Р Е Ш Е Н И Е № 158/2015 год. гр. София, 11.01.2016 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3294 по описа за 2015 год., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на В. М. М. и И. А. М., чрез пълномощника им адвокат Ем. С., против въззивното решение № 40 от 19.03.2015 год. по гр. д. № 43/2015 год. на Разградския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 24.11.2014 год. по гр. д. № 418/2014 год. на Разградския районен съд и производството по делото е прекратено, като недопустимо. С него е бил отхвърлен предявения от В. М. М. и И. А. М. против Д. Б. К., Я. А. К. и [община] иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 53, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗКИР /редакция до изм. с ДВ бр. 49 от 13.06.2014 год./. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на извода за недопустимост на предявения иск – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат отмяната му и вместо това искът бъде уважен, като им се присъдят и направените по делото разноски за всички инстанции. Ответниците Д. Б. К. и Я. А. К., чрез пълномощника им адв. Т., оспорват касационната жалба по съображенията в представеното писмено становище. Същото становище поддържа и [община] в писмения отговор към жалбата. С определение № 319 от 29.09.2015 год. Върховният касационен съд в настоящият си състав е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК относно произнасянето по въпроса дали отказът на заинтересуваните лица да подпишат акта за непълноти и грешки, издаден в административната процедура по чл. 53, ал. 3 ЗКИР /в отменената редакция/ представлява отричане на правата на ищците с оглед наличието на спор за материално право, обуславящо допустимостта на предявения иск на горното основание или обратното, както е приел въззивният съд, което е в противоречие с представената съдебна практика. Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /предходната редакция на закона/ иск, и прекрати производството по него като недопустимо, въззивният съд приел, че между страните не е налице спор за материално право към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри, а се касае до грешка в данните относно обектите, собственост на страните. Липсва спор между тях относно обема на правата им върху всеки от самостоятелните обекти в сградата, а неточно вписаните данни и отразяването им в кадастъра следва да се извърши по административен ред. Отказът на ответниците К. да подпишат констативния акт за отстраняване на грешките в кадастралната карта и кадастралните регистри и изменението им не може да се приеме за оспорване правата на ищците върху първия жилищен етаж от сградата. Именно така разрешеният от въззивния съд въпрос дали наличието на отказ на ответниците да подпишат акта за констатираните грешки в кадастралната карта представлява спор за материално право, като предпоставка за допустимост на предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /предходна редакция на закона/ е обосновало и допуснатото от касационния съд обжалване на въззивното решение. Прието е в определението по чл. 288 ГПК, че произнасянето по така поставения въпрос е в противоречие с изразеното в определение № 138 по ч. гр. д. № 547/2014 год. на І г. о. на ВКС становище, както и с представеното въззивно определение, обозначено от касаторите като постановено по гр. д. № 532/14 год. на ОС-В. Търново. По делото, с оглед доводите на страните и събраните доказателства, са установени от фактическа страна следните обстоятелства: Страните са собственици на отделни обекти в построената в имот, общинска собственост, въз основа на отстъпено през 1971 год. право на строеж, жилищна сграда, за което няма спор между тях, като разпределението на обектите в нея е съобразно представения договор. Установено е по делото както от приетото заключение на техническата експертиза, така и от съставения Акт за непълноти и грешки № 15-6546 от 29.11.2013 год., че в кадастралната карта, одобрена със заповед РД – 18-37/10.03.2008 год. на изпълнителния директор на АГКК, че са налице грешки, подробно посочени – грешно поставена имотна граница в парцел ІІІ-1410 в кв. 124 по регулационния план, вследствие на което вместо един имот съществуват два такива на картата – 61710.504.4967 и 61710.504.4968, вместо една многофамилна триетажна жилищна сграда съществуват две отделни такива, по една във всеки от горните имоти, на калкан, липсват нанесени самостоятелните обекти в нея, собственост на всяка от страните, физически лица. С оглед на това придобитото от ищците право на собственост върху част от обектите в построената сграда е засегнато от грешното заснемане в кадастралната карта, тъй като несъмнено тази част попада в отразената с посочен идентификатор отделна сграда в съседния имот, а това важи и за обектите, собственост на ответниците К., тъй като отделната собственост върху обектите в сградата е разпределена още при построяването й по етажи. И това обстоятелство не се оспорва и от ответниците, които обаче с неподписването на акта за констатиране на непълноти и грешки в кадастралната карта всъщност оспорват и не зачитат претендираните от ищците вещни права върху част от самостоятелните обекти в сградата. Именно с оглед на това тяхно поведение е отказано извършване на изменението на кадастралната карта за отстраняване на констатираните грешки, т. е. административният ред за това е изчерпан с постановен отказ на АГКК. Извън горното, съображенията им за неподписването на акта, изложени в представената кореспонденция, са неотносими към констатираните грешки в кадастралната карта, поради което и са били ирелевантни, но същественото в случая е обстоятелството, че с това свое поведение, както и с изразеното им становище по предявения сега установителен иск, те всъщност изразяват незачитане на претендираните от ищците права върху обектите в сградата, предмет на договора за покупко-продажба от 1997 год. Поради това и с оглед становището в представената съдебна практика, което напълно споделя, настоящият състав счита извода на въззивния съд за липса на спор за материално право като предпоставка за допустимост на предявения иск, за необоснован и неправилен. Суперфициарните собственици имат право да ползват целия имот, което обосновава и правния им интерес от предявяване на иска за установяване на допуснатата грешка в кадастралната карта и по отношение на поземления имот, собственост на общината, а с оглед приключилата административна процедура по чл. 53, ал. 3, вр. с ал. 2, изр. 1 и ал. 1, т. 1 ЗКИР /стара редакция/ с постановен отказ, то единственият начин за отстраняване на констатираните грешки в кадастралната карта относно заснемането на имота е разрешаването на спора в настоящето производство. Към този ред препраща и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, уреждащ предпоставките за изменение на влезли в сила кадастрални планове или кадастрални карти, в случаите на спор за имуществено право при непълнота и грешка в същите, поради което и възприетото становище на въззивния съд за обратна обусловеност е неправилно. В случая е несъмнено, че между страните е налице спор за материално право по отношение собствеността на част от отделните обекти в жилищната сграда, суперфициарна собственост, попадаща в границите на съществуващите по кадастралната карта два отделни имота, неправилно обособени от един съществуващ по регулационния план парцел, общинска собственост /идентичността с който е установена от приетото заключение и скици/, като касаторите са поддържали, че е допусната грешка, която са искали да бъде установена с предявения иск. Основанието им е претендираното право на собственост към момента на изработване на кадастралната карта, което е достатъчно основание да се приеме искът за процесуално допустим. По него въззивният съд не се е произнесъл по същество, което налага след отмяна на въззивното решение делото да се върне за ново разглеждане с оглед извършване на следващите се процесуални действия по произнасяне по съществото на предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /в предходната редакция на закона/. С оглед изхода при повторното разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 40 от 19.03.2015 год. по гр. д. № 43/2015 год. на Разградския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.