обжалваното решение е отменено решение №120/01.02.2013 г. по гр.д.№8346/2012 г. по описа на Бургаския районен съд, ХХ -ти граждански състав, с което са уважени предявените от Р. П. Б. от [населено място] против [фирма] – [населено място], обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и същите са отхвърлени. Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е законосъобразно, тъй като работодателят не е нарушил правната норма на чл.333, ал.3 КТ. Изводът е обоснован с факта, че до работникът е било отправено запитване за предварителна закрила по чл.333, ал.3 КТ, но същият не е отговорил на това запитване, поради което не е било необходимо изискване на предварително съгласие на съответния синдикален орган. Досежно визираната закрила са изложени изводи, че същата е относителна, а самият работник съзнателно е укрил качеството си на секретар на синдикална организация и не е упражнил правата си добросъвестно. Освен това, по съществото на уволнението, окръжният съд е изложил изводи за наличие основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ, както и че съкращавана на единствена щатна бройка не е необходимо извършването на подбор. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по касационна жалба на ищеца Р. П. Б. по следните материалноправни въпроси: Върховният касационен съд, състав на ІV г.о, намира следното: По първия от поставените въпроси - “Кой е релевантния момент за приложението на чл.333, ал.3 КТ ?”, е налице практика по чл.290 ГПК/ решение №437 от 20.01.2012 г. по гр.д.№1594/2010 г. на ВКС, ІV г.о./ съгласно която “Закрилата по чл.333 КТ е "предварителна" и изрично в чл.333, ал.7 КТ е указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за уволнение се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случаите, когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл.335, ал.2, т.1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Разрешението или съгласието, следователно трябва да бъдат дадени от съответните органи и получени от работодателя към момента на връчване на предизвестието, което е крайния акт, с който завършва дейността по уволнението.”. По втория от поставените въпроси, а именно “Следва ли работодателят при отправено искане към работника, относно уведомлението дали последният ползва закрила по чл.333, ал.3 КТ, да му бъде указано, че при промяна на обстоятелствата посочени в декларацията трябва да уведоми работодателят за това ?”, съдът намира, че липсва такова законово изискване. Поради това при всяко прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, при които е предвидена закрила работодателят следва да се информира за наличието на такава, с оглед спазване изискванията на чл.333, ал.3 КТ. По третия от въпросите - “Липсата на отговор по искане за закрила на чл.333 КТ укриване ли е на обстоятелства и при тези обстоятелства отпада ли закрилата по чл.333, ал.3 КТ ?”. По този въпрос законът също не съдържа отговор, но предвид характера на закрилата по посочената разпоредба след като работодателят е поискал да събере информация от работника или служителя, то последния е длъжен спази разпоредбата на чл.8, ал.1 КТ. Предварителната закрила по чл.333, ал.3 КТ е приложима в случаите, когато работникът или служителят е дал отговор на работодателя при запитване за нея, бидейки добросъвестен по смисъла на чл.8, ал.1 КТ. Тогава работодателят е задължен да спази изискванията да чл.333, ал.3 КТ и да поиска и получи предварително съгласие от съответния синдикален орган. Когато обаче работникът или служителят не даде отговор, работодателят не е обвързан от спазването на чл.333, ал.3 КТ. По четвъртия от поставените въпроси, а именно “Незнанието от страна на работодателя за закрила на уволненото лице по чл.333, ал.3 КТ, освобождава ли работодателя от задължението му по чл.333, ал.3 КТ и работникът ползва ли се от закрила в този случай?”, не може да се даде еднозначен отговор. В случай, че незнанието е резултат на липса на отправено питане до работника или служителя за наличието на закрила, включително и такава по чл.333, ал.3 КТ, то тогава работникът се ползува от закрилата. Когато обаче незнанието на работодателя произхожда от липса на отговор от страна на работника или служителя , след отправено до него питане за закрила, то тогава работодателят не носи отговорност при наведен довод за отговорност, поради нарушение на чл.333, ал.3 КТ. В касационната жалба против въззивното решение на Бургаския окръжен съд се твърди, че изводите на съда са неправилни. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Ответникът по касация [фирма] – [населено място], е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касационната жалба и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Бургаския окръжен съд е правилно. С оглед отговорите на поставените въпроси законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е стигнала до извод, че работодателят не е нарушил правната норма на чл.333, ал.3 КТ. Законосъобразни и обосновани са и изводите на въззивната инстанция по съществото на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Същите намират опора в представените от работодателя доказателства, които не са оспорени от ищеца нито в писменото му становище по доклада на първоинстанционния съд, нито в проведеното на 12.12.2012 г. първо съдебно заседание. Поради това всички наведени в касационната жалба оплаквания досежно изводите на въззивната инстанция по съществото на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не следва да бъдат обсъждани, на основание чл.313 ГПК. Предвид изложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 372 лева. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №VІ-89/17.6.2013 г. по гр.д.№810/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, шести въззивен граждански състав. ОСЪЖДА Р. П. Б., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], блок 39, вх.2, ет.7, ап.13, да заплати на [фирма] – [населено място], деловодни разноски в размерна 372/триста седемдесет и два/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: