Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 459 София, 22.06.2012 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ разгледа докладваното от съдия Йорданов ч.гр.дело N 367 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.274,ал.3,т.1 вр. чл.211 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. К. срещу определение от 20.02.2012 г., постановено по частно гр. д. № 1811 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” възз. с-в., с което е оставена без уважение частна жалба на жалбоподателката М. К. срещу определение от 22.12.2011 г по гр.д. № 11741 /2011 г. на Софийски районен съд, 83 с-в., с което се връща насрещна искова молба (с което определението е потвърдено). Въззивният съд е приел (дословно следното), че насрещната искова молба е върната в частта, с която с която са предявени осъдителни искове за заплащане на парични задължения, резултат от разпореждане с вещи СИО, че в тази част определението е правилно, т.к. посочените непрецизно в исковата молба обстоятелства водят до извода, че са предявени искове с предмет облигационни спорове, единият от които е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция (с оглед цената на иска), доколкото съдебната делба на „парични средства” е недопустима, независимо от начина по който са получени; с оглед изложеното определението за връщане на исковата молба е законосъобразно и следва да бъде потвърдено; в частта, с която е предявен насрещен иск за прекратяване на брака по вина на мъжа, той е родово подсъден на СРС и е във връзка с първоначалния, поради което е допустимо съвместното му разглеждане и правилно в тази част производството по делото не е прекратено. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, твърди, че с насрещната искова молба в производството по брачните искове е предявила цели пет обективно съединени иска –за вземания на парични суми в размер на 22,500 лева и 210,671 лева, получени от продажба на имоти, притежавани от двамата в СИО и три с брачен характер - един за брачна вина, един за фамилно име след развода и един за ползването на семейното жилище, че исковата молба по всичките пет е върната в резултат на непоследователни и незаконосъобразни действия на СРС след като в изпълнение на негови указания е внесла д.т. в размер на 9,384.21 лева и това (незаконосъобразните действия) не е попаднало във вниманието на СГС, който не е забелязал и че е върната цялата насрещна искова молба. Насрещната страна Б. К. К. не изразява становище по частната касационна жалба. По допустимостта и наличието на основания за допускане до касационно обжалване: Жалбата е допустима: подадена е в срок от страна по делото срещу преграждащо определение на въззивния съд по искове, които подлежат на касационно обжалване и е редовна. Определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос по приложението на чл.211 вр. чл.118,ал.2 ГПК : дали когато първоинстанционният съд прецени, че не са налице предпоставките за приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане с първоначално предявения, т.к. исковете не са подсъдни на същия съд и не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, следва да върне исковата молба, с която е предявен насрещният иск или да го отдели и изпрати по подсъдност на компетентния съд, който е разрешен в противоречие с установената практика, според която е правилно първото разрешение. По основателността на частната жалба: Основателни са следните доводи на частния жалбоподател: · че с насрещната искова молба е предявила пет отделни иска и че насрещната и искова молба е върната в цялост без двете инстанции да обсъдят поотделно всичките пет иска, което се е отразило на крайния им извод (на законосъобразността на актовете им); · че три от предявените насрещни искове са брачни – за вината на мъжа за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за фамилно име на жената след развода и за ползването на семейното жилище от жената след развода, които могат да се съединяват за съвместно разглеждане с другия брачен иск съгласно чл.322,ал.2 ГПК; · че от трите брачни иска въззивният съд е различил само този за прекратяване на брака по вина на мъжа, но изводът му, че е приет за разглеждане от СРС е необоснован, т.к. първоинстанционният съд е върнал насрещната искова молба изцяло и не е приел за разглеждане нито един от предявените с нея насрещни искове; · че щом е преценил, че един от останалите насрещни искове за парични вземания е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция, макар и неуточнен, а значи допустим (този за осъждане на съпруга да заплати на съпругата 210,671 лева), не е следвало да приема, че този иск е подлежал на връщане; · същото се отнася и до другия иск за парично вземане, който е родово подсъден на районен съд – ако е допустим, не следва да бъде връщан, а следва да бъде разгледан от компетентния съд в съответното производство; · изводите на въззивния съд, че са предявени парични искове, които са родово подсъдни на различни по степен съдилища, а значи допустими и същевременно, че тези искове са за делба на парични средства и следователно недопустими, са взаимоизключващи се. Неоснователен е обаче доводът на частния жалбоподател, че съдебна делба на парични средства е допустима, изводът на въззивния съд за обратното е законосъобразен, допустима е само делба на вещни права, жалбоподателят следва да съобрази това при уточняване на паричните си претенции, за да обоснове тяхната допустимост. От изложеното следва, че жалбата е основателна и че определението на въззивния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, както и потвърденото с него определение на СРС, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който следва да разгледа предявените с насрещния иск брачни искове съвместно с първоначално предявения, да остави без движение насрещната искова молба в частта относно исковете за парични вземания, по които вече е събрал държавна такса, за да бъдат те уточнени, вкл. с представяне на необходимите преписи и приложения след което да прецени тяхната допустимост и ако установи такава, и липса на предпоставки за съвместно разглеждане с брачните искове или значително затруднение за това, да ги отдели и изпрати по компетентност на надлежния съд – районен или градски, за разглеждане в отделно производство. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение от 20.02.2012 г., по частно гр. д. № 1811 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” възз. с-в.. ОТМЕНЯ определение от 20.02.2012 г., постановено по частно гр. д. № 1811 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „в” възз. с-в. и потвърденото с него определение от 22.12.2011 г по гр.д. № 11741 /2011 г. на Софийски районен съд, 83 с-в., с което е върната насрещна искова молба на М. Т. К.. Връща делото на Софийски районен съд, 83 с-в., за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно отразеното по-горе. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.