Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 28.03.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№59 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303, т.1 и т.1 ГПК. Образувано е по молба на Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. за отмяна на влязлото в сила решение №537 от 26.04.11г. по гр.д.№2299/10г. на Варненския окръжен съд. Молбата се основава на твърдения за новооткрити писмени доказателства, които са от значение за правилно разрешаване на спора по делото - заповед №471/11.11.92г., констативен протокол от 27.10.1992г. и четири броя настанителни заповеди от 1985 и 1986г. Ответниците в производството В. К. Н. и [фирма] оспорват молбата. Считат, че тя е неоснователна. За да се произнесе по молбата настоящият състав приема следното: С атакуваното решение на Варненския окръжен съд е отменено решението от 25.08.2010г. по гр.д.№4746/2005г. на Варненския районен съд и ответниците Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на ищците [фирма] и В. К. Н. владението върху целия тавански етаж на масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. Съдът е приел, че ищците [фирма] и В. К. Н. са собственици на първия и втория жилищен етаж от процесната сграда. Техните праводатели са придобили собствеността върху отделните обекти по силата на договори за покупко-продажба по реда на НДИ /отм./. Ответниците Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. са закупили таванския етаж от лица, които са се легитимирали като собственици по силата на чл.1 ЗВСОНИ. Таванският етаж се състои от коридор, две стаи, кухня, килер и тоалет. Според заключенията на единичната и на тройната техническа експертиза, обособените в подпокривното пространство помещения не отговарят на изискванията за самостоятелно жилище или ателие, както съгласно отменените ЗПИНМ, З. и подзаконовите нормативни актове по приложението им, така и по действащия ЗУТ и Наредба №7/2004г. Следователно таванът не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, той е обща част на сградата, припадаща се към двата жилищни етажа, чиито собственици са ищците. Ответниците не са станали собственици на таванския етаж нито чрез покупко-продажба, нито по давност. Настоящият състав приема, че представените с молбата за отмяна документи не обуславят основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Заповед №471/11.11.1992г. на кмета на [община] е представена по делото и се намира на стр.149 от първоинстанционното производство. Тя не е ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Констативният протокол от 27.10.1992г. установява, че в процесния тавански етаж е имало наематели. Същото обстоятелство се установява и от настанителните заповеди от 1985г. и 1986г. Тези доказателства са се съхранявали в администрацията на областния управител и на [община]. При добро водене на делото те биха могли да бъдат представени своевременно, преди постановяване на въззивното решение по спора. По-същественото обаче е това, че посочените доказателства не са от съществено значение за правилното разрешаване на спора по делото. Основният спорен въпрос е бил в това дали таванският етаж има характер на самостоятелен обект на правото на собственост. По този въпрос са се произнесли четири вещи лица в единична и тройна техническа експертиза. Заключението на вещите лица е категорично, че таванският етаж не отговаря на техническите изисквания за самостоятелно жилище, както при действието на ЗУТ, така и при действието на З. /отм./ и ЗПИНМ /отм./, включително и на Строителни правила и норми от 18.09.1959г. Обстоятелството, че таванът е ползван за жилище, в което са настанявани наематели по реда на ЗНО, с нищо не променя извода на вещите лица и съответно – не може да промени решаващия правен извод на съда, че таванът е обща част на сградата, а не самостоятелно жилище, следователно – молителите не са могли да придобият правото на собственост върху него нито чрез правна сделка, нито по давност. Молбата за отмяна, основана на тези документи, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото на ответниците следва да се присъдят направените разноски в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. за отмяна на влязлото в сила решение №537 от 26.04.11г. по гр.д.№2299/10г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА Р. Г. Р. и Ж. Л. Р. от [населено място], [улица] да заплатят на В. К. Н. и [фирма] от [населено място], [улица], ет.4, сумата от 400лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.