Ключови фрази
грабеж * изнудване * отвличане * отказ от съкратено съдебно следствие * предмет на престъпление

С оглед данните по конкретния случай процесуалният довод е неприемлив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  153

 

 

гр. София,  20 април  2010 г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова

ЧЛЕНОВЕ : 1. Юрий Кръстев

          2. Жанина Начева

 

при участието на секретаря Н. Цекова .......……................................... и в присъствието на прокурора Маринова ...……………........................... като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева .…..……………………………… наказателно дело № 56 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Й. К. Й. против решение № 496 от 10.12.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 587/09 г.

Изтъква съображения в подкрепа на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1-2 НПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Оплаква се от липсата на ефективно осъществявана защита, използване на неточен превод на изпратени документи от унгарските власти, незаконосъобразен подход на съда при оценката на доказателствата. Твърди, че не е участвал в престъплението изнудване, както и не е имал умисъл за грабеж, оспорвайки и по-тежката му правна квалификация.

В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата. Намира, че по-ниският размер на предмета на престъплението грабеж налага допълнително намаляване на наказанието, а некомпетентно осъществяваната защита на подсъдимия следва да доведе до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, тъй като решението е законосъобразно, а наказанието за грабежа не е явно несправедливо.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда от 16.07.2009 г. по н. о. х. д. № 2845/08 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Й. К. Й. за виновен и го е осъдил за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК на десет години лишаване от свобода; по чл. 214, ал. 2, т. 1,2, 4, 5 вр. чл. 2, ал. 2 НК на една година и четири месеца лишаване от свобода; по чл. 142а, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 2 НК на девет месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 142, ал. 4 НК, да е извършил престъплението по чл. 199 НК и по чл. 214 НК при условията на опасен рецидив, както и да е извършил престъпленията изнудване и противозаконно лишаване от свобода на 10.12.1995 г. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил общо, най-тежкото наказание в размер на десет години лишаване от свобода, определил е типа затворническо заведение и първоначалния режим. Приспаднал е времето, през което подсъдимият Й е бил задържан под стража, считано от 12.08.2007 г. В негова тежест е възложил разноските по делото.

С решение № 496 от 10.122009 г. по в. н. о. х. д. № 587/09 г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата като е оправдал подсъдимия за предмета на престъплението грабеж над сумата от 844 919 лева и в частта, в която е постановена възможност наказанието да се изтърпява в затворническо общежитие от закрит тип.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят твърди, че служебният защитник само формално е осъществявал задълженията си на досъдебното производство, а впоследствие е посъветван за възможността да поиска делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие (гл. 27 НПК), с което окончателно е бил лишен от защита.

Освен изтъкнатото обстоятелство, но и съвкупността от материалите по делото не подкрепят наведения довод, че назначеният служебен защитник на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд е допуснал такива пропуски при изпълнение на задълженията, които да са ограничили правото на подсъдимия да получи подходяща и ефикасна правна помощ при осъществяването на защитата.

На следващо място подсъдимият посочва, че въззивният съд се е позовал на неточно преведени материали от унгарски език, в каквато връзка многократно е искал да бъде направен нов превод.

Оплакването на подсъдимия касае негови искания да се преведат отново документи, които той лично е представил още пред първоинстанционния съд. Освен липсата на основателно съмнение в извършения превод, всъщност подсъдимият е твърдял за неточности в превода на документи във връзка с осъжданията му в Унгария, които не са били отчитани, затова и те не са могли да окажат влияние върху решението на въззивния съд.

Според подсъдимия, по делото са били пренебрегнати съществуващите противоречия в свидетелските показания и неоснователно са били предпочетени едни писмени доказателства за сметка на други.

Тези доводи са били по идентичен начин изтъквани и пред въззивния съд, който обстойно ги е разгледал и законосъобразно ги е отхвърлил с изчерпателни съображения.

Поначало незначителните противоречия в доказателствените материали не представляват процесуална пречка за прилагане на процедурата по гл. 27 НПК. В случая въззивният съд стриктно е изпълнил задълженията си, извършвайки надлежна проверка „дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство - налични предпоставки за прилагане на особената процедура (действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на чл. 373, ал. 2 и 3 НПК.” (Тълкувателно решение № 1/2009 г.на ВКС).

В рамките на приетите за установени факти деянията на подсъдимия Й са получили законосъобразната си правна квалификация, в т. ч. и деянието по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК с оглед на особено големите размери на предмета на престъплението, когато деецът е въоръжен.

Независимо че въззивният съд е приел по нисък размер на предмета на престъплението грабеж, наказанието в достатъчна степен е било намалено, в какъвто аспект задълбочено са изложени мотиви от Софийския апелативен съд.

При отсъствието на касационно основание, посочено в жалбата на подсъдимия, решението следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 496 от 10.12.2009 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 587/09 г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: