РЕШЕНИЕ № 156 София, 06. юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1845 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 16.02.2010 г. по гр.д. № 13/2010, с което е отменено решението на Златоградския районен съд от 04.12.2009 г. по гр.д. № 173/2009, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправния въпрос за възможността съдът да признае незаконността на уволнение на основание, което не се претендира от ищеца и по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да поиска от работника информация за наличието на болести по Наредба № 5, за компетентността на медицинските органи да установят наличието на такова заболяване и за значението на момента, в който то е констатирано. По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца (вж. решение № 665/01.11.2010 на ВКС, ІV ГО по гр.д. 242/2009). Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава. По поставените материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 за болестите, при които боледуващите имат право на особена закрила при уволнение работодателят е длъжен да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от някоя от посочените болести. Неизпълнението на това задължение обаче не опорочава само по себе си извършеното уволнение. Това задължение на работодателя е нормативно уредено с цел работникът да предаде на работодателя медицинските документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.), с които разполага, за да може работодателят съгласно чл. 3 от Наредбата да ги представи пред съответната трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за мнение. Ако уволненият работник не страда от заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредбата или не знае, че има такова страдание, неизпълнението на задължението по чл. 1, ал. 2 от Наредбата е правно ирелевантно. Ако работникът, макар да не е знаел точно какво е страданието му, но то вече е било проявено, неизпълнението на задължението по чл. 1, ал. 2 от Наредбата опорочава уволнението, тъй като работникът е лишен от възможността да зави, че има страдание; и в този случай работодателят е бил длъжен да поиска неговото освидетелстване. Наличието на заболяване по чл. 1, ал. 1 от Наредбата се установява с решение на ТЕЛК по чл. 4, но медицински документ по чл. 2 от Наредбата може да бъде епикриза, медицинско удостоверение, болничен лист или друг документ, издаден от лечебното или профилактичното заведение, в което работникът се е лекувал или се води на диспансерен учет. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в деня на уволнението на страните не е било известно, че ищецът страда от исхемична болест на сърцето, тъй като до тогава тя не се проявила клинично, но въпреки това работодателят е бил длъжен да събере сведения и поиска разрешение за прекратяването на трудовия договор, както и че съкращение няма, тъй като списък обр. 1 не е утвърден преди извършването му. Правилно въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е оспорено поради липсата на реално съкращение, извършването на подбор по незаконосъобразни критерии и без да бъдат съобразени неговото образование, квалификация и обстоятелство, че работи по-добре и без да е съобразена особената закрила при уволнение поради ползването но отпуск по болест, заболяване от исхемична болест на сърцето и участието му в синдикалното ръководство в предприятието, но неправилно е приел, че макар страданието на ищеца от исхемична болест на сърцето да не е била проявена клинично към момента на връчване на предизвестието, ищецът се е ползвал от особена закрила поради наличието на това заболяване, както и че няма реално съкращение преди съгласуването на одобреното от директора на учебното заведение щатно разписание с Районния инспекторат по образование. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като учител по теория в направление „производство на текстил, облекло, обувки и кожени изделия” по безсрочен трудов договор. Със заповед № 348А/01.07.2009 директорът на учебното заведение е одобрил ново щатно разписание, съгласно което се съкращават две щатни бройки за учители в направление „производство на текстил, облекло, обувки и кожени изделия” и със заповед № 349/07.07.2009 г. е назначил комисия, която да извърши подбора по критерии, единодушно приети на общо синдикално събрание на всички учители. С писмо от 10.07.2009 г. комисията е уведомила директора за извършения подбор, като е предложила за съкращение ищеца – учител по теория и друга учителка по практика в същото направление, като е съобразила критериите образователен ценз, придобита квалификация, допълнителна квалификация и възможност за съвместяване на дейностите. Ищецът е оценен по-ниско, макар да е с дългогодишен стаж, но в друга специалност – ”машини и съоръжения в текстилната промишленост”, като от няколко години допълва норматива си с часове по теория в специалност”технология на облекло от текстил”; допълнителната му квалификация е учител по практика по „технология на текстила, а учебните часове в направлението на „технология на облеклото” и „моделиране на облеклото”. При връчване на предизвестието на 13.07.2009 г. ищецът не е започнал ползването на отпуск по болест нито е страдал от исхемична болест на сърцето. Той не е бил и член на синдикалното ръководство в предприятието. Видно от работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца. След като директорът на учебното заведение е взел решение за провеждане на съкращение на щата е без правно значение дали съответният образец, отразяващ взетото решение е съгласуван с Р.. Компетентен да взема решението за съкращение е директорът на учебното заведение. Надлежно е изпълнено и задължението за подбор, който е извършен според законовите критерии и се основава на действителни качества на работника. Преди да връчи предизвестието, работодателят е взел и становище от синдикалната организация съгласно изискванията на КТД, като не е бил длъжен да взема разрешение от инспекцията по труда нито от централното ръководство на съответния синдикат. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника ПГ „Х. Б.”, З. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 1.495,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Смолянския окръжен съд от 16.02.2010 г. по гр.д. № 13/2010. ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Ц. Д. от Н. срещу ПГ „Х. Б.”, З. искове за признаване на уволнението със заповед № 350/13.07.2009 за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА Т. Ц. Д. от Н. да заплати на ПГ „Х. Б.”, З. сумата 1.495,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.