Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 222   София,  28.12.2009 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 476/2009г.       Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “М” АД, гр. С. срещу решение № 160 от 17.04.2008 г. по гр. д. № 2804/2007 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” състав. С атакуваното решение въззивният съд е отменил постановеното от Софийски районен съд, 79 състав решение от 03.07.2007 г. по гр. д. № 12429/2006 г. в частта, с която е уважен предявеният от “М” АД срещу ЗПАД “А” иск по чл. 399 ТЗ /отм./ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 5 646 щатски долара по рамков договор № 0* и добавък по застрахователна полица от 29.03.2005 г., като е отхвърлил същия и е обезсилил първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният от ЗПАД “А” срещу К. В. Х. от гр. В. обратен иск по чл. 402 ТЗ /отм./ за сумата 250 щатски долара, представляващи част от общия размер 5 646 щатски долара застрахователно обезщетение и е прекратил производството по делото по същия иск. С определение № 625 от 26.09.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че въпросът, който е от значение за делото, е налице ли е застрахователен риск, съответно застрахователен интерес по застраховките “финансов риск”, които са основно застраховки по кредитни и лизингови договори. Касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на съда за нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес. Според него, този интерес се изразява в риска от намаляване имуществото на застрахования поради неплащане на лизинговите вноски по договори между застрахования, в качеството му на лизингодател, и третите лица - лизингополучатели. Застъпва становището, че възможността за събиране на лизинговите вноски от страна на застрахования от лизингополучателите не води до липса на интерес от застраховката “финансов риск”, каквато е настоящата, тъй като несвоевременното събиране на вноските по лизинговите договори създава реален риск за застрахования лизингодател да изпълнява задълженията си по сключените кредитни договори, които обичайно са източник на средства за неговата дейност. Аргументирана е липсата от опасност от “двойно плащане” на лизинговите вноски, с оглед изрично предвидената клауза в застрахователния договор за връщане на платените от застрахователя суми, в случай, че след това бъде извършено плащане на лизинговите вноски от страна на лизингополучателя. Ответникът по касация - ЗПАД “А”, гр. С. оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 18.07.2008 г. Третото лице-помагач на ЗПАД “А” и ответник по обратния иск - К. В. Х. от гр. В. не заявява становище по основателността на касационната жалба. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да отхвърли предявения от “М” АД, гр. С. срещу ЗПАД “А”, гр. С. иск с правно основание чл. 399 ТЗ /отм./ за заплащане на претендираното застрахователно обезщетение, въззивният съд е приел, че между страните по него не е възникнало застрахователно правоотношение по сключения рамков договор № 0* за застраховане на лизингодател срещу неплащане на лизингови вноски и добавък към него - застрахователна полица от 29.03.2005 г. Този извод е направен с оглед застъпеното от решаващия състав становище за липса на един от съществените елементи на посочения вид договори - застрахователен риск и съответно интерес от сключване на застрахователния договор, обоснована с предвидената в закона възможност застрахованият да съхрани имуществото си и за него да не настъпи реална загуба и увреждане на същото, като предприеме съответните правни действия срещу третите лица-лизингополучатели за изпълнение на задълженията им за плащане на лизинговите вноски. С оглед неоснователността на главния иск, като недопустим е преценен и обусловеният от него евентуален обратен иск по чл. 402 ТЗ /отм./, предявен на ЗПАД “А” срещу третото лице-помагач К. В. Х. от гр. В., поради което, след обезсилване на първоинстанционното решение, производството по същия е прекратено. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 391, ал. 1 ТЗ /отм./, явяващ се приложим към конкретния случай нормативен акт. Изводът на въззивния съд за липса на застрахователен риск и съответно на застрахователен интерес от сключването на застраховка на лизингодател срещу неплащане на лизингови вноски, имаща за последица нищожност на договора, е в противоречие с практиката, установена от касационната инстанция по този въпрос. В решение № 109 от 16.11.2009 г. по т. д. № 91/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по спор между същите страни, във връзка със същия рамков застрахователен договор /но за различен лизингов договор/, е прието, че договорът за застраховка срещу риска от неплащане на дължими вноски по договор за лизинг, сключен от застрахования с трето лице, т. н. застраховка “Ф”, е действителен поради наличието на застрахователен интерес по смисъла на чл. 391, ал. 1 ТЗ /отм./. Посочено е, че застрахователният интерес произтича от потенциалната опасност да настъпят конкретни вреди за застрахования при накърняване на застрахованото негово благо, изразяващи се в невъзможност за лизингодателя да увеличи актива на имуществото си в резултат от неплащането на дължимите лизингови вноски, каквото при процесния вид застрахователен договор се явява вземането на застрахования за лизинговите вноски, неплащането на които има за последица невъзможност за лизингодателя да увеличи актива на имуществото си. Наличието на застрахователен интерес, преценен към момента на сключване на застрахователния договор, е обвързано единствено със съществуването на вземане на застрахования, но не и с настъпване на изискуемостта на същото. Цитираното решение е постановено по новия процесуален ред, въведен с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. и поради това се явява задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Доколкото с това решение е даден отговор на материалноправния въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване и на атакуваното въззивно решение по гр. д. № 2804/2007 г. на Софийски градски съд, настоящият състав съобразява същото и не се произнася повторно по посочения материaлноправен въпрос. С оглед установеното наличие на застрахователен интерес, следва да се счете, че сключеният между страните рамков договор № 0* за застраховане на лизингодател срещу неплащане на лизингови вноски и добавък към него - застрахователна полица от 29.03.2005 г. е действителен и е породил валидно застрахователно правоотношение между тях. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Спорът обаче не би могъл да бъде решен по същество от настоящата инстанция, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, а именно - събиране на поисканите от ищеца „М” АД доказателства във връзка с довода му за неприложимост на Общите условия на застрахователя, направен с оглед едно от основните възражения на ответния застраховател за недължимост на претендираното застрахователно обезщетение поради неизпълнение на установеното в т. А.3.7 от тези Общи условия задължение на застрахования за прекратяване на лизинговия договор. При новото разглеждане на делото вззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените от страните разноски за разглеждането на делото във всички инстанции, в т. ч. и в настоящото производство, с оглед крайния изход на спора.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 160 от 17.04.2008 г. по гр. д. № 2804/2007 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: