О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 347 София, 26.06.2020 година Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 4611 от 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на адв. Х. М. като пълномощник на Г. С. И. и С. С. М. срещу въззивно решение № 234, постановено на 19.06.2019 г. по в. гр. д. № 242/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество, с което са уважени предявените от К. С. М. и М. Ю. М. срещу Г. С. И., С. С. М. и Х. Ю. М. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците правото на собственост в полза на ищците при условията на СИО на основание придобивна давност върху следния недвижим имот: самостоятелен обект – жилище, апартамент в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], в сграда № 1, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 154/22.12.2017 г., с който е удостоверено правото на собственост на Г. С. И., С. С. М., Х. Ю. М. и К. С. М. върху процесния имот. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Не са формулирани конкретни въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Изведени от доводите в касационните жалби, същите могат да бъдат обобщени по следния начин: достатъчно ли е намерението за своене да бъде демонстрирано единствено чрез заплащане на данъците за имота и на текущите разходи за неговото ползване. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност, обоснована с неправилния извод за осъществяване фактическия състав на придобивната давност. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба К. С. М. и М. Ю. М. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предявените пред районния съд искове са за установяване правото на собственост в полза на ищците върху процесното жилище на основание придобивна давност, изтекла по време на брака им, чрез упражнявано давностно владение от 1987 г. Правото на собственост е принадлежало на общия наследодател С. М., починал през 2007 г., като ищецът К. М. е негов син, а ответниците Х. М. /преживяла съпруга/, Г. И. и С. М. /деца/. През 1965 г. по време на брака си с Х. М. наследодателят е придобил правото на строеж заедно с трето лице за изграждане на двуетажна жилищна сграда. Неговата воля е била процесният апартамент /на втория етаж/ да бъде за ищците, които са сключили брак през 1987 г. В полза на всички наследници е бил издаден констативен нотариален акт № 154/22.12.2017 г., с който правото им на собственост е било признато в обема на правата, произтичащи от общия наследодател /5/8 ид. ч. за Х. М. и по 1/8 ид. ч. за К. М., Г. И. и С. М./. Направено е и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на цитирания по-горе нотариален акт. Ищецът К. М. е твърдял, че не е участвал в нотариалното производство по неговото издаване. Ответникът Г. И. е оспорил исковете. Посочил е, че процесният имот е бил притежаван в условията на съпружеска имуществена общност от неговия баща и майка му Х. М.. В полза на ищеца не е било извършено дарствено разпореждане. Ответниците С. С. М. и Х. Ю. М. не са подали отговор на исковата молба. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И., М., Ш. и М., от които се установява,че след като са сключили брак ищците са заживели на втория етаж /първите трима свидетели сочат, че това е станало със съгласието на родителите/, бащата го е подарил на ищеца. Семейството на Г. И. е живяло на първия етаж, а майката е обитавала стая на двора. С. М. е гостувала на майка си. Ответникът Г. И. се е противопоставил на пристрояването на втория жилищен етаж. С констативен нотариален акт № 154/22.12.2017 г., издаден на основание чл.587, ал.1 ГПК въз основа на писмени доказателства, Х. М., К. М., Г. И. и С. М. са признати за собственици при описани дялове на процесното жилище с идентификатор *****, както и на 1/2 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с предназначение: за склад, на едно ниво, с площ 110 кв. м. Установено е, че с нотариален акт № 155/22.12.2017 г. за покупко-продажба Х. М. и С. М. са прехвърлили на Г. И. притежаваните от тях общо 6/8 ид. ч. от процесното жилище. Във въззивното решение е прието, че ответниците са изгубили правото си на собственост върху притежаваните на основание наследяване идеални части от процесния имот, като същото е било придобито от ищците на въведеното придобивно основание. Изложени са съображения, че всички в семейството са зачели волята на наследодателя като глава на семейството, която се е изразявала в това процесния апартамент да остане за неговия син К. М.. Горното заключение е обосновано единствено с установения в семейството ред и традициите в общността, към която принадлежат страните. Прието е, че ответникът Г. И. е живял на първия жилищен етаж, а родителите в пристройката към този етаж. Ответницата С. М. съгласно обичаите е отишла да живее в дома на съпруга си. Ищците не е следвало да демонстрират намерение за своене на целия имот и да отблъскват владението на останалите. Извършването на действия, изразяващи се в заплащане на данъци, на разходите за обслужването му и извършването на подобрения, са достатъчни да обосноват извод за манифестирането на това намерение. Спорове между страните са възникнали едва през 2017 г., когато ищците са поискали да пристроят втория етаж, но към този момент изискуемия се срок за придобиване по давност е бил изтекъл. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос дали заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване следва да бъде от единствено и решаващо значение при преценката за приложението на чл.79 ЗС. Съдебната практика приема, че манифестирането на претенциите за изключителна собственост трябва да води до предприемане на действия, които да отричат правата на другите наследници. Описаните по-горе действия могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани доказателства. Касационно обжалване следва да бъде допуснато на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за преценка съответствието на обжалваното въззивно решение с трайната съдебна практика. С оглед допускането на касационното обжалване, на касаторите следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателство за платена държавна такса по сметка на ВКС в общ размер на 42,24 лв. /чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 234, постановено на 19.06.2019 г. по в. гр. д. № 242/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд, по касационните жалби на Г. С. И. и С. С. М.. УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в общ размер на сумата 42,24 лв., като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната. След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. Председател: Членове: