Р Е Ш Е Н И Е № 50178 гр. София, 09.01.2023г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1748 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба по касационна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу решение №7 от 06.02.2020г. по в.т.д. №348/2019г. на Апелативен съд- Бургас в частта, с която се потвърждава решение №60607 от 18.12.2020г., постановено по гр.д. №1524/2019г. по описа на Районен съд- Смолян. С първоинстанционното решение в потвърдената му част са уважени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявени от Д. П. Г. и П. Г. П. срещу дружеството- касатор за сумите 25 000 лева за първата и 15 000 лева за втората ищца - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. П. Г.- брат на първата и внук на втората ищца, настъпила вследствие на ПТП на 22.12.2014г., ведно със законната лихва от 21.12.2016г. до окончателното плащане. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че за ищците не е възникнало право на обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на техния брат и внук, тъй като ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС не е било действащо към 22.12.2014г., а също така не се доказва, че по своето съдържание и интензитет връзката между тях и починалото при процесното ПТП лице е била особено близка и вредите са надхвърляли по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответния вид връзка /между брат/я и сестра/и и баба/дядо и внуци/. Излага доводи и за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, §96 и чл.493а КЗ. Касаторът претендира да се отмени решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни. Претендира разноски. Ответниците по жалбата Д. Г. и П. П. поддържат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявяват, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендират разноски. С определение №389 от 27.06.2022г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос „относно материалноправната легитимация на лицата извън кръга на посочените в Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки”. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, въззивният съд приема за безспорно, че на 22.12.2014г., поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, въвеждане на автомобила в неустойчиво състояние на движение- странично приплъзване по мантинелата до нейния край и неправилно боравене с волана и спирачките, водачът на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, причинява ПТП, при което настъпва смъртта на В. Г. /брат на първата и внук на втората ищца/. След анализ на гласните доказателства съставът на Окръжен съд-Смолян стига до извод, че ищците попадат в разширения кръг на материално легитимирани лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по смисъла на ТР №1/21.06.2018г., т. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като се доказва, че са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Решаващият съдебен състав намира за установено, че между починалия В. и сестра му Д. е имало много силна емоционална връзка и привързаност, много си помагали, споделяли си, постоянно се търсили, звънели си по телефона и непрестанно имали контакт, имали общи планове. След инцидента ищцата се променила много, станала затворена, не искала да се среща и да общува с никого, вече нямала социален живот, психиката й много се променила, не можела да спи, казвала, че иска да отиде при брат си. Не можела да преживее смъртта му, постоянно ходила на гроба му и на мястото на инцидента, не искала да живее без него. След инцидента с брат й Д. имала здравословни проблеми със сърцето, предстояла й операция, от нерви и притеснения имала болки в зъбите и претърпяла две операции. Преди инцидента била пълна отличничка, общителна, жизнерадостна, постигала големи успехи, а след смъртта на брат й станала затворена и не можела пълноценно да общува, не можела да изпълнява ежедневните си задължения, отчаяла се, спряла да учи и да работи и понастоящем отново била на лечение и не можела да работи. Нервната й система била разбита, посещавала психолог, тъй като имала остра нужда от помощ, приемала лекарства за сърцето. Втората ищца- баба на починалото лице, живеела в [населено място] лъка, била много привързана към двете си внучета и много тежко изживяла смъртта на В., израснал под нейните грижи. Съдът приема за установено, че тя е гледала внуците си, всички ваканции били при нея, постоянно общували, в събота и неделя В. пътувал до селото при баба си, били много близки с нея, тя се грижела като майка и затова били много привързани един към друг. След инцидента бабата не спирала да плаче, не можела да преживее смъртта на внука си, била много зле, не искала да говори. Имала здравословни проблеми, получила два инсулта, като вторият е претърпяла в хода на делото и бил доста тежък. До катастрофата ищцата си работела, била много жизнена, въпреки възрастта си. С оглед изложеното, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че от събраните доказателства се установяват едни съвсем нормални отношения на привързаност между роднини и не е налице нищо „специално“, „особено“ и „изключително“ в отношенията им по смисъла на ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, поради което ищците не подлежат на обезщетяване. Счита, че загубата на близък родственик в неговата много млада възраст /В. е бил на 18 години/ е причинило на ищците значителни морални болки и страдания за продължителен период от време, като продължават и до момента. При определяне на паричния еквивалент на понесените от първата ищца неимуществени вреди, съдът след анализ на доказателствата стига до извод, че нейното емоционално, психическо и физическо състояние от внезапната загуба на брат й значително са се влошили за продължителен период от време /повече от 6 години/ и въпреки провежданата терапия не са се подобрили. Същото се отнася и за втората ищца, при която загубата на внука, който е отгледала като майка, е довела до влошено емоционално и физическо състояние и прекарани два инсулта. С оглед изложеното, решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди е в размер от 25 000 лева за първата и 15 000 лева за втората. Счита, че тези обезщетения не са завишени и са справедлив еквивалент на претърпените от тях болки и страдания от загубата на близкия им родственик, според критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Въззивната инстанция отхвърля като неоснователно възражението за ответното дружество, че претендираният размер противоречи на разпоредбата на §96 от ПЗР на КЗ, която ограничава обема на отговорността на застрахователя спрямо лицата от разширения семеен кръг до сумата от 5000 лева. Излага доводи, че доколкото противоречи на норми от общностното право и по-конкретно чл.1 §2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките "Гражданска отговорност" при използването на МПС, приложението на цитираната норма от националното право е дерогирано от действието на норми от по-висш порядък. Намира също така, че съгласно §22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ се прилага част Четвърта от отменения КЗ, освен ако страните не са уговорили друго. В случая не се установява наличието на други уговорки, поради което са приложими разпоредбите на част Четвърта от отменения КЗ, които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди. По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: С Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Дадени са разяснения, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, предвиждащи право на обезщетение само за най-близките на починалия. Налице е споделена от настоящия състав съдебна практика на ВКС, че с оглед дадените в цитираното тълкувателно решение разрешения обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете горепосочените постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение- когато е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително са претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Първата предпоставка- особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, е налице, когато се установят конкретни житейски факти и обстоятелства, довели до особено силна привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №4 от 25.V.1961г. и ППВС №5 от 24.ХІ.1969г. При преценката за наличие на такава силна връзка следва да се съобрази обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини като братя и сестри, баба/дядо и внуци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между роднини като посочените е налице особено близка връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за съответната родствена връзка. Като примери за подобни житейски обстоятелства, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, се сочат отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др./, а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина /решение №372 от 14.01.2019г. по т.д. №1199/2015г. на ВКС, II т. о.; решение №92 от 17.11.2020г. по т.д.№1275/2019г., на ВКС, II т. о. и др.). По касационната жалба: Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е постановено в отклонение от практиката на ВКС и е неправилно. За основателността на предявените искове следва да бъдат доказани по категоричен начин както създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението, така и действително претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната родствена връзка. Необоснован с оглед доказателствата по делото е изводът на въззивния съд, че в конкретния случай между първата ищца и нейния брат, починал при процесното ПТП е съществувала изключителна и особено силна връзка, по-силна от традиционната за отношенията между братя и сестри, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. От доказателствата по делото се установява, че между починалия В. Г. и сестра му Д. Г. е имало силна емоционална близост, обич и привързаност- живеели заедно с майка си в [населено място], помагали си, споделяли си, постоянно се търсили, звънели си по телефона и непрестанно имали контакт, имали общи планове. Тези обстоятелства обаче са типични за отношенията между братя и сестри в българското семейство и свидетелстват за изградена духовна връзка и близост, характерни за българските бит и традиции между роднини от този кръг. Обичайно за българското семейство е братя и сестри да живеят заедно с родителите си, докато са деца или докато учат, включително и след настъпване на пълнолетие, особено ако все още не са изградили собствено семейство или не се издържат самостоятелно. Характерно за отношенията между тях е наличието на обич, емоционална близост и силна привързаност. В случая не се установяват конкретни житейски факти, обусловили възникване на изключителна близост, по-голяма от нормалната и обичайната за тази родствена връзка, респ. не се доказва между ищцата и брат й да е съществувала емоционална привързаност, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №4 от 25.V.1961г. и ППВС №5 от 24.ХІ.1969г. Необоснован с оглед доказателствата по делото е и изводът на въззивния съд, че в конкретния случай между втората ищца и нейния внук, починал при процесното ПТП, е съществувала особено силна връзка, по-силна от традиционната за отношенията между баба/дядо и внуци, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За отношенията между ищцата П. П. и починалия й внук В. са събрани гласни доказателства, от които се установява, че са живели в различни домакинства в различни населени места, като тя била много привързана към внуците си, които прекарвали ваканциите при нея. В. я посещавал събота и неделя, били много близки, тя се грижела за него като майка. С оглед установените от свидетелите обстоятелства не може да се направи обоснован извод, че отношенията между ищцата и загиналия й внук са били по-трайни и интензивни от обичайните отношения между баба/дядо и внуци. Безспорно ищцата е обичала много своя внук, с когото е изградила силна и топла емоционална връзка на обич и привързаност. Но следва да се съобрази обстоятелството, че не са живели заедно, не е полагала трайна и интензивна грижа, заместваща родителската, а изложените факти и обстоятелства за полагани грижи през ваканциите и гостуване през уикендите не доказват изключително силна връзка по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а нормалната за българските бит и традиции духовна и емоционална близост между такива роднини. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищците не са от кръга лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техния близък /брат на първата и внук на втората/, поради което и предявените от тях искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ са неоснователни и следва да се отхвърлят. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК и при съобразяване с представените списъци по чл.80 ГПК, ищците следва да платят на ответника разноски по делото, както следва: ищцата Д. Г. - сумата 3 740 лева разноски за касационното производство /500 лева държавна такса и 3 240 лева адв.възнаграждение/; сумата 1 080 лева разноски за въззивното производство /адвокатско възнаграждение/ и сумата 1 080 лева разноски за първоинстанционното производство /адвокатско възнаграждение/, а ищцата П. П. следва да плати на ответника сумата 2 460 лева разноски за касационното производство /300 лева държавна такса и 2 160 лева адв.възнаграждение/; сумата 1 080 лева разноски за въззивното производство /адвокатско възнаграждение/ и сумата 1 080 лева разноски за първоинстанционното производство /адвокатско възнаграждение/. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №7 от 06.02.2020г. по в.т.д. №348/2019г. на Апелативен съд- Бургас в частта, с която се потвърждава решение №60607 от 18.12.2020г., постановено по гр.д. №1524/2019г. по описа на Районен съд- Смолян, с което са уважени исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявени от Д. П. Г. и П. Г. П. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за сумите 25 000 лева за първата и 15 000 лева за втората ищца - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. П. Г.- брат на първата и внук на втората ищца, настъпила вследствие на ПТП на 22.12.2014г., ведно със законната лихва от 21.12.2016г. до окончателното плащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, предявени от Д. П. Г., ЕГН [ЕГН] и П. Г. П., ЕГН [ЕГН] срещу ЗД „Бул Инс“ АД за сумите 25 000 лева за първата и 15 000 лева за втората ищца - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на В. П. Г.- брат на първата и внук на втората ищца, настъпила вследствие на ПТП на 22.12.2014г., ведно със законната лихва от 21.12.2016г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН [ЕГН] да плати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 3 740 лева разноски за касационното производство; сумата 1 080 лева разноски за въззивното производство и сумата 1 080 лева разноски за първоинстанционното производство. ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН [ЕГН] да плати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 460 лева разноски за касационното производство; сумата 1 080 лева разноски за въззивното производство и сумата 1 080 лева разноски за първоинстанционното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.